Смисълът на християнските пости

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;

като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
не завиждай никому;
не осъждай никого;
не поглеждай с пожелание;
не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,
а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?


И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,
с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас.

Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа.
Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите.
Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен.

източник: pravoslavieto.com