Сурва, Сурва година

Сурвакането е български обичай, запазен през вековете, който се извършва в първите часове на Новата година и има за цел да измоли тя да е по-добра и успешна, с повече здраве, любов и благополучие.

Някога дружини от деца или ергени са обикаляли къщите на роднини и съседи и са сурвакали за здраве и берекет. Изричали са специални благословии, с които да донесат на стопаните на дома най-желаното за тях.

Важна роля в ритуала е отредена на сурвакницата. Тя задължително е от дряново клонче, защото се вярва в магическата сила на дървото. Дрянът цъфти първи и дори и в най-студената зима е отрупан с пъпки, символ на пролетта и младостта. От друга страна плодовете му узряват най-късно, което пък било смятано за символ на мъдростта. Така като че ли дървото съединявало целия човешки живот - от младостта до мъдростта на старостта. Удрянето с жилавата дрянова пръчка трябвало да прехвърли върху човека издръжливостта, здравината и силата на оцеляване на дряна.Според етнографите това е т. нар. контактна магия, която се съчетава и с вербалната - изричането на благопожелания от сурвакарите.

Първоначално дряновата пръчка не била украсявана, трябвало само да се избира такава с най-много пъпки, символ на плодородието. Правели се два кръга единият по-малък, другият по-голям, за да заприлича на буквата “Ф”. След това с времето украсата се разнообразявала и ставала все по-богата, като всеки елемент имал своето значение. Закичвали се стари монети, символ на материалното благополучие. Нанизи от пуканки, царевица или други семена се слагали с пожелание за изобилие и берекет на нивите. Червените вълнени конци били символ на здравето. Сушените плодове и червени чушки също са наричани за плодородие. Често в някои краища на върха на сурвакницата се поставя ябълка, която свързваме с плодородието или пък според други учени е библейски символ.
Още в украсата може да присъстват бяла вълна, чесън, нанизани тиквени семки, боб и царевица (предварително накиснати, за да омекнат) и др.

В дните, когато най-ценно е времето прекарано със семейството, защо заедно с децата не си направите собствена сурвачка, която да украсите сами и с която мъничетата да сурвакат на празника. Така ще вплетете вашата енергия и наричания за по-здрава и щастлива година. Нанизвайки пуканките ще си пожелаете това, което вие и вашето семейство искате, ще прекарате заедно една топла вечер, ще разкажете на децата за символиката на празника, ще научите стихчето за сурвакане... Не е трудно, а и не ви трябват много материали.

На първо място, разбира се, е дряновата пръчка. Най-добре е да си я отрежете сами, ако имате тази възможност. Ако не – на пазарите предлагат неукрасени дрянови клонки именно за тази цел. Първо връзвате с червен вълнен конец долните клончета на кръг, а след това и по-горе по стъблото още едно кръгче - по-малко. Най-общо основата на сурвакницата заприличва на буквата “Ф”. След това правите гирлянди от нанизани пуканки, другия вид са от сушени плодове, тук-там връзвате суха червена чушка и панделки от червен конец, както и бяла неоцветена вълна. Каквото вие решите. Това е ако искате да спазите традицията. Но, разбира се, бихте могли да изберете и по-модернистична украса - с мъниста, дървени топчета, панделки, или оцветени с боички макарони. С последните децата се забавляват много в приготвянето им, а също така и нанизват много лесно без да се използва игла. Така в украсата ще се включат дори и по-мъничките дечица, които също искат да участват. Какъв ще бъде вашият стил на украсяване, избирате вие. Най-важно е да се забавлявате и да пренесете всички добри пожелания в направената сурвакница, а тя става много красива когато е сътворена с любов и много смях.

Ето и стихчето, с което малките сурвакари на 1 януари да нарекат една по-добра година за всички ни.

Сурва, сурва година
весела, весела година!
Голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща със деца.
живо, здраво догодина,
догодина, до амина!