Харпър Ли - „Нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат“

Харпър Ли е американска авторка, носителка на престижната награда за литература „Пулицър“. Своята голяма популярност печели с романа си „Да убиеш присмехулник“ (1960) – по-късно излиза и неговото продължение „И страж да бди на пост“ (2015).

Любими цитати от "Да убиеш присмехулник"

Харпър Ли, известна като Нел, е родена на 28 април, 1926 година в алабамския град Монровил (САЩ), най-малкото от четирите деца на Амаса Ли и Франсис Финч Ли. Нейният баща, бивш редактор на вестници, е адвокат, който служи в държавния законодателен орган от 1926 до 1938 г. Като дете Харпър се изявява повече като мъжкарана и обича лудориите, но въпреки това се влюбва в четенето още в ранна възраст. Тя се радва и на приятелството на своя съученик и съсед, младият и чувствителен Труман Капоти, когото Харпър често защитава от другите деца.


Приятелството ѝ с Труман Капоти трае с десетилетия

Първоначално тя учи в държавното училище в Монровил, посещава Huntingdon College, частно училище за жени в Монтгомъри за една година и след това се прехвърля в университета в Алабама. След дипломирането си Ли учи в Оксфордския университет, впоследствие се връща в университета в Алабама, за да учи право, но се оттегля шест месеца преди дипломирането си.

Харпър Ли се мести в Ню Йорк през 1949 г. и работи като секретар за източните въздушни линии и British Overseas Airways. Докато е в Ню Йорк, тя написва няколко есета и кратки истории, но нито едно от тях не е публикувано. Все пак агентът ѝ я насърчава да развие една кратка история в роман. За да завърши творбата си Ли напуска работа, получавайки пълна подкрепа от приятелите си, които вярват в нейната творческа амбиция и успех. През 1957 г. тя представя ръкописа на J. B. Lippincott Company. Въпреки че редакторите намират произведението за твърде епизодично, те виждат добри перспективи в книгата и насърчават Харпър да я пренапише. През 1960 г. с помощта на редактора на Lippincott Тей Хоухъф, е публикуван и дебютният роман на авторката „Да убиеш присмехулник“. Книгата добива незабавна популярност и успех - година след издаването са продадени 500 000 копия, а романът е преведен на 10 езика. „Да убиеш присмехулник“ е удостоен с много награди, включително наградата „Пулицър“ за художествена литература през 1961 г. Романът получава и филмова адаптация през 1962 г. с участието на Грегъри Пек, а лентата е номинирана за осем награди Оскар, включително за най-добър филм. Всъщност кино продукцията е удостоена с три отличия: Грегъри Пек печели наградата за най-добър актьор, Хортън Фут взима Оскар за най-добър адаптиран сценарий, а дизайнерският екип е награден с Оскар за най-добра художествена режисура/сценография. Харпър Ли работи като консултант по екранизираната адаптация на романа.


Грегъри Пек и Харпър Ли

„Да убиеш присмехулник“ е любима книга от детството на огромен брой книжни любители в целия свят. Състрадателна, драматична и дълбоко движеща се, историята на Харпър Ли отвежда читателите към корените на човешкото поведение - до невинност и опит, доброта и жестокост, любов и омраза, хумор и патос. Днес с над 18 милиона копия и преведена на четиридесет езика, този роман на младата жена от Алабама претендира за универсална привлекателност. Впечатляващо е как книгата по особено лек начин представя изключително важни теми като расовата дискриминация, насилието, възпитанието, различията в класите, пречупени и разказани през детския поглед на главната героиня Джин-Луиза Финч. Харпър Ли винаги е смятала книгата си за обикновена любовна история. Днес тя се разглежда като шедьовър на американската литература.

„И страж да бди на пост“ (2015) е продължението на отличената с Пулицър „Да убиеш присмехулник“, където героите от класиката се завръщат две десетилетия по-късно. Написан в средата на 50-те години, този роман дава по-пълно и по-богато разбиране на Харпър Ли. Една незабравима история за мъдростта, човечността, страстта, хумора и безпроблемната прецизност - дълбоко засягащо произведение, което едновременно представя една друга ера и има отношение към нашето собствено време. Книгата не само потвърждава трайния блясък на „Да убиеш присмехулник“, но и „служи като негов основен спътник, добавяйки дълбочина, контекст и ново значение на американската класика“.

„Всъщност Джин-Луиза никога не остана сама, зад нея стоеше най-мощната морална сила в живота ѝ – бащината любов. Тя никога не се усъмни в тази обич, никога не помисли за нея, дори не разбра, че преди да вземе всяко важно решение, през подсъзнанието ѝ премина рефлексът: „Как би постъпил Атикус?”; никога не разбра, че силата, която я кара твърдо да отстоява своето, е баща ѝ; че всичко добро и достойно в характера ѝ е вложено там от него; не знаеше, че го обожава.“ (из. „И страж да бди на пост“)

В средата на 60-те години на миналия век Харпър Ли работи по друг роман, но той никога не е публикуван. През 1966 г. тя се подлага на операция на ръката след тежки наранявания, нанесени от лошо изгаряне. По-късно приема пост в Националния съвет по изкуствата по искане на президента Линдън Б. Джонсън. През 70-те и 80-те години авторката до голяма степен се оттегля от обществения живот. Тя прекарва част от времето си в проект на криминална книга за сериен убиец в Алабама, който има работно заглавие „Преподобният“ (тази работа обаче никога не е издадена).

През 2007 г. Ли претърпява инсулт и се бори с различни продължаващи здравословни проблеми, включително загуба на слуха, ограничено зрение и проблеми с краткосрочната си памет. Тя умира в съня си на 19 февруари 2016 г., на 89-годишна възраст, оставайки един от най-значимите автори в американската (и не само) литература, а романите ѝ продължават да привличат читателското внимание и до сега.

„Да убиеш присмехулник“ – преводач: Цветан Стоянов
„И страж да бди на пост“ – преводач: Любомир Николов-Нарви