Дино Будзати – „Напразни покани“
Бих искал да дойдеш при мен някоя зимна нощ и притиснати един до друг да се взираме през прозорците в самотата на тъмните замръзнали улици и да си спомняме зимите от приказките, в които сме живели заедно, без да знаем. Ами да – по едни и същи вълшебни пътеки сме минавали ти и аз със свенливи стъпчици, заедно сме преброждали пълните с вълци гори и едни и същи духове са ни наблюдавали иззад снопчетата мъх, увиснали по кулите, сред плясък на гарванови криле. Заедно, но без да го знаем, може би и двамата сме надничали оттам към загадъчния живот, който ни очаква. И отново там в нас за първи път са трепнали лудешки и нежни стремежи. „Спомняш ли си?“, ще си казваме взаимно и гальовно ще се прегръщаме в топлата стая, а ти ще ми се усмихваш с доверие, докато навън зловещо дрънчат ламарините, разтърсени от вятъра. Само че ти – сега се сещам – не си чувала старите приказки за крале без име, за човекоядци и омагьосани градини. Никога не си минавала в захлас под чудодейни дървеса, които говорят с човешки глас, нито си тропала на портите на изоставени чертози, нито си вървяла през нощта към далечна светлина, нито си заспивала под звездите на Ориента, полюшвана във вълшебна пирога. Зад стъклата в зимната нощ вероятно ще останем безмълвни, аз – залутан в мъртвите си приказки, ти – в неизвестни на мен твои грижи. И да попитам: „Спомняш ли си?“, няма да си спомниш.
Бих искал с теб да се разхождаме някой пролетен ден, когато небето е сиво, а вятърът подхвърля ланшната шума тук и там из крайните квартали. Да е неделя. В такива места често възникват меланхолични, величави мисли, а в определени часове наоколо блуждае поезията и свързва сърцата на хората, които се обичат. Освен това се раждат надежди, неизразими с думи, подбудени от безбрежните хоризонти зад къщите, от движението на влаковете, от северните облаци. Просто ще се държим за ръце и ще ходим с лека крачка, и ще си казваме безсмислени неща, глупави и мили. Докато не светнат уличните лампи и от безличните блокове не наизлязат зловещите легенди на града, приключенията, лелеяните романси. Тогава ние ще млъкнем, все още хванати за ръце, защото душите ще си говорят без думи. Само че ти – сега се сещам – никога не си ми казвала безсмислени, глупави и мили неща. Значи няма как да обичаш тези недели, за които говоря, нито душата ти умее безмълвно да беседва с моята, а и не разпознаваш в подходящия час нито очарованието на градовете, нито надеждите, които долитат от север. Ти предпочиташ светлините, тълпата, мъжете, които те оглеждат, улиците, където разправят, че на човек можело да му излезе късметът. Ти си различна и ако дойдеш в такъв ден на разходка с мен, ще се оплачеш, че си изморена. Само това, нищо друго.
Бих искал двамата да вървим през някоя самотна долина през лятото и до изнемога да се смеем на най-простите неща, да изследваме тайните на горите, на чакълените пътища, на запустелите къщи. Да спрем на дървения мост да погледаме течението на водата, да подслушаме под телеграфните стълбове протяжната история без начало и край, която идва от единия край на света и кой знае къде изобщо отива. И да берем цветя по поляните, и пак там, излегнати на тревата, в слънчевата тишина, да съзерцаваме бездните на небето и минаващите бели облачета, и върховете на планините. Ще се обадиш: „Колко е хубаво!“ И няма нищо повече да добавиш, защото ще сме щастливи – телата ще са се освободили от тежестта на годините, а душите ще са станали свежи, сякаш новородени. Макар че ти – сега като се замисля, – ти най-вероятно ще се озърнеш с недоумение, боя се, и ще спреш, за да огледаш отблизо единия си чорап, ще ми поискаш още една цигара, нетърпелива да се върнеш по-скоро. И няма да кажеш „Колко е хубаво!“, а някакви никакви неща, които мен не ме вълнуват. Защото за съжаление си такава, каквато си. И няма да бъдем щастливи дори за миг.
Бих искал също – чакай и това да кажа, – бих искал с теб под ръка да прекося големите булеварди на градовете под някой ноемврийски заник, когато небето е от чист кристал. Когато миражите на живота се надпреварват по куполите и при преминаването си докосват черните хора в дъното на ямата, където са улиците, вече преливащи от безпокойства. Когато спомени от блажени времена и нови знамения прелитат над земята и оставят диря от нещо като музика. С наивната надменност на деца ще гледаме лицата на другите, с хиляди, които на потоци текат край нас. Без да го осъзнаваме, ще излъчваме радостно сияние и всички ще са принудени да ни забележат, не със завист и злонамереност, а с лека усмивка, с добро чувство, заради падащия здрач, който лекува слабостите на човека. Само че ти – много ясно, – вместо да погледнеш кристалното небе и въздушните колонади, озарени от залязващото слънце, ще предпочетеш да се спреш и да разучиш витрините, бижутерията, разкоша, коприните, тези жалки неща. И затова няма и да забележиш миражите, нито прелитащите знамения, нито ще се почувстваш, като мен, отредена за славна съдба. Нито пък ще чуеш нещо като музика, нито ще разбереш защо хората ни гледат с ласкави очи. Ще се замислиш над клетия си утрешен ден и напразно над теб златните статуи по покривите ще вдигат саби под последните лъчи. Аз ще съм сам.
Излишно е. Може би всичко дотук са нелепици и ти си по-добра от мен, като не изискваш чак толкова от живота. Може би ти си правата и би било глупаво дори да опитвам. Но поне, ето това вече със сигурност, поне бих искал да те видя отново. Каквото и да става, ще сме заедно по някакъв начин и ще намерим радостта. Няма значение дали денем или нощем, през лятото или през есента, в някой непознат град, в непретенциозен дом, в долнопробна гостилница. Ще ми е достатъчно да си наблизо. Няма да започна да се вслушвам – обещавам ти – в мистериозните проскърцвания на тавана, нито ще зяпам облаците, нито ще обръщам внимание на музики или ветрове. Ще се откажа от тези безполезни неща, въпреки че ги обичам. Ще проявявам търпение, ако не разбираш какво ти казвам, ако говориш за странни за мен неща, ако се вайкаш за овехтелите си дрехи и за пари. Няма да ги има така наречената поезия, споделените блянове, тъгите, с които тъй добре си дружи любовта. Но ти поне ще си наблизо. И ще успеем, ще видиш, да бъдем достатъчно щастливи, по най-простичкия начин, просто мъж и жена, както обикновено се случва навсякъде по света.
Само че ти – сега ми хрумва – си твърде далече: стотици километри, трудни за преодоляване. Ти си в живот, който ми е непознат, и сигурно се усмихваш на други мъже наоколо, както на мен в отминалите времена. Надали и дълго си ме помнила. Може би вече си забравила дори името ми. Излязъл съм от личността ти, смесен с безбройните сенки. И все пак мисля единствено за теб, и ми харесва да ти казвам тези неща.
–
Източник: www.litclub.bg
* Из книгата „Шейсет разказа“, Дино Будзати, превод: Нева Мичева, Издателство „Колибри“. Публикувайки този разказ, силно се надяваме това да ви провокира да си намерите и книгата и да почетете повече от Дино Будзати. |
Коментари
2019-03-15 #1 Нина Прекрасно ☺
|
|
Четвъртък 12 Декември 2024 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
Ау, как така нямате телевизор !?
Да бъдеш различен, дори в малка степен буди съмнения и недоверие. Вярно, има и хора, които са любопитни...
Вълнуващи и трогателни - любовните писма на известните личности
Писмото на Джони Кеш за 65-тия рожден ден на Джун Картър (1994)
"Остаряваме и свикваме един с друг....
Малката нула
Имаше една Нула
кръгла като О,
тя не беше сторила
никому зло,
но тъй като нямаше стойност, горката,
щом...
Защо сме тъжни, когато вали?
Когато навън вали, често ни обхваща меланхолично настроение, действията ни стават по-бавни, а свиването...
"Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли"
Аз, който не избягах от Помпей
Смъртта е тайнство. Страх… Но край – едва ли.
Земната люлка в пустотата...
Какво научих в университета?
Колко е хубаво да знаеш нещо важно и полезно, колко е ненужно да знаеш всичко.
Да бъда невидима,...
Интересни коледни традиции по света
„Весела, весела Коледа – тя е в състояние да ни върне детските приказни видения, да привика у стареца...
Априлското въстание
Априлското въстание е връхна точка в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането....
Надявай се на каквото искаш, но разчитай само на себе си
Надявай се на каквото искаш, но разчитай само на себе си....
Поколението на новите номади
В последните години из Европа и Америка все повече нашумява номадският начин на живот. Млади и възрастни...
Световният ден на числото Пи
Светът отбелязва един от най-необичайните празници – Деня на числото Пи. Датата е избрана заради американското...
"Никой не е съвършен. Приближи се"
Хората с увреждания у нас все още страдат от най- страшната човешка болест – те са невидими. Не участват...
Сирените на 2 юни - аларма в съзнанието ни за размисъл и признание
На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Този ден се чества от...
Жеравна. Магическо минало -III
Рано сутринта като пъргава мома обличам носията, този път взимам тази на Меги, тя моята. Снимаме се...
Месец на Жената в Hera.bg
На 8 март празнуваме много неща, свързани с жената. Това не е точно празник на мама (имаме си Благовещение),...
Сатурнова дупка - кризата преди рождения ден
Имате ли чувството, че в дните около рождения си ден сте някак потиснати, изнервени, твърде умислени...
Очарованието на кристалите
„Имало едно време...”. Не, това не е приказка. Сега обаче, ако имаме нужда от приказка, нека измислим...
Пеперудите се раждат сами
„Пеперудите се появяват на бял свят след преминаване през съвършено замислена от природата поредица...
На тази дата: За пръв път е използван изразът ОК
Често наричат ОК най-великата дума (макар всъщност да е съкращение). Тя е сред най-използваните, тя "най-американската",...
Дами и господа от випуск 2014, мажете се с плажно масло...
Скоро изпратихме поредния випуск абитуриенти. Тези дни излязоха и резултатите им от матурите им и повечето...
На тази дата: Българската жена получава право на глас
На 15 януари 1938 г. е дадено законово право на българките да гласуват. В дотогава действащия изборен...
Да си спомним: Майчина сълза - Ангел Каралийчев
Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата...
Всички сме свързани
Хората отдавна сме се откъснали от дивия свят. Харесва ни да гледаме за него, да четем, но харесваме...
10 август - Честит професионален празник на готвачите!
Днес, 10 август, в Деня на Свети Лаврентий - патрон и закрилник на готвачите, се чества и Професионалният...
Продавач на надежда
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда...
Защо изчезват пчелите?
„Трябваше да намеря Доктора и тогава се сетих, че замеся ли се в някоя неприятност, той винаги се появява....
По-добре "Провалих се", вместо "Защо не опитах!"
По-добре "Провалих се", вместо "Защо не опитах!"...
Николай Хайтов - мъдростта на народа в цитати от "Диви разкази"
"Тя беше момиче, ала и жена си бе. В женското още от дете жената си я има. Дали е под миглите, или под...
Джеръм К. Джеръм: "Да се обичаме един друг с най-обикновена, човешка, действена любов"
Бедността не е порок. Ако беше порок, нямаше да се срамуваме от нея.
Не можеш да се наслаждаваш истински...
Сянката на вятъра - Блага Димитрова
Ако някой понякога,
поне веднъж
ме е обичал
заради тъгата -
необяснима, неоснователна,
кукувича...
10 цитата от Юлий Цезар
"При възникването на нови обстоятелства слуховете често изпреварват фактите."
"Хората охотно вярват...
10 причини да обичаме есента
Първата е: Есента е цветна!
Независимо, дали защото всяко листо е като цвете, ярко и неповторимо,...
Смелостта да сбъднем мечтите си
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни. Но ни дава смелост да го сторим са...
25 години от смъртта на Майка Тереза и съветите, които ни завеща
На 5 септември 2022 се навършват 25 години от смъртта на албанската хуманистка, носител на Нобелова награда...
12 февруари - Ден на Дарвин
На 12 февруари 1809 г. е роден Чарлз Дарвин - естествоизпитател и изследовател, един от първите, които...
|