В къща музей "Баба Илийца" в село Челопек

В къща музей "Баба Илийца" в село Челопек ни посреща уредникът - Диана, ведра и нахакана, по хубавия начин, дама. С голям плам и простота ни разказва за уредите от миналото за родословното дърво на Пена Цветковска, по народен обичай наричана „Илийца“ (по името на съпруга ѝ Илия), която познаваме като литературен герои от Вазовия разказ "Една българка".

Покрай седмокласника тази година си припомних доста любими произведения. 😃

Диана е шесто поколение наследница на баба Илийца, а пo родословното дърво се вижда, че след нея има и още. Споделя, че някои от последните имена в рода не звучат много български, но понякога минавали през къщата, щом си идват в България, и с радост чувала, че те, въпреки всичко, боравят чудесно с българска реч и пазят в съзнанието си спомена чии потомци са.
Сегашната къща е построена през 2003 г от инициативен комитет на село Челопек. Питам я има ли много роднини на баба Илийца в селото, смее се и сочи зад къщата - оттук нагоре всички 😃
На практика представлява една стая.


Показва ни типична за времето ниска маса за хранене, от едната страна има халка.

Защо казваме „Вдигни масата“, пита ме? Ние не я взимаме, за да я вдигнем. Защо казваме „Сложи масата“, та тя си е там, откъде я носим, та да я сложим.
Хех, никога не съм се замисляла за това, но причината е ясна. Масата стои закачена с халка на стената в миналото, ако искаш да имаш място. Когато ти дотрябва, я слагаш на земята.
По думите ѝ, трикраките столчета, които ще видите на снимките, са автентични от дома на баба Илийца, в който последно живее и внучето от разказа на Иван Вазов – на стената има снимка на Дано Иванов Илиев.


Станът в къщата се слагал два пъти годишно, през останалото време на земята спяло семейството. Миндерите били само за гости. „Пипни възглавницата“, казва ми, „вътре шумка нещо.“ Слама е. Няма матраци и се смеем.
Коментираме кои са характерните килими, бъркалката за качамак, мачкалото за картофи.



Мама отбелязва, че кобилицата е много по-къса от тази в Добруджа, която тя е виждала като дете да ползват роднините. Диана сподели, че във врачанския балкан е много по-къса, защото ти се е налагало да минаваш през гористи местности, та храстите да не ти пречат.


Иван Вазов подочува от местните разказа за геройския подвиг на баба Илийца и го претворява в произведение. Малко по-нагоре е Погледец - панорамно място, което тя ми препоръча да посетим (но с тази беля с крака няма как). Там Вазов се вдъхновява за "Каменния кръст" и "Елате ни вижте".

Ако искате да отседнете във Вършец или Враца, понеже все ме питат приятели какво да видят наоколо, ето това е едно от местата, които бих подсказала. Тук е и печатът за 100-е национални обекта за Околчица. Природата наоколо е прекрасна!
Ако искате да ми споделите дали ви хареса - елате в Котка в кухнята.