Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Четенето като опияняващо удоволствие


Из „Ненакърнимо“ на Людмил Станев

Людмил Станев
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Скъпи ученици, зная, че нямате много време за четене на книги. Сигурно си мислите, че това е скучно и самотно занимание за разлика от дискотеката. Докато чете, на човек не може да му се случи нищо интересно. Никой няма да ви застреля, защото сте харесали книгата, която той харесва. Не съм чувал и да стават масови сбивания за това, че някои предпочитат Елиът, а други не го понасят. Няма да чуете поздрав за момчето от трета маса (в читалнята) и неговата дама с нашумелия монолог на Разколников от хита на Достоевски „Престъпление и наказание“.

Но ако си представите четенето като опияняващо удоволствие, всичко става съвсем друго. В бара може да си поръчате 100 страници Джойс и 25 страници Кафка (все пак той е по-силен). Да не говорим за Хемингуей и Фицджералд, от които се поръчват направо цели глави. Всеки си поръчва любимия автор. Барманът също от време на време прочита по някоя страница. И тъкмо сте свършили парите, но ви се чете още, и се появява някой непознат благодетел и казва: „Дай на всички по 50 страници от Селинджър. Днес аз черпя. Имам повод.“ А какъв е поводът? Човекът с широките пръсти е спечелил на лотария събраните съчинения на Дикенс с оригинални илюстрации. Всички са усмихнати и радостни. Двамата старци в ъгъла се смеят шумно. Ами разбира се - и двамата четат Швейк. Богатият господин вляво от бара чете Шекспир и си разрежда с литературен анализ. Но това са луксове, които не всеки може да си позволи. Най-зле са скитниците без пукната пара, които могат да разчитат само на някой безплатно подхвърлен том от Маркс или Ленин - все неща неприятни за четене и неводещи до опиянение. Не дай си боже да прочетат стихотворение за партията от български автор. Тогава токсикологията не им мърда.

Но да се върнем в бара и да видим какво става там. Някои вече са чели прекалено много. Ето, високият младеж в ъгъла плаче и крещи, че животът е безсмислен и му се повдига от толкова много Камю. А седналата до него хубава блондинка, явно прекалила с Мопасан, го гледа влажно и се опитва да го целуне. Възрастният мъж зад тях, очевидно закоравял читател, смесва Толстой с Набоков, за да понесе по-лесно „Ана Каренина“. По-нататък е тоалетната. Старицата, която събира таксата, естествено чете вестник. Самата тоалетна е заета. Там пристрастените четат Буковски и Керуак, след което излизат с променени зеници. Сред читателите има, разбира се, и такива, които нищо не разбират от литература и спокойно може да им пробутат списание „Наш дом“ вместо Балзак или „Ръководство по охрана на труда“ вместо „Жерминал“ на Зола. Те, разбира се, и разводнен текст няма да усетят и с часове могат да четат „Отнесени от вихъра“, мислейки я за „Кама сутра“. Всички други нещастници, които нямат пари за четене, пишат в близкото бинго цифри или решават кръстословици. Разбира се, и с четенето не бива да се прекалява, защото може да ви се увеличи мозъкът и тогава няма спасение. Сутрин, докато не прочетете едно малко хайку, ръцете ви ще треперят и светът ще ви изглежда чужд и враждебен. И така докато върнете прочетените книги и съберете пари за нова. Ако нямате пари за цяла книга, едно литературно списание също върши работа. Вземете ли заем, може дори да купите нещо от Нобелов лауреат. Но да не мечтаем. При тези цени на книгите единственото, което остава, е да си изрязвате стари вестници, докато получите домашно четиво. И тук се крият опасности - лошите текстове с много курсив водят до ослепяване.

Отказването от четене е много трудно, почти невъзможно. Но все пак можете да опитате като от силни минете на слаби текстове и накрая на напълно безвредни вестници, партийни програми и предизборни обещания. Така ще стигнете до отвращение от четенето.

Людмил Станев е роден на 11 август 1959 г., живее във Варна. Лекар по образование и професия, той е написал разнообразни по жанр творби, по известните измежду които са „Ненакърнимо“ (1998), „Малка нощна приказка“ (1998), „Неприятният татарин“ (2003), „По-малко“ (2004), „Няма такава книга“ (2004), „Приятели мои“ (2008), „Няма такава книга и други разкази“ (2010), „Рязко“ (2015)
Коментари
2020-02-23 #2
simply_Maia
Радост за душата е посещението на "бара" и менюто, което се предлага. Наздраве и да ви се услади!
Благодаря за представянето на автора и възможността да се уверим, че будната мисъл е сред нас!
2020-02-22 #1
Maria
Прекрасно написано ! Благодаря !
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 11 май - Ден на библиотекаря
· "Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – сме задължени да мечтаем."
· Прочети безплатно 30 разказа на 30 български автори (линк за сваляне)
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Настъпва нов ден
· Бъди!
· Яростта и Тъгата
Сряда
12
Май 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Любимите книги на детството
Детството е вълшебно време. То е магията на мечтите, на измисленото. Въображението на децата рисува света...
Ръцете
Ето ръцете - с блестящо-прозирната кожа, с тънката, нежно синееща мрежа на вените, - меките, топли,...
12 красиви цитата за цветята
„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта!“ Пабло Неруда „Една роза може да...
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим....
Любовта в нейната цялост
Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че...
Александър Пушкин: „Там, където няма любов, не е забавно.”
„Злословието дори и без доказателства оставя почти вечни следи.” „Хората никога не са доволни от настоящето...
Кърт Вонегът в някои от най-известните си цитати
"Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш, мисля дори, че много често е ужасна. Бих искал...
Джак Керуак: "В края на краищата… пътят трябва да води към целия свят."
"Ех, беше чудна нощ, топла нощ, нощ за вино, лунна нощ, нощ да притискаш момичето си, да говориш, да...
Каквото и да донесе настоящият миг, приеми го, сякаш ти си го създал
Каквото и да донесе настоящият миг, приеми го, сякаш ти си го създал. ...
Най-рядката паста - Su Filindeu, се прави само от три жени в света
Пастата е международна храна номер 1, тя е навсякъде. Универсална за приготвяне, понася най-разноообразни...
Прощавай! Не другите, а ти да намериш своя мир.
Прощавай! Не другите, а ти да намериш своя мир....
Неповторимата Прага - III
Пражкият храд Обиколката ни на Прага продължава. Следващата ми цел е Пражкият храд или Градската крепост....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook