ИЗ книгата „ПРОРОКЪТ” на ХАЛИЛ ДЖУБРАН /1883-1931/

Авторът е писател и худижник, родом от Ливан, сравняван е с Ницше и Уилям Блейк. Джордж Ръсел казва: „Не мисля, че Изтокът някога е говорил с по-красиво слово, отколкото Халил Джубран”.

ЗА БРАКА

Тогава Алмитра отново се обади:
А какво ще ни кажеш за брака, учителю?
А той отвърна:
Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете вовек.
Съчетани ще бъдете, когато белите криле на смъртта разпилеят дните ви. Ала нека във вашия съюз има пролуки, та небесните повеи да танцуват помежду ви. Обичайте се, но не правете от любовта окови – нека тя бъде развълнувано море от бряг до бряг на вашите души. Пълнете един другиму чашата, ала не пийте от същата чаша. Давайте един другиму от хляба си – ала не яжте от същия самун. Пейте и танцувайте заедно, радвайте се – ала бъдете поотделно, тъй както струните на лютнята са поотделно, при все че трептят в единен напев.
Отдайте сърцето си, но не го дарявайте – само в шепата на Живота се побират сърцата. Бъдете в близост, но не прекомерна – колоните на храма се възправят на отстояние една от друга и ни дъбът, ни кипарисът виреят един другиму в сянката.


ЗА ЛЮБОВТА

Тогава Алмитра му рече:
Кажи ни за Любовта.
А той вдигна глава и се взря в множеството, което притихна. И гласът му екна:
Стори ли ви знак любовта, последвайте я, при все че друмищата и са стръмни и трънливи. Обгърнат ли ви крилете и, отдайте и се – при все че мечът, скрит под перата, може да ви нарани. А заговори ли ви, повярвайте й – при все че гласът и може да разруши мечтите ви, тъй както севернякът попарва цветята в градината ви. Любовта нито притежава, нито е притежание. На любовта и стига любовта. И не мислете, че можете да направлявате хода на любовта – реши ли, че сте достойни, тя ще направлява вашия. Любовта няма друг копнеж, освен да се осъществи. Ала ако обичате и храните копнежи, то нека бъдат ето какви: да се разтопите и леете като ручей, чиято сладка песен се носи в нощта, да познаете болката от премногото нежност, да ви нарани собственото ви разбиране за любовта – и да кървите с охота и отрада, да се събудите сутрин с окрилено сърце, по пладне да отдъхнете в размисъл за любовния екстаз, по здрач да се завърнете, изпълнени с признателност – и да заспите с молитва на уста за своята изгора и с благодарствен химн.