До Барселона и обратно…

Ден 1 – 20 август

Когато пътуваш нанякъде за повече време, се налага понякога да приготвяш багаж. Не е особено приятно да мислиш какво да сложиш, как да го събереш само в един куфар и как да го направиш възможно най-леко за носене. Но при идеята за почивка или пътешествие неусетно багажът е готов, дори без да се задълбочаваш толкова в детайлите. Слагаш най-необходимите вещи, без които не можеш, и тичаш с билетите към резервирания транспорт.
Така направих и аз. Точно последния ден преди отпуската бях на работа и ми оставаха само няколко часа, през които да поставя всичко в куфара. Поради много ангажименти не беше ми останало време да го направя по-рано. Единствено беше отворен в средата на стаята и чакаше да го напълня. Тъй като мои приятели и роднини знаеха за заминаването, телефоните ми звъняха постоянно и не можех да се концентрирам над задачата. До последния момент се чудех какво още трябва да сложа, за да не забравя нещо.

И ето хванах автобуса Варна – София от автогарата. Добре че живея близо до нея, че успях да стигна навреме. Дядо ми и баба ми ми помогнаха с количка да пренеса тежкия куфар. Хубаво е, когато има кой да те изпрати. В 23 ч. автобусът потегли и ме стовари 5 ч. сутринта в София. Леля ми беше проучила кои автобуси водят до летището и смених два, докато стигна до Терминал 2. Бях купила билети за австрийските авиолинии с прикачване през Виена за мен и за сестра ми заради ниската цена. Сестра ми замина по-рано, тъй като разполагаше с по-дълга отпуска.

Времето беше хубаво, полетите приятни. Беше чудесно, че ме сложиха и в двата самолета на местата до прозореца и направих разкошни снимки от високо. Приятно беше след кратка дрямка да видя пухкави бели облачета близо до себе си. Все едно бях заобиколена от захарен памук.

На летището майка ми и нейна приятелка ме посрещнаха. Да спомена, че майка ми и баща ми от години живеят в едно градче – предградие на Барселона – Сан Фелио де Лобрегат, което в превод означава Свети Фелио до реката. Оказа се, че правят някакви ремонти в метрото и по пътя, та сменихме 4 транспорта, докато стигнем у дома.
Видяхме се, починахме си, тъй като баща ми беше на работа и сестра ми беше отишла да му помага. Мама беше сготвила Имам баялдъ – турско ястие с нарязани много зеленчуци вътре, като главните са патладжан и моркови.

Ден 2
В неделя облякохме банските и ходихме в Гавà на плаж. Гавà също се води предградие на Барселона. Плажът беше приятен с широка пясъчна ивица. Насъбрах камъчета за спомен от Средиземно море.
Вечерта се разходихме край брега в Касъл де Фейс. Невероятно успокояващо ми действа морето. Все пак съм морско чедо. Имаше прекрасни палми, хубава алея и тук-таме малки заведения. Касъл де Фейс е курортно селце, но не е застроено като нашите курорти.

Ден 3
Станахме в 4.30 сутринта. Доста тежко изживяване. Но си заслужаваше. Пропътувахме над 300 км. до Валенсия – друг средиземноморски град в Испания. Бяхме там в 10.30 сутринта – около 5 часа път с кола. Крайната ни цел беше аквариумът на Валенсия – L`Oceanografic в превод. Уникалното в него е, че има 10 атракциона или 10 зали, в които се разглежда. Билетът, който се закупува трае за целия ден, тъй като обиколката на аквариума отнема 4 часа и човек може спокойно да излезе да се нахрани и отново да се върне със закупения билет. Залите са разделени на различни водни среди – Червено море, тропическа зала, Антарктика, Антарктида, Средиземно море, влажен климат, умерен климат, океан, делфинариум. Очарована бях да видя скатове на живо и редица интересни риби, които съм виждала само телевизията и научно-популярните предавания. За първи път видях електрически медузи. Голям интерес имаше към акулите и те наистина бяха зрелищни – големи, страшни и някои дори грозни. Най-шокиращото беше, че при акулите имаше водолази без защитни мрежи или клетки. Изглежда ги хранеха.

Много ми хареса шоуто с делфините. Живея в град с Делфинариум, но от малка не бях ходила и отдавна мечтаех да посетя морските ни приятели. От персонала ни инструктираха да отидем с половин час по-рано. Намерихме си хубави места и въобще не скучахме, тъй като недалеч от нас имаше аниматори, облечени в шарени дрехи, които танцуваха, пяха, караха публиката да се изправя и сяда като вълна. Беше забавно. Спектакълът с делфините продължи 35 минути, като номерата бяха уникални. Невероятно е да видиш тандем между хора и животни. Треньорите освен че показваха с жестове командите, и те самите участваха, като скачаха от високо, правеха салта, яздеха изправени делфините и се гмуркаха заедно с тях. Известно е, че самият делфинариум е напълнен с 24 млн. литра вода и е дълбок 10,5 метра.

Харесаха ми и пингвините, въпреки че се оказа, че не са от най-чистоплътните животни. Водата им беше мътна и те самите – изцапани, но бяха интересни и смешни, когато вървяха. Последният атракцион беше за редки птици и риби в открити аквариуми. Видяхме фламинго и птици с ярка окраска, на които не знам имената, понеже не разбирам испански. Имаше и водни костенурки. Това беше залата, на която отделихме най-малко време, понеже беше в най-горещите часове, където градусите удариха 35-36 и вече бяхме изморени и гладни.

След аквариума влязохме в един търговски център да се разхладим, след което майка ми и баща ми ни заведоха да видим различни слънчеви часовници и други инструменти на открито като например кълбо с различните съзвездия.

Ходихме на пикник в много хубав парк. Беше много приятно да седнеш на тревата и да не се притесняваш, че ще те налазят кърлежи. Видимо паркът беше добре поддържан с фонтанчета, чешмичка, добре окосени поляни, които е позволено да използваш, както и пейки за хората, които просто са отишли да се наслаждават на хубавата природа.
Накрая направихме кратка разходка из Валенсия, ядохме сладолед и се прибрахме в Барселона след полунощ.