Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Saudade


Южни гласове, копнеж и фадо


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Понякога по средата на деня, както си седя на стола пред компютъра, чувам глас на чужд език да ме зове. И то не просто моето име, а мен самата. Защото съм имала много имена може би, преди това "тук и сега". Може да съм била някоя Луиза или Магдалена, някоя Ана или Беатрис, поредната необикновена Мария.

Дръпвам стола назад и затварям очи, натрупали толкова електронна умора, и пускам душата си да поскита. Да се върне може би, там където гласът я зове. Мъжки глас ли е, детски? Дали е някой любовен смях или смехът на дете, което гъделичкам под лъчите на слънцето...

Сякаш съм имала и друг живот, някъде много далеч.


Където се говори испански, италиански, португалски. Да, португалски е. Дали е пъстрата Бразилия или обляната в слънце Португалия...не знам. Предавам се на зова и тръгвам след него.

Виждам калдаръмени улички с пъстро пране от двете страни на фасадите. Тесни коридори, обсипани с керемидени саксии с ярки цветя и пчели около тях. От отворения прозорец ветрецът кани на танц едно ефирно перде и двамата танцуват в сутрешната крехка свежест. От радиото се чува фадо. Вдъхвам въздуха - мирис на море, цветя, на събуждащ се град.

Португалия, отгатва сърцето ми.


Минавам покрай задния двор на тухлена къща с маслинови дръвчета. На червен олющен стол е седнало момиче с невинното излъчване на онези родени красавици, които не подозират, че са такива. Току- що се е окъпала и реше косата си на слънцето. Около нея се носи аромат на цветя от шампоана й, но и на нещо остро, нещо от буйната кръв на младостта й, нещо настоятелно и нетърпеливо да излезе на показ. Ваканция е, няма я строгата посивяла учителка с безкрайните й забележки. Може би си мисли за довечера, когато ще иде с приятелките в малкото ресторантче на площада и ще срещне Него. Чуди се коя рокля да си облече. Синята, която тя харесва или бялата, за която Той й каза веднъж, че много й отива този цвят. Дали да вдигне косата си или да я остави пусната... Женски глас я извиква рязко и тя скоква сепната, засрамена малко, сякаш майка й е прочела не много пристойните й мисли.

Продължавам, гласът ме води по малък площад с масички и столове от ковано желязо. На тях са накацали бели възглавнички и малки вази с цветя, които домакинята на ресторанта е откъснала рано сутринта и накичила с най- голяма любов към нейното "тук и сега". И към този ресторант, който върти с мъжа си от 20 години, в който тя готви всичко и рецептите й нямат начало във времето. Тя ме кани безмълвно да ме почерпи чаша ледена вода с лимони. Маха с ръка: „Ела, жега е”. Но аз бързам, защото гласът ме води напред и напред, а тя се усмихва разбиращо. И тя е дошла, водена от този глас, той е кръстил ресторанта на нея, а нощем тихо й шепне в тъмното:

Querida...
.

Вече чувам съвсем близо крясъка на чайките, лъхва ме аромата на огряна от слънцето гора и морски бриз – ето го пред мен морето. Опънало се, слива се с небето, златисти усмивки ми пуска то и намига: „Аз съм тук, винаги ще бъда, но ти сега върви, той те вика.” Изчервявам се чак от това заговорническо намигане. Гласът е по- силен, отличавам думите, макар да не ги разбирам.

Привечер е, а от двора на запуснатото училище на проскърцващ грамофон се чува отново фадо. Децата ги няма, ваканция е, но дежурната учителка с посивели коси стои на прозореца и си спомня младостта. Онзи бар с приглушена светлина, ръцете на плота, държащи столчетата на чаши ром. Жени с ветрило в преминала младост, отегчени до смърт, но не изпускащи от поглед нищо в бара. Самотната певица, подпряла длани на коленете, в черна рокля, и пее ли пее това страшно фадо, извива глас, от косите й пада цветето и изчезва в тъмнината на сцената. Ето я и самата учителка, млада, красива, нетърпелива, дошла да търси баща си, а среща смуглия поглед на китариста и потъва завинаги в него. Животът й преминал в опит да задържи този поглед върху себе си, но той е така немирен и не се подчинява на нищо.

Повелята на фадо е неумолима.


Гласът ме води през здрача, през аромата на билки и зехтин, на вечеря, прибори тракат, чува се смях от отворените прозорци. Носи се онзи неповторим мирис на лятната привечер – толкова познат и скъп, толкова пълен със стаена магия и очакване. На края на уличката има малък фонтан, а зад него стълби, водещи кой знае ли къде. Там, в сянката на къщата, седнал на стълбите, е мъжът зад моя глас.

Не виждам лицето му в здрача, но когато ме вижда и се изправя, вече чувам гласа с ушите си, не само с душата си. Зове ме, приласкава тихо, неотменимо, като като молитва са тихите му думи, като заповед са те за безволевите ми крака. Всичко е омекнало в мен, освен стомахът, стиснат на стоманен възел, който пеперуди се мъчат да разплетат в див танц.

Протяга той ръка и излиза от сянката. Тогава го познавам, как няма, та нали винаги съм го познавала. Той е закодиран в сърцето ми, кожата ми познава ръцете му, очите ми – пламъчетата в неговите, усмивката му отразява моята.

Чакал ме е, аз дойдох.


Тръгваме, а той посяга към стълбите, където, само миг преди да дойда, е оставил фадо китарата.

А другите от този "тук и сега" са чакали обедната почивка. Сепвам се от токчета, местене на столове, ципове, чанти, папки, последно клик и ентер. "Не, вървете без мен на обяд, взела съм от къщи."

Излизат, а в тишината на офиса, немирната клавиатура вече пее на Гугъла в ритъма на фадо: „Самолетни билети до Лисабон”



*Saudade е непреводима португалска дума. Едно сравнително точно описание дава А. Ф. Бел: "Известното саудаде на португалците е смътно и постоянно желание за нещо, което не съществува и вероятно не би могло да съществува, за нещо различно от настоящето, обръщане към миналото или към бъдещето; не несъгласие или остра мъка, а сладка, вяла, мечтателна тъга."
Коментари
2014-04-05 #1
Ирина Вълчева
Уникално и вълшебно, браво, Цвети! Явно от там се познаваме
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Ако си тъжен, се чувствай поласкан...
· "Правилният път"
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Сряда
14
Май 2025
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Кой е най-модерният цвят през 2021 година
От поне 5 години назад не се бе случвало "Цветът на годината" на Pantone да бъде на практика два цвята. Двата...
30 октомври - рождената дата на 7 Нобелови лауреата
Науката не обича съвпаденията и предпочита да се доверява на логичните връзки, факти, които са доказуеми...
"Никой не е съвършен. Приближи се"
Хората с увреждания у нас все още страдат от най- страшната човешка болест – те са невидими. Не участват...
"Косачи" - Елин Пелин
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и...
Ърнест Хеминуей за писането и книгите
„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“ Ърнест Хемингуей...
Общо
Няма надежда един ден да сме като другите. Аз не умея, каквото умеят съпругите. Нищо не взимам и...
Петър Димков - българският народен лечител
Бъдете весели, бодри и с ведри мисли, за да живеете в радост и щастие. Петър Димков е най-известното...
Фестивал на ледените фигури
Трудно е да се повярва как всичко в тази страна на чудесата е направено от лед и сняг. Всяка година в...
Революцията на Ани Лейбовиц в новия календар "Пирели"
Календарът на фирмата за автомобилни гуми "Пирели" е еталон за добре котиращ се, лъскав секс, над който...
Това ли е бъдещето? Gucci пуснаха в продажба виртуални маратонки
Маратонките Gucci обикновено се продават на дребно за над 500 долара, но тази седмица луксозният моден...
Най-студения град в света
Знаете ли кой е най-студения град в света? Това е Якутск, скъпоценната столица на Република Якутия, Русия....
Любими цитати от "Майстора и Маргарита"
"Кой ви каза, че няма на света истинска, вярна, вечна любов? Да му отрежат езика за лъжа!" "Ние говорим...
Искате да запазите мозъка си млад? Науката ни подсказва как
Мозъкът е необикновен орган, тайнство, който не сме разгадали, но на който много разчитаме да функционира...
Очарованието на кристалите
„Имало едно време...”. Не, това не е приказка. Сега обаче, ако имаме нужда от приказка, нека измислим...
Кои са най-популярните имена сред родените през 2019 г. бебета?
Най-често българите са кръщавали новородените си деца през 2019 г. с имената Виктория и Александър. Миналата...
Смелите ръководят събитията. Другите се примиряват с тях
Смелите ръководят събитията. Другите се примиряват с тях....
Нашият голям дом
Ние мечтахме да покорим природата, да станем нейни господари и да извлечем възможно най-много блага....
Тинтявата - Валери Петров
Бих го взел преди известно време тоя стар турист с голо теме, услужлив и мек съм общо взето возил...
Как зарязват лозите българите за Трифон Зарезан - снимки
Облечени в народни носии по стара българска традиция жителите на с. Тополи край Варна зарязват лозите...
Да бъдеш мъж
Ако владееш се, когато всички, треперят, а наричат теб страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш,...
На второ четене...
Ако на първо четене някой няма нужда от теб, на второ четене вероятно и ти нямаш нужда от нег...
Когато някой е уязвим, а другият не се възползва
Доверие се гради тогава, когато някой е уязвим, а другият не се възползва от слабостта му....
Четем и гледаме хиляди безплатни филми, концерти, книги (линк)
Инициативата на руското министерство на културата е по повод отменените културни събития и затворените...
Добре дошло, мило лято!
Добре дошло, мило лято! Лятото не мигва нощем, после дреме в автобуса. Слиза, хубаво и рошаво, и...
Ти правиш грешки. Грешките не правят теб
Ти правиш грешки. Грешките не правят теб....
Стъпките към новото начало
1. Започни да прекарваш времето си с правилните хора. 2. Изправи се с лице пред проблемите си. Осъзнай...
Тълкуване на сънищата – бабини деветинини или път към себепознанието
В древността се смятало, че сънищата са послания от боговете, изпълнени с пророчества и предупреждения...
Hera.bg подкрепя Фондация "Нашите недоносени деца"
Очакването на дете е емоционално преживяване, за което двойката постоянно се подготвя. Какво става обаче,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook