Поколението на новите номади

В последните години из Европа и Америка все повече нашумява номадският начин на живот. Млади и възрастни хора от всички краища на света се впускат в приключението „по пътя”, напускайки семейство, работа и приятели. Понякога можете да ги срещнете и по българските улици – с огромни туристически раници, блеснал поглед и рошави коси, току-що пристигнали в града. Случайно, тъй като са пътували напосоки.

Оставили от всичките си притежания само една раница багаж, палатка и спален чувал. Без навици, дом, дневен план, работен график. Хора като мен и вас, които обаче са взели радикалното решение да се откажат от всичко, което съвременният свят смята за общоприето и нормално. И ако това е една свобода, която малко от нас някога ще изпитат, то не е ли в също такава степен и бреме?

Представете си живота си без всяка установена сигурност, с дни и седмици, които преминават в търсене на подслон. Представете си да сте в пълна неизвестност и въпреки това не се притеснявате за нищо – за утрешния ден, за наем, за сметки, за работа. Представете си единствената цел в живота ви да е самият живот. Ето това е реалността на съвременните номади.

Как пътуват? С автобуси, влакове, кораби, на автостоп, с велосипеди, дори пеша – някои от тях се придържат предимно към един вид транспорт, докато други сменят транспорта според случая. Група улични артисти, събрани от цял свят, например, вече от близо десет години действително кръстосва континент след континент с помощта на велосипеди.
Адреналинът и приключението са ключови: много от тези пътешественици не биха заменили автостопа за надежден публичен транспорт, дори и при наличието на финансови средства. Което ни навежда на друг важен въпрос:

Как се издържат тези хора? Много от тях се прехранват като улични артисти – свирят на китара, жонглират, танцуват. Някои търсят места, където могат да работят за кратко, за да изкарат пари, преди да продължат пътуването си. Трети разчитат на спестявания. Има и такива, които отричат изцяло употребата на пари и търсят начини да преживяват без тях. В много от магазините и пазарите в Европа, вместо да се изхвърлят, преоценените стоки биват подарявани на хора, които са помолили за тях – именно това е един от начините за прехрана на отказалите се от парите. Други такива начини са брането на горски плодове и растения в извънградските райони, обществените кухни, размяната на труд срещу храна.

Къде нощуват? Тук отговорите отново варират според човека и случая: по хотели и хостели, на палатки, дори по пейки в парковете. Напоследък нашумяват все повече интернет общности, където хора, които обичат да пътуват, могат да обменят информация и да си предлагат подслон или транспорт един на друг. Подобни неформални общества също помагат на пътешествениците да имат покрив над главата си, независимо в коя точка на света се намират.

И дори да сме си изяснили част от чисто практическата страна на подобен вид живот, все пак най-важният въпрос е: Защо? Защо някой би се отказал от всичко в замяна на неясната свобода да не спира да се движи? Не идва ли в живота на всеки човек момент, когато да пожелае да остане някъде?

Ако попитате тези хора защо го правят, ще чуете различни неща. Някои изпитват себе си. Други се интересуват от архитектура. Трети - от етноси. В някои от отговорите може да откриете сходство, други – да са съвършено абсурдни, но – колкото хора, толкова страсти.

Във всеки случай появата на такава една субкултура обикновено е огледало на социалната действителност, знак за дефицит в обществото – и ако е така и в този случай, то какво послание ни изпращат номадите на 21-ви век?

Стане ли въпрос за човек на път, често чуваме, че бяга от нещо, че не знае какво иска, че е „тръгнал да търси себе си.” Дори и наистина да бягат от нещо, то тези хора бягат не повече, отколкото бягаме ние, всеки в своето малко спасение, било любима книга или театрална постановка. Нашите страсти ни отвеждат достатъчно далеч, без да правим и крачка. Но също така и ни връщат любовта към света.

Така че, ако можем да видим някакво послание в това социално явление, то е по-скоро, че човек не открива себе си. Човек създава себе си. И без значение дали ще го прави, препускайки от държава в държава, с вечната неизвестност на утрешния ден, или чисто и просто работейки, обичайки и създавайки сигурност за себе си и семейството си, всеки от нас трябва да търси начини да се предизвика сам, да не спира да расте и да се развива.

Като номадите, които всеки ден се оказват на непознато място, с непознати хора, не притежавайки нищо, и ние не знаем със сигурност какво ще ни донесе утрешният ден, или какъв странен език ще проговорят хората около нас в опита си да бъдат разбрани. Нека не се плашим от това, а да го ценим като съкровище – дори и да не сме склонни да изоставим всичко познато и да се впуснем в доживотно пътешествие, нищо не пречи да запазим тази истина в себе си. Нека се удивляваме пред света. Животът е така чудновато пътешествие.