Дино Будзати – „Напразни покани“
 Бих искал да дойдеш при мен някоя зимна нощ и притиснати един до друг да се взираме през прозорците в самотата на тъмните замръзнали улици и да си спомняме зимите от приказките, в които сме живели заедно, без да знаем. Ами да – по едни и същи вълшебни пътеки сме минавали ти и аз със свенливи стъпчици, заедно сме преброждали пълните с вълци гори и едни и същи духове са ни наблюдавали иззад снопчетата мъх, увиснали по кулите, сред плясък на гарванови криле. Заедно, но без да го знаем, може би и двамата сме надничали оттам към загадъчния живот, който ни очаква. И отново там в нас за първи път са трепнали лудешки и нежни стремежи. „Спомняш ли си?“, ще си казваме взаимно и гальовно ще се прегръщаме в топлата стая, а ти ще ми се усмихваш с доверие, докато навън зловещо дрънчат ламарините, разтърсени от вятъра. Само че ти – сега се сещам – не си чувала старите приказки за крале без име, за човекоядци и омагьосани градини. Никога не си минавала в захлас под чудодейни дървеса, които говорят с човешки глас, нито си тропала на портите на изоставени чертози, нито си вървяла през нощта към далечна светлина, нито си заспивала под звездите на Ориента, полюшвана във вълшебна пирога. Зад стъклата в зимната нощ вероятно ще останем безмълвни, аз – залутан в мъртвите си приказки, ти – в неизвестни на мен твои грижи. И да попитам: „Спомняш ли си?“, няма да си спомниш.
Бих искал с теб да се разхождаме някой пролетен ден, когато небето е сиво, а вятърът подхвърля ланшната шума тук и там из крайните квартали. Да е неделя. В такива места често възникват меланхолични, величави мисли, а в определени часове наоколо блуждае поезията и свързва сърцата на хората, които се обичат. Освен това се раждат надежди, неизразими с думи, подбудени от безбрежните хоризонти зад къщите, от движението на влаковете, от северните облаци. Просто ще се държим за ръце и ще ходим с лека крачка, и ще си казваме безсмислени неща, глупави и мили. Докато не светнат уличните лампи и от безличните блокове не наизлязат зловещите легенди на града, приключенията, лелеяните романси. Тогава ние ще млъкнем, все още хванати за ръце, защото душите ще си говорят без думи. Само че ти – сега се сещам – никога не си ми казвала безсмислени, глупави и мили неща. Значи няма как да обичаш тези недели, за които говоря, нито душата ти умее безмълвно да беседва с моята, а и не разпознаваш в подходящия час нито очарованието на градовете, нито надеждите, които долитат от север. Ти предпочиташ светлините, тълпата, мъжете, които те оглеждат, улиците, където разправят, че на човек можело да му излезе късметът. Ти си различна и ако дойдеш в такъв ден на разходка с мен, ще се оплачеш, че си изморена. Само това, нищо друго.
Бих искал двамата да вървим през някоя самотна долина през лятото и до изнемога да се смеем на най-простите неща, да изследваме тайните на горите, на чакълените пътища, на запустелите къщи. Да спрем на дървения мост да погледаме течението на водата, да подслушаме под телеграфните стълбове протяжната история без начало и край, която идва от единия край на света и кой знае къде изобщо отива. И да берем цветя по поляните, и пак там, излегнати на тревата, в слънчевата тишина, да съзерцаваме бездните на небето и минаващите бели облачета, и върховете на планините. Ще се обадиш: „Колко е хубаво!“ И няма нищо повече да добавиш, защото ще сме щастливи – телата ще са се освободили от тежестта на годините, а душите ще са станали свежи, сякаш новородени. Макар че ти – сега като се замисля, – ти най-вероятно ще се озърнеш с недоумение, боя се, и ще спреш, за да огледаш отблизо единия си чорап, ще ми поискаш още една цигара, нетърпелива да се върнеш по-скоро. И няма да кажеш „Колко е хубаво!“, а някакви никакви неща, които мен не ме вълнуват. Защото за съжаление си такава, каквато си. И няма да бъдем щастливи дори за миг.
Бих искал също – чакай и това да кажа, – бих искал с теб под ръка да прекося големите булеварди на градовете под някой ноемврийски заник, когато небето е от чист кристал. Когато миражите на живота се надпреварват по куполите и при преминаването си докосват черните хора в дъното на ямата, където са улиците, вече преливащи от безпокойства. Когато спомени от блажени времена и нови знамения прелитат над земята и оставят диря от нещо като музика. С наивната надменност на деца ще гледаме лицата на другите, с хиляди, които на потоци текат край нас. Без да го осъзнаваме, ще излъчваме радостно сияние и всички ще са принудени да ни забележат, не със завист и злонамереност, а с лека усмивка, с добро чувство, заради падащия здрач, който лекува слабостите на човека. Само че ти – много ясно, – вместо да погледнеш кристалното небе и въздушните колонади, озарени от залязващото слънце, ще предпочетеш да се спреш и да разучиш витрините, бижутерията, разкоша, коприните, тези жалки неща. И затова няма и да забележиш миражите, нито прелитащите знамения, нито ще се почувстваш, като мен, отредена за славна съдба. Нито пък ще чуеш нещо като музика, нито ще разбереш защо хората ни гледат с ласкави очи. Ще се замислиш над клетия си утрешен ден и напразно над теб златните статуи по покривите ще вдигат саби под последните лъчи. Аз ще съм сам.
Излишно е. Може би всичко дотук са нелепици и ти си по-добра от мен, като не изискваш чак толкова от живота. Може би ти си правата и би било глупаво дори да опитвам. Но поне, ето това вече със сигурност, поне бих искал да те видя отново. Каквото и да става, ще сме заедно по някакъв начин и ще намерим радостта. Няма значение дали денем или нощем, през лятото или през есента, в някой непознат град, в непретенциозен дом, в долнопробна гостилница. Ще ми е достатъчно да си наблизо. Няма да започна да се вслушвам – обещавам ти – в мистериозните проскърцвания на тавана, нито ще зяпам облаците, нито ще обръщам внимание на музики или ветрове. Ще се откажа от тези безполезни неща, въпреки че ги обичам. Ще проявявам търпение, ако не разбираш какво ти казвам, ако говориш за странни за мен неща, ако се вайкаш за овехтелите си дрехи и за пари. Няма да ги има така наречената поезия, споделените блянове, тъгите, с които тъй добре си дружи любовта. Но ти поне ще си наблизо. И ще успеем, ще видиш, да бъдем достатъчно щастливи, по най-простичкия начин, просто мъж и жена, както обикновено се случва навсякъде по света.
Само че ти – сега ми хрумва – си твърде далече: стотици километри, трудни за преодоляване. Ти си в живот, който ми е непознат, и сигурно се усмихваш на други мъже наоколо, както на мен в отминалите времена. Надали и дълго си ме помнила. Може би вече си забравила дори името ми. Излязъл съм от личността ти, смесен с безбройните сенки. И все пак мисля единствено за теб, и ми харесва да ти казвам тези неща.
–
Източник: www.litclub.bg
* Из книгата „Шейсет разказа“, Дино Будзати, превод: Нева Мичева, Издателство „Колибри“. Публикувайки този разказ, силно се надяваме това да ви провокира да си намерите и книгата и да почетете повече от Дино Будзати. |
Коментари
2019-03-15 #1  Нина Прекрасно ☺
|
|
Понеделник 16 Юни 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
  Балетът - изкуство, мечта, магия
Танцът е като магия, от която никой не може да избяга. И не, не просто танцът, а съвършеният танц, наречен...
  Какво искам да постигна преди да умра
Когато сме малки, имаме толкова много мечти, желания, идеи, дори на възрастните да изглеждат глупави....
 Силата като единствения избор
Никога не знаеш колко си силен. Докато не се окаже единственият ти избор....
 Есен-зима 2020/2021 – тенденции в дамските обувки
Черните обувки винаги могат да бъдат съчетани с всичко, но понякога са толкова скучни! Предайте малко...
 Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, започва нещо ново
Точно когато си мислиш, че всичко е свършило, започва нещо ново....
 "...Аз бях принуден да се изолирам, да живея самотен живота си"
"О, вие, хора, които мислите или казвате, че съм злобен, твърдоглав или мизантроп, колко сте несправедливи...
  Да предизвикаш късмета си
"Роди ме, мамо, с късмет, пa ме хвърли на смет!" – тази поговорка ми изниква в съзнанието всеки път,...
 Голямата ти сестра е най-важният човек в живота ти. Ето защо!
Искрено вярвам, че колкото и голяма (или малка) да е разликата между две сестри, те инстинктивно се стремят...
 Розета Тарп - Кръстницата на рокендрола
Розета Тарп (20 март 1915 – 9 октомври 1973) е афроамериканска певица, китаристка, автор на песни и една...
  Сняг
И пак потъвам в тишината
на малкия сънуващ град.
Снежинките край мен се мятат,
затрупват моя...
 Наброски преди отпуската
Мислили ли сте си, давали ли сте си сметка, че всяко пътуване и желана дестинация е, разбира се, приключение,...
 Глупакът също е част от живота
Казват, че майката учи детето си с години да бъде мъдро и след това то среща друга жена, която за минути...
  Бриджит Макрон - ролеви модел, от който жените имат нужда
Публичните личности винаги ще бъдат обсъждани, критикувани, възхвалявани. Те са много повече от професиите...
 Отпадат Е-тата от етикетите на храните
От декември 2014 година и в България ще бъде задължително да се изписва целите наименования на вложените...
 6 модни урока от хамелеона Тилда Суинтън
Никой не може да познае годините на Тилда Суинтън от един поглед. Как е възможно тя хем да не остарява,...
  Силата на цветята
Повечето от нас интуитивно усещат, че свежите цветя, поставени у дома или в офиса, ни карат да се чувстваме...
  Ода за блондинките
Вечната тема. Почти като тази за яйцето и кокошката. И макар никой учен все още да не се е произнесъл...
  Тайнственият Араму Муру
Почти всички сме чували за така наречените енергийни места на нашата планета. Върху тези територии са...
 "Намислих да си направя едно красиво дървено човече..." из "Пинокио"
Глава II
Майстор Череша подарява къса дърво на приятеля си Джепето, които го взема, за да си направи...
   Назад в бъдещето - Ирина Уернинг
Един прекрасен проект на аржентинската фотографка Ирина Уернинг, която връща участниците от снимките...
 7 юли - Европейски ден на шоколада
На 7 юли се чества Европейския ден на шоколада. Датата е избрана, защото на този ден през 1550 г. е доставена...
 Консумацията на риба от реки и езера е равносилна на месец пиене на замърсена вода
Изяждането на една сладководна риба, уловена в река или езеро, е равносилно на пиенето за един месец...
 Тайните за красота на "златните" кино богини
Холивудските актриси от т. нар. "Златна ера" през 50-те и 60-те години на миналия век са еталон за женственост,...
  Помогни на Цвети! Изпрати постна рецепта
Играта "Помагам на Цвети ot Hera.bg" ще се състои от 2 до 25 декември 2013 година, включително.
Както...
 Има блондинки и блондинки
Има блондинки и блондинки, пък и думата вече много се изтърка. Те всички си имат своите хубави страни...
  Поезията на Мара Белчева
Простряло е зад глухата алея…
Простряло е зад глухата алея
мълчанието тъмните си двори.
Висока порта...
  Коледна Виена - I
Да попаднеш във Виена е преживяване, което безспорно си струва, но това да ти се случи точно преди коледните...
 Искам да ти кажа: "Тя ми даде сила и кураж да продължа живота си"
"Преди пет години мъжът ми ме напусна. Леля Таня, моята съседка беше до мен в този миг. Само ми казваше:...
 Идеи за страхотни снимки на плажа
Плажът, дългите залези, пяната на вълните по скалите...Морето е прекрасен декор за снимки.
Няколко...
 Дръж до себе си хората, които обикват настоящето ти...
Дръж до себе си хората, които обикват настоящето ти, без да те карат да се връщаш в миналото си....
 Демон
Аз съм вихър и мъгла,
владея царство без предел:
че имам орлови крила
и ноктете на орел.
Аз...
 Три клечки кибрит, три листа любов
Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората...
 На тази дата: "Изобретено" е шампанското
Датата 4 август е приета за рождена на обичаната от милиони пенлива напитка. Според легендата, "изобретяването"...
 Честността може да не ти донесе много приятели, но ще те срещне с истинските
Честността може да не ти донесе много приятели, но ще те срещне с истинските....
 На тази дата е роден: Йордан Радичков
Добрият човек ще познаеш по огъня. Злите хора оставят след себе си пожарища, добрият човек оставя подире...
|