Домът на душата

Душата ми е дом с отворени врати -
за канени и за неканени,
за носещи цветя,
за идващи от сметището на живота...
Душата ми е със отворени врати.
Но-най навътре има стая
със зазидани прозорци. Ключът
е денонощно в мен. И рядко
го превъртам във ключалката.
Там е хазната ми:
кюлчета претопена болка,
обиди, които нямам сили да забравя,
вини, които не мога вече да изкупя,
безмилостното щракане на времето,
което си отива...
Това е тъжната ми, тъмна стая.
Ала добре сте ми дошли -
избраници, несретници,
самоуверени, изплашени,
премръзнали от самота
и пеещи като камбанки хора!
Не чукайте -
вратите са отворени.