Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Saudade


Южни гласове, копнеж и фадо


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Понякога по средата на деня, както си седя на стола пред компютъра, чувам глас на чужд език да ме зове. И то не просто моето име, а мен самата. Защото съм имала много имена може би, преди това "тук и сега". Може да съм била някоя Луиза или Магдалена, някоя Ана или Беатрис, поредната необикновена Мария.

Дръпвам стола назад и затварям очи, натрупали толкова електронна умора, и пускам душата си да поскита. Да се върне може би, там където гласът я зове. Мъжки глас ли е, детски? Дали е някой любовен смях или смехът на дете, което гъделичкам под лъчите на слънцето...

Сякаш съм имала и друг живот, някъде много далеч.


Където се говори испански, италиански, португалски. Да, португалски е. Дали е пъстрата Бразилия или обляната в слънце Португалия...не знам. Предавам се на зова и тръгвам след него.

Виждам калдаръмени улички с пъстро пране от двете страни на фасадите. Тесни коридори, обсипани с керемидени саксии с ярки цветя и пчели около тях. От отворения прозорец ветрецът кани на танц едно ефирно перде и двамата танцуват в сутрешната крехка свежест. От радиото се чува фадо. Вдъхвам въздуха - мирис на море, цветя, на събуждащ се град.

Португалия, отгатва сърцето ми.


Минавам покрай задния двор на тухлена къща с маслинови дръвчета. На червен олющен стол е седнало момиче с невинното излъчване на онези родени красавици, които не подозират, че са такива. Току- що се е окъпала и реше косата си на слънцето. Около нея се носи аромат на цветя от шампоана й, но и на нещо остро, нещо от буйната кръв на младостта й, нещо настоятелно и нетърпеливо да излезе на показ. Ваканция е, няма я строгата посивяла учителка с безкрайните й забележки. Може би си мисли за довечера, когато ще иде с приятелките в малкото ресторантче на площада и ще срещне Него. Чуди се коя рокля да си облече. Синята, която тя харесва или бялата, за която Той й каза веднъж, че много й отива този цвят. Дали да вдигне косата си или да я остави пусната... Женски глас я извиква рязко и тя скоква сепната, засрамена малко, сякаш майка й е прочела не много пристойните й мисли.

Продължавам, гласът ме води по малък площад с масички и столове от ковано желязо. На тях са накацали бели възглавнички и малки вази с цветя, които домакинята на ресторанта е откъснала рано сутринта и накичила с най- голяма любов към нейното "тук и сега". И към този ресторант, който върти с мъжа си от 20 години, в който тя готви всичко и рецептите й нямат начало във времето. Тя ме кани безмълвно да ме почерпи чаша ледена вода с лимони. Маха с ръка: „Ела, жега е”. Но аз бързам, защото гласът ме води напред и напред, а тя се усмихва разбиращо. И тя е дошла, водена от този глас, той е кръстил ресторанта на нея, а нощем тихо й шепне в тъмното:

Querida...
.

Вече чувам съвсем близо крясъка на чайките, лъхва ме аромата на огряна от слънцето гора и морски бриз – ето го пред мен морето. Опънало се, слива се с небето, златисти усмивки ми пуска то и намига: „Аз съм тук, винаги ще бъда, но ти сега върви, той те вика.” Изчервявам се чак от това заговорническо намигане. Гласът е по- силен, отличавам думите, макар да не ги разбирам.

Привечер е, а от двора на запуснатото училище на проскърцващ грамофон се чува отново фадо. Децата ги няма, ваканция е, но дежурната учителка с посивели коси стои на прозореца и си спомня младостта. Онзи бар с приглушена светлина, ръцете на плота, държащи столчетата на чаши ром. Жени с ветрило в преминала младост, отегчени до смърт, но не изпускащи от поглед нищо в бара. Самотната певица, подпряла длани на коленете, в черна рокля, и пее ли пее това страшно фадо, извива глас, от косите й пада цветето и изчезва в тъмнината на сцената. Ето я и самата учителка, млада, красива, нетърпелива, дошла да търси баща си, а среща смуглия поглед на китариста и потъва завинаги в него. Животът й преминал в опит да задържи този поглед върху себе си, но той е така немирен и не се подчинява на нищо.

Повелята на фадо е неумолима.


Гласът ме води през здрача, през аромата на билки и зехтин, на вечеря, прибори тракат, чува се смях от отворените прозорци. Носи се онзи неповторим мирис на лятната привечер – толкова познат и скъп, толкова пълен със стаена магия и очакване. На края на уличката има малък фонтан, а зад него стълби, водещи кой знае ли къде. Там, в сянката на къщата, седнал на стълбите, е мъжът зад моя глас.

Не виждам лицето му в здрача, но когато ме вижда и се изправя, вече чувам гласа с ушите си, не само с душата си. Зове ме, приласкава тихо, неотменимо, като като молитва са тихите му думи, като заповед са те за безволевите ми крака. Всичко е омекнало в мен, освен стомахът, стиснат на стоманен възел, който пеперуди се мъчат да разплетат в див танц.

Протяга той ръка и излиза от сянката. Тогава го познавам, как няма, та нали винаги съм го познавала. Той е закодиран в сърцето ми, кожата ми познава ръцете му, очите ми – пламъчетата в неговите, усмивката му отразява моята.

Чакал ме е, аз дойдох.


Тръгваме, а той посяга към стълбите, където, само миг преди да дойда, е оставил фадо китарата.

А другите от този "тук и сега" са чакали обедната почивка. Сепвам се от токчета, местене на столове, ципове, чанти, папки, последно клик и ентер. "Не, вървете без мен на обяд, взела съм от къщи."

Излизат, а в тишината на офиса, немирната клавиатура вече пее на Гугъла в ритъма на фадо: „Самолетни билети до Лисабон”



*Saudade е непреводима португалска дума. Едно сравнително точно описание дава А. Ф. Бел: "Известното саудаде на португалците е смътно и постоянно желание за нещо, което не съществува и вероятно не би могло да съществува, за нещо различно от настоящето, обръщане към миналото или към бъдещето; не несъгласие или остра мъка, а сладка, вяла, мечтателна тъга."
Коментари
2014-04-05 #1
Ирина Вълчева
Уникално и вълшебно, браво, Цвети! Явно от там се познаваме
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Когато се страхуваш се запитай...
· Бъди!
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Отвори вратата...
· Какви дамски обувки да избере за лятото всяка елегантна жена?
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Едно кафе за душата ти....
Неделя
7
Август 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Коледни пости - Ден 32:
Коректив ли е колективът? Усамотението не е никакво решение.
Днес започвам от това какво стана снощи. Майките от детската площадка, с които през изминалото лято много...
Тримата учители в живота на всеки от нас
Няма никакво знание и Слово на света, ако няма кой да го предаде и ако няма кой да го възприеме. Няма...
Да имаш кураж не е липса на страх, а да опиташ въпреки него
Да имаш кураж не е липса на страх, а да опиташ въпреки него....
"Най-важният урок в живота"
През лятото на 2017 г. съдия Джон Робъртс, председател на Върховния съд на САЩ, произнася почетната реч...
"Здравословен обяд за ученика" за първия, първи учебен, ден
Това е ден първи от новия проект в помощ на родителите на ученици:" Здравословен обяд за ученика". От...
Hera.bg стана на 11! Честит ни рожден ден!
Приятели, от днес, 8 октомври 2020 г., Списание Hera.bg закръгли първата година от второто си десетилетие!...
Когато лятото вдъхновява в цветове
Лятото е пъстро, волно, свободно. Преди да изпепели цветовете си, то ги разгръща в разгара си в разноцветни...
Надявай се на каквото искаш, но разчитай само на себе си
Надявай се на каквото искаш, но разчитай само на себе си....
Валери Йорданов: Този свят отдавна е женски - харесвам го точно такъв
Румена войвода е силна жена, жена-войводка. Тя следва своя път, следва своята същност, прави своите жертви....
Тангото в киното - 6 велики кино сцени
Тангото е в корена на самия живот. То съдържа най-красивите страни от него - любов и страст, но и най-опасните...
Всички сме свързани
Хората отдавна сме се откъснали от дивия свят. Харесва ни да гледаме за него, да четем, но харесваме...
Анна Карима - непокорният дух
“Под думата равноправие днес се подразбира едно: извоюване граждански и политически права за жената –...
Момиче
Какви са ти ситни стъпките по този неравен лед! Листата настръхват в пъпките, във чая въздъхва мед, стрехите...
2014 г. - годината на Дървения кон
Според легендата, когато Буда напускал Земята, поканил всички зверове и птици да го изпратят. Дошли само...
Романс
И достигнахме дивия пролетен бряг през мъглата на яростни клони. Върху мокрия пясък в мъчителен бяг някой...
22 март - Денят на водата
Световният ден на водата бива ежегодно отбелязван на 22 март. Инициативата възниква през 1992 г. по време...
Посвещение
За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, ти всяка вещ и образ покрай тебе открий...
Приказка
Написах приказка една. Как: сама построих кули и замъци, сама убих триглава ламя, сама села запалвах,...
Истинският морален тест е пред тези, които зависят от твоята милост
Истинският морален тест за човечеството, неговият основен изпит, се състои в отношението му към тези,...
Мигел де Сервантес: "Не наричай нищо "свое", освен душата си..."
"Свободата е най-висшето благо!" "За да постигне невъзможното, човек трябва да опита абсурдното." "Няма...
Стихни, сърце! Или умри!
Щастлива си. И аз бих искал да съм щастлив, а не злочест. От твойто щастие бях свикнал и аз да съм...
Чудото винаги ни очаква някъде в близост до отчаянието
Чудото винаги ни очаква някъде в близост до отчаянието. ...
Малката нула
Имаше една Нула кръгла като О, тя не беше сторила никому зло, но тъй като нямаше стойност, горката, щом...
„Личните бележници на Антон Чехов“ – за първи път в самостоятелен том на български
Искало ли ви се е да влезете в ума на любим писател и да видите как се раждат идеите му? Откъде тръгват...
Силвия Плат - „Ако не очакваш нищо от никого, не оставаш разочарован“
Или харесвам хората прекалено или не ги харесвам изобщо. Силвия Плат е американски поет, романист...
На тази дата: Роден Златю Бояджиев
Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Считан за един от най-самобитните български български...
Как изглежда градът без реклами?
Можем ли все оше да си представим свят без реклами? Не ни ли ограбиха от чувството за градска естетика,...
Искам да ти кажа: "Ти си моето вдъхновение да бъда добър човек"
"Провокирахте ме да напиша най-хубавите думи, които идват от сърцето ми, за да ви представя една невероятна...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook