Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Поколението на новите номади


В последните години из Европа и Америка все повече нашумява номадският начин на живот. Млади и възрастни хора от всички краища на света се впускат в приключението „по пътя”, напускайки семейство, работа и приятели. Понякога можете да ги срещнете и по българските улици – с огромни туристически раници, блеснал поглед и рошави коси, току-що пристигнали в града. Случайно, тъй като са пътували напосоки.

Оставили от всичките си притежания само една раница багаж, палатка и спален чувал. Без навици, дом, дневен план, работен график. Хора като мен и вас, които обаче са взели радикалното решение да се откажат от всичко, което съвременният свят смята за общоприето и нормално. И ако това е една свобода, която малко от нас някога ще изпитат, то не е ли в също такава степен и бреме?

Представете си живота си без всяка установена сигурност, с дни и седмици, които преминават в търсене на подслон. Представете си да сте в пълна неизвестност и въпреки това не се притеснявате за нищо – за утрешния ден, за наем, за сметки, за работа. Представете си единствената цел в живота ви да е самият живот. Ето това е реалността на съвременните номади.

Как пътуват? С автобуси, влакове, кораби, на автостоп, с велосипеди, дори пеша – някои от тях се придържат предимно към един вид транспорт, докато други сменят транспорта според случая. Група улични артисти, събрани от цял свят, например, вече от близо десет години действително кръстосва континент след континент с помощта на велосипеди.
Адреналинът и приключението са ключови: много от тези пътешественици не биха заменили автостопа за надежден публичен транспорт, дори и при наличието на финансови средства. Което ни навежда на друг важен въпрос:

Как се издържат тези хора? Много от тях се прехранват като улични артисти – свирят на китара, жонглират, танцуват. Някои търсят места, където могат да работят за кратко, за да изкарат пари, преди да продължат пътуването си. Трети разчитат на спестявания. Има и такива, които отричат изцяло употребата на пари и търсят начини да преживяват без тях. В много от магазините и пазарите в Европа, вместо да се изхвърлят, преоценените стоки биват подарявани на хора, които са помолили за тях – именно това е един от начините за прехрана на отказалите се от парите. Други такива начини са брането на горски плодове и растения в извънградските райони, обществените кухни, размяната на труд срещу храна.

Къде нощуват? Тук отговорите отново варират според човека и случая: по хотели и хостели, на палатки, дори по пейки в парковете. Напоследък нашумяват все повече интернет общности, където хора, които обичат да пътуват, могат да обменят информация и да си предлагат подслон или транспорт един на друг. Подобни неформални общества също помагат на пътешествениците да имат покрив над главата си, независимо в коя точка на света се намират.

И дори да сме си изяснили част от чисто практическата страна на подобен вид живот, все пак най-важният въпрос е: Защо? Защо някой би се отказал от всичко в замяна на неясната свобода да не спира да се движи? Не идва ли в живота на всеки човек момент, когато да пожелае да остане някъде?

Ако попитате тези хора защо го правят, ще чуете различни неща. Някои изпитват себе си. Други се интересуват от архитектура. Трети - от етноси. В някои от отговорите може да откриете сходство, други – да са съвършено абсурдни, но – колкото хора, толкова страсти.

Във всеки случай появата на такава една субкултура обикновено е огледало на социалната действителност, знак за дефицит в обществото – и ако е така и в този случай, то какво послание ни изпращат номадите на 21-ви век?

Стане ли въпрос за човек на път, често чуваме, че бяга от нещо, че не знае какво иска, че е „тръгнал да търси себе си.” Дори и наистина да бягат от нещо, то тези хора бягат не повече, отколкото бягаме ние, всеки в своето малко спасение, било любима книга или театрална постановка. Нашите страсти ни отвеждат достатъчно далеч, без да правим и крачка. Но също така и ни връщат любовта към света.

Така че, ако можем да видим някакво послание в това социално явление, то е по-скоро, че човек не открива себе си. Човек създава себе си. И без значение дали ще го прави, препускайки от държава в държава, с вечната неизвестност на утрешния ден, или чисто и просто работейки, обичайки и създавайки сигурност за себе си и семейството си, всеки от нас трябва да търси начини да се предизвика сам, да не спира да расте и да се развива.

Като номадите, които всеки ден се оказват на непознато място, с непознати хора, не притежавайки нищо, и ние не знаем със сигурност какво ще ни донесе утрешният ден, или какъв странен език ще проговорят хората около нас в опита си да бъдат разбрани. Нека не се плашим от това, а да го ценим като съкровище – дори и да не сме склонни да изоставим всичко познато и да се впуснем в доживотно пътешествие, нищо не пречи да запазим тази истина в себе си. Нека се удивляваме пред света. Животът е така чудновато пътешествие.
Виж още статии за:   Любопитно · Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
· Светите места в България - Белинташ
· Проучване: Децата, които са близо до природата имат по-силна имунна система
· На тази дата: Световен ден на морето
· Как изглежда градът без реклами?
Виж още статии за:   Любопитно · Пътешествия ·
Неделя
6
Декември 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Да си спомним за Фреди Меркюри
24 ноември 1991 година. Денят, в който Фреди си отиде, но шоуто трябваше да продължи, за да го помним. Светът...
Само грешилият може да стане мъдър
Само слабият може да стане силен, само предпазливият може да стане безстрашен, само грешилият може да...
13 вечни истини за Живота от Габриел Гарсия Маркес
1. Обичам те не затова, какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб... 2. Никой не заслужава...
Раздадоха наградите за театър "Аскеер - 2017"
"Правете изкуство, а не война, в този наш идиотски свят", това каза актрисата Меглена Караламбова в кратката...
Една от най-големите измами в изкуството: историята на Маргарет Кийн
Винаги рисувах очи, дори още като дете. Очите ме очароваха. Маргарет Кийн е американска художничка,...
30 ноември - Андреевден
На 30 ноември почитаме св. Андрей Първозвани. Наречен е така, защото е първият от 12-те апостоли, които...
10 безпощадни цитата от "1984" на Джордж Оруел
"Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото." "Свобода...
200-годишната традиция за първия учебен ден на немските Schultuete*
Чудили ли сте се на шарените фунии, които децата в Германия, Австрия и част от Швейцария носят на първия...
Из "Общуване без агресия"
Никога не съм срещала мързелив човек, но такъв, който, докато го наблюдавах, никога не бързаше, да. И...
Сянката на вятъра - Блага Димитрова
Ако някой понякога, поне веднъж ме е обичал заради тъгата - необяснима, неоснователна, кукувича...
Вирджиния Улф: "Приятелствата, дори най-добрите, са чупливи."
"Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите." "Когато въпросът е силно...
Ще прекараш целия си живот единствено...със себе си. Обичай се!
Ще прекараш целия си живот единствено...със себе си. Обичай се! ...
Емил Чоран: Човек забравя болката, но никога унижението
"Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават – то струва повече от това да се опитвам...
Козунаци - из "Патиланско царство"
Драги ми Смехурко, Цяла нощ не мигна баба Цоцолана. Козунаци меси. Едвам отзарана си подремна малко....
Честит рожден ден, Пипи!
Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче или накратко Пипи празнува на 21 май...
Клинт Истууд в някои от най-забележителните му филми
Кой може да се забрави присвития поглед, пурата между стиснатите устни, тези високи, обветрени скули...
Колко струва щастието, старче?
Колко струва щастието, старче? - Безсънни нощи, чедо, над детското креватче; умение да се погребваш...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook