Димитрана Иванова - първата българска суфражетка*

Димитрана Иванова (по баща Петрова) е родена на 1 февруари 1881 г. в Русе в семейството на Станка и Петър Друмеви. Завършва VI клас на Девическата гимназия през 1896/1897 година с общ успех от зрелостния изпит „много добър” и 16-годишна заминава да учи философия и педагогика в Цюрих, Швейцария. През 1900 г., малко преди да вземе последния си изпит, за да завърши университетското си образование, е принудена да се върне в България, поради семейни причини.

Става учителка и преподава в девическите гимназии в Попово, Шумен, Плевен и Търново, преди да се прехвърли в Русе, където от учебната 1906/1907 г. постъпва в Русенската девическа гимназия. Преподава логика, етика, психология, история, немски език, краснопис и завежда учителската библиотека. През 1908 г. става член на русенското дружество „Добродетел”, чиито основни задачи са просвещение и културно издигане на жената. Активната й работа там я издига до поста председател, който заема три години – от 1908 до 1911. На 13 и 14 юни 1911 г. е делегат на конгреса на Българския женски съюз (БЖС), на който се обсъждат конституционните положения относно избирателните права на жените.

Още като млада учителка пише статии по педагогически въпроси за професионалните списания „Учител” и „Училищен преглед”, а от 1905 г. е сътрудник на в. „Учителска пробуда” и „Женски глас” – орган на БЖС. По време на Балканските войни е медицинска сестра. През 1914 г. се омъжва за Дончо Иванов (1877-1961), секретар на Търговско-индустриалната камара, и приема неговото фамилно име.

Димитрана Иванова остава в Русе 10 години, след което заминава за София, където продължава да се занимава с проблемите на българските жени. Майка на 3 деца (родени през 1916, 1917 и 1918 г.), тя работи активно по въпросите на семейството, ролята на съпругата и майката, социалната защита на майчинството и детството и още през 1917-1918 г. става член на Дружеството за борба с детската престъпност. През 1925 г. е сред основателите на Дружеството за защита на децата и членка на борда му до 1935 г.



След Първата световна война Димитрана Иванова се отдава изцяло на социална и политическа активност. От септември 1920 до септември 1944 г. тя е главна редакторка на „Женски глас”. В началото на 20-те години на ХХ век решава, че юридическото образование би й помогнало за осъществяване на идеите за женското равноправие. Опитва да се запише като студентка в Юридическия факултет на Софийския университет, но е отхвърлена с обяснението, че „няма завършено средно образование” (българските гимназии вече са осмокласни, а тя е завършила шестокласна). Тогава тя решава, че трябва да се бори „срещу несправедливостите по отношение на жените и срещу формализма”. След като завършва „осмокласно” образование, Иванова се записва в Юридическия факултет и го завършва успешно през 1927 г. През 1928 г. издава и редактира месечното списание „Жената” (1929-1931), което специализира в юридическите аспекти на подчинения статус на жената. Сътрудничи на почти всички софийски вестници и на някои провинциални по въпросите на живота и бъдещето на жената.

От 1926 г. до 1944 г. Димитрана Иванова е председател на Българския женски съюз (една от основателките и първа председателка на съюза е Екатерина Каравелова). При лидерството й БЖС израства като една от най-активните граждански организации в периода между двете войни. Иванова се бори за равенство между половете в сферата на образованието. "Равноправките", както иронично ги наричат, се противопоставят на опитите да се наложат различни видове училища за девойките. Друг важен проблем, за който работи русенката, е правото на жените юристки да упражняват своята професия като адвокатки и съдийки. След дълга борба тя е една от първите българки, на които е признато това право. Иванова участва в изготвянето на законопроект за имуществените взаимоотношения между съпрузите; инициатор е за изменение и допълнение на Закона за общественото осигуряване; член на Българския национален комитет за мир; изнася публични лекции, които допринасят за нейната известност.



9 септември 1944 г. преобръща коренно живота на Димитрана Иванова. На 28 септември тя е арестувана по подозрение в прогермански и профашистки симпатии, заради многобройните й контакти с Германия. Освободена след почти четири месеца (на 13 януари 1945 г.) при условие, че ще напусне София, тя се установява в Русе, но по-късно нейни роднини и приятели успяват да я прехвърлят в София. При новия режим Иванова продължава да се бори. С присъщата й настойчивост и прокламираното от новата власт равноправие на половете се опитва да получи адвокатски права и успява. Но с консолидирането на режима през 1948 г. специална комисия я заличава от адвокатските списъци. След дълга кореспонденция и обжалване, единственото, което успява да постигне, е от мотивите за отказа да бъдат заличени политическите. След 1944 г. Димитрана Иванова работи върху монографията „Правната защита на женския труд”, но е лишена от възможността да издава книги и да публикува статии. По време на ареста й през 1944 г. е изключена от Съюза на журналистите, в който членува от 1922 г. Правата й са възстановени през ноември 1959 г., малко преди смъртта й.

Умира на 29 май 1960 г. в София.

Личният живот на Димитрана Иванова е тясно свързан с историята на женското движение в България. Нито една негова инициатива не минава без нейното участие. Участва в международна конференция по въпросите на жените, тя е единствената българка – член на комисии към ОН (Общество на народите, днес - ООН).

ЛИТЕРАТУРА:
1. Даскалова, Красимира. Жени, пол и модернизация в България 1878-1944. - София, 2012, с. 281-286.
2. Джурова, Галина. Русенка отвоюва правото на жените в България да работят като адвокати. // Алманах Извор, 2010, № 17, с. 41-43.
3. Отчет на русенската градска девическа гимназия от отварянето й до истичането на учеб. 1896/97 година. - Русе, 1897, с. 129.
4. Отчет на русенската градска девическа гимназия „Княгиня Евдокия“ за учебната 1906-1907 година. - Русе, 1907, с. 21
5. Рошкева, Ренета. Русенката Димитрана Иванова - първата българка, следвала в Цюрих. // Русенка, № 7, 2 апр. 2000, с. 5.
6. Рошкева, Ренета. ОФ-властта хвърля Димитрана Иванова в занданите на Дирекцията на полицията. // Русенка, № 8, 19 апр. 2000, с. 3.

За публикацията е ползван текст на Регионална библиотека "Любен Каравелов", гр. Русе. Нашето желание е този текст и делото на Димитрана Иванова да стигне до повече хора. Изключително трудно се намират източници, снимки от най-новата ни история и екипът на Hera.bg изразява искреното си възхищение, както към автора на този текст, така и към авторите от ползваната литература.

*Суфражетка (от англ. suffragette) е термин, използван за жена (възможно е и в м.р. - суфражист, suffragist), която подкрепя движението на право на глас на жените. Оригинално думата идва от латинския глагол suffragium (гласувам, подкрепям), но като термин, представителка на това движение, суфражетка се използва в този смисъл във Великобритания в началото на 20 век.