Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      
Още с пристъпването на етажа забелязах камбаната в десния край, до вратата на параклиса.
Още с пристъпването на етажа забелязах камбаната в десния край, до вратата на параклиса.

Аладжа манастир - част II


Пристъпвам по коридора. Стигам до мястото, където някога е била кухнята с трапезарията. Веднага в ляво виждаш опушен от огъня таван. Какво ли са си готвили, съсредоточилите живота си в Бог, отшелници? Наистина ми се искаше да знам (знаете, че съм кулинарно пристрастена.) Виждаш и издълбаните отвори, където е стояла преграда разделяща помещението на две. В края на трапезарията, поглеждайки нагоре, съзирам и малко помещение. Пътят към него е "постлан" с ронещи се камъни. Е, не се престраших да се кача. Чета : "Църква за заупокойни молитви". Не мога да разбера, как са стояли тези хора там? Клекнали?! Ниско е. Мястото е по-малко от един квадратен метър, необезопасено, стръмно. Гледката надолу може би е страшна и възможността да се сближиш с Бог наистина е голяма. После прочетох, че църквата за заупокойни молитви е била с друг размер и реално липсва по-голяма част от нея. Там е била и дървената стълба водеща до втория етаж, където се е намирал малкия параклис. Сигурна съм, че именно този страх, който обзе мен и рухването още през Средновековието на дървената стълба, са спасили малкото останали стенописи в параклиса.

Все още съм в края на трапезарията. Има два пътя със стълби, свивам в ляво. Тези, по които слизам, се съединяват с помещение, подобно на килерче. Не успях да му схвана смисъла. Оставам с впечатлението, че липсва някакво парче от пъзела.

Намирам се в края на първи етаж, всъщност, това е криптата. На земята виждам няколко надгробни плочи. Изтъркани, целите обсипани в монети...ама наистина целите. Разглеждах различните по народност метални парички. Чудех се дали ритуалът с монети (към днешна дата), има нещо общо с преминаването на реките в царството на Хaдес?

Предполага се, че както и в други средновековни манастири, и в Аладжа манастир е била разпространена практиката, костите на починалите монаси да бъдат изваждани след седемгодишен престой в гроба, след което да бъдат полагани в обща гробница. За съжаление, никой не е открил костницата на скалната обител. Изкачихме се по другите стълби, придвижвайки се обратно през трапезарията, кухня, килиите и църквата.

Качихме се на втория етаж. Гледката отгоре описваше девствените широколистни и иглолистни гори на природен парк "Златни пясъци". В далечината приветливо махаше така любимото море. Още с пристъпването на етажа, забелязах камбаната, в десния край, до вратата на параклиса. Минах по тесния коридор, попивах красотата на скалата, която ръката на майката природа беше издялала сякаш на шега. Не ставаше ясно, как огромни каменни късове се държат на малки, крехки основи.


Озовавайки се в "помещението" пред параклиса успях да прочета, че камбаната е подарена от Евгения Овчарова и Д-р Владимир Овчаров, с пояснението, че е син на г-жата. Да са живи и здрави хората. Пак си задавам въпроси. Какво ли е станало с предишната камбана? (На рисунките - възстановки, които по-късно видях в музея, установих, че там камбаната е нарисувана не на параклиса, а на църквата от първо ниво.)

В този параклис са се извършвали всекидневни църковни служби. Самият той беше с решетка, видимо заключена, но не се опитах да бутна вратата, за да потвърдя. Завряла глава в процепите на решетките с присъщото си желание, исках да докосна красивите стенописи. Разбрах, че стенописите са отнесени към XIII-XIV век. Това е периодът на разцвет на монашеската обител. На централно място вътре се вижда икона с надпис "Подарено от братя Х. и К. Шкорпилски, Варна 19.. г " - не можах да прочета годината. Около нея по земята отново има пари - монети и хартиени банкноти. За съжаление, също и изхвърлени входни билетчета. Жалка картина създадена от жалки хора.

Поглеждам отново камбаната. Оглеждам я цялата, до където ми стига погледа. Много ми се иска да я ударя и да чуя звъна й. Стърпявам се. На пейката пред параклиса стои човек, поглеждам надолу - наистина е високо и гледката наистина е величествена....

утре следва продължение за Катакомбите....

Продължава: Аладжа манастир

Виж още статии за:   Пътешествия · духовни места ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Пътят към Сантяго
· Тайнственият Араму Муру
· Катакомбите - част III
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
Виж още статии за:   Пътешествия · духовни места ·
Понеделник
17
Май 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Посткросинг или "Мило непознато другарче..."
„Мило непознато другарче....“ С тези думи са започвали писмата на моите родители към непознатите другарчета...
Исабел Алиенде – „Човек отива там, където го тегли сърцето“
Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни. Исабел...
Мъжът в розово туту
Ракът на гърдата е най- често срещаното онкологично заболяване сред жените. Химиотерапия, лъчетерапия,...
Пътьом
Лазур и злато: гигантски медальон от син емайл във филигранна рамка. Надлъж по кея грамадни купчини портокали...
Това ли е бъдещето? Gucci пуснаха в продажба виртуални маратонки
Маратонките Gucci обикновено се продават на дребно за над 500 долара, но тази седмица луксозният моден...
Да отвориш сърцето си
Откъс от книгата "Отвори сърцето си" Преди няколко века в пещера някъде в азиатската джунгла седем...
Лятно безвремие с акварелите на Лоран Парселие
Безкрайни летни следобеди, разточителна златна светлина, в която играят палави слънчеви зайчета...Танц...
Назад във времето
След прекрасния проект на Ирина Уернинг - Назад в бъдещето, изглежда много хора са се запалили да пресъздадат...
Как Лъжата обикаля света, облечена като Истина
Легенда от 19-ти век казва, че истината и лъжата са се срещали веднъж. Лъжата поздравила истината...
Септември си отиде. И вали
Септември си отиде. И вали. Една тъга пресича хоризонта. Небето се завива със мъгли и крие някаква...
Човекът, който искам да бъда днес
Човекът, който искам да бъда днес, е по-добрата версия на самия мен вчера....
Андре Жид: „Мъдростта започва там, където свършва страха пред Бога.“
„Посмей да бъдеш себе си.“ „Само глупаците не си противоречат.“ „Тъгата почти никога не е нищо...
Полуистини за полухора
Не общувай с полувлюбени, не се сприятелявай с полуприятели, не чети от полударовити, не живей полуживот,...
Изкуството в помощ на Ани
Помните ли Ани? Малкото дете, което страда от, пригответе се: Вроден хипотиреоидизъм, Сколиоза, Спина...
Порнографията – от зората на човечеството до днес - II
С бурното развитие на техниката настъпва и нов разцвет на „неприличните изображения”. Всяко ново изобретение...
Три клечки кибрит, три листа любов
Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака. Едната – за да погледна цяло лицето ти. Втората...
На 21 март е Световният ден на поезията
Световният ден на поезията е учреден през 1999 г. от Юнеско. Целта на обявения ден е да се признае обществената...
Заговезни
Седнаха децата всички на софрата до мама, до татко, да си хапнат сладко бобена чорбица, рибник и...
Критичните три
В детските приказки почти всички неща са по три – тримата братя, трите пътя, трите прасенца, трите самовилски...
Разходка в Родопа - из околностите на Пампорово
"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook