Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      
Намирам се в края на първи етаж  и всъщност това е криптата.
Намирам се в края на първи етаж и всъщност това е криптата.

Аладжа манастир - част II


Пристъпвам по коридора. Стигам до мястото, където някога е била кухнята с трапезарията. Веднага в ляво виждаш опушен от огъня таван. Какво ли са си готвили, съсредоточилите живота си в Бог, отшелници? Наистина ми се искаше да знам (знаете, че съм кулинарно пристрастена.) Виждаш и издълбаните отвори, където е стояла преграда разделяща помещението на две. В края на трапезарията, поглеждайки нагоре, съзирам и малко помещение. Пътят към него е "постлан" с ронещи се камъни. Е, не се престраших да се кача. Чета : "Църква за заупокойни молитви". Не мога да разбера, как са стояли тези хора там? Клекнали?! Ниско е. Мястото е по-малко от един квадратен метър, необезопасено, стръмно. Гледката надолу може би е страшна и възможността да се сближиш с Бог наистина е голяма. После прочетох, че църквата за заупокойни молитви е била с друг размер и реално липсва по-голяма част от нея. Там е била и дървената стълба водеща до втория етаж, където се е намирал малкия параклис. Сигурна съм, че именно този страх, който обзе мен и рухването още през Средновековието на дървената стълба, са спасили малкото останали стенописи в параклиса.

Все още съм в края на трапезарията. Има два пътя със стълби, свивам в ляво. Тези, по които слизам, се съединяват с помещение, подобно на килерче. Не успях да му схвана смисъла. Оставам с впечатлението, че липсва някакво парче от пъзела.

Намирам се в края на първи етаж, всъщност, това е криптата. На земята виждам няколко надгробни плочи. Изтъркани, целите обсипани в монети...ама наистина целите. Разглеждах различните по народност метални парички. Чудех се дали ритуалът с монети (към днешна дата), има нещо общо с преминаването на реките в царството на Хaдес?

Предполага се, че както и в други средновековни манастири, и в Аладжа манастир е била разпространена практиката, костите на починалите монаси да бъдат изваждани след седемгодишен престой в гроба, след което да бъдат полагани в обща гробница. За съжаление, никой не е открил костницата на скалната обител. Изкачихме се по другите стълби, придвижвайки се обратно през трапезарията, кухня, килиите и църквата.

Качихме се на втория етаж. Гледката отгоре описваше девствените широколистни и иглолистни гори на природен парк "Златни пясъци". В далечината приветливо махаше така любимото море. Още с пристъпването на етажа, забелязах камбаната, в десния край, до вратата на параклиса. Минах по тесния коридор, попивах красотата на скалата, която ръката на майката природа беше издялала сякаш на шега. Не ставаше ясно, как огромни каменни късове се държат на малки, крехки основи.


Озовавайки се в "помещението" пред параклиса успях да прочета, че камбаната е подарена от Евгения Овчарова и Д-р Владимир Овчаров, с пояснението, че е син на г-жата. Да са живи и здрави хората. Пак си задавам въпроси. Какво ли е станало с предишната камбана? (На рисунките - възстановки, които по-късно видях в музея, установих, че там камбаната е нарисувана не на параклиса, а на църквата от първо ниво.)

В този параклис са се извършвали всекидневни църковни служби. Самият той беше с решетка, видимо заключена, но не се опитах да бутна вратата, за да потвърдя. Завряла глава в процепите на решетките с присъщото си желание, исках да докосна красивите стенописи. Разбрах, че стенописите са отнесени към XIII-XIV век. Това е периодът на разцвет на монашеската обител. На централно място вътре се вижда икона с надпис "Подарено от братя Х. и К. Шкорпилски, Варна 19.. г " - не можах да прочета годината. Около нея по земята отново има пари - монети и хартиени банкноти. За съжаление, също и изхвърлени входни билетчета. Жалка картина създадена от жалки хора.

Поглеждам отново камбаната. Оглеждам я цялата, до където ми стига погледа. Много ми се иска да я ударя и да чуя звъна й. Стърпявам се. На пейката пред параклиса стои човек, поглеждам надолу - наистина е високо и гледката наистина е величествена....

утре следва продължение за Катакомбите....

Продължава: Аладжа манастир

Виж още статии за:   Пътешествия · духовни места ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Пътят към Сантяго
· Тайнственият Араму Муру
· Катакомбите - част III
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
Виж още статии за:   Пътешествия · духовни места ·
Вторник
27
Юли 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим
Нещата винаги изглеждат невъзможни, докато не ги осъществим....
Езическите корени на Коледа
На Коледа целия християнски свят празнува раждането на Спасителя. В Библията обаче не е отбелязана датата,...
Марк Тулий Цицерон: "Често човек няма друг враг, освен самия себе си."
"Най-сладките неща в живота са спокойните неща." "Приятелството е единственото нещо на света, в...
Без любов
Без любов от днес нататък ще живея. Независима от телефон и случай. Няма да боли. И няма да копнея. Ставам...
Коледни пости - Ден 9:
Хвърча, яхнала метлата. За заслужената почивка - розова супа и филм
Ден 9 започва с питателна закуска за всички, както е редно. Дълго стояхме в леглото, първо малката нададе...
Коледа е за всички
Всеки има право на коледно настроение и трепетно очакване. Не са само подаръците, а радостта, която споделяме....
Бъди благодарен за малкото, за да видиш голямото
Бъди благодарен за малкото, за да видиш голямото....
„Хера. Бг” с награда на публиката
Скъпи читатели, Ето, че конкурсът „БГ сайт’ 2010” отмина. Екипът на „Хера. Бг” си тръгна от церемонията...
Нито жена, нито злато, нито сребро....
Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? … Свободата....
е. е. къмингс: „Освен ако не обичаш някого, нищо друго няма смисъл.“
„Да не си мъртъв не означава, че си жив.“ „Най-пропиляният от всички дни е денят без смях.“ „Изисква...
Бъди верен на себе си! Каквото и да направиш, хората винаги ще говорят
Бъди верен на себе си! Каквото и да направиш, хората винаги ще говорят. ...
Денят на земята - 22 април
Денят на Земята - 22 април, е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард...
Има блондинки и блондинки
Има блондинки и блондинки, пък и думата вече много се изтърка. Те всички си имат своите хубави страни...
"Защо да уча математика?"
Математиката те учи да признаваш грешките си. Не само да ги признаеш, но и да продължиш напред и да...
Пазаруване от дивана - II
Крайна цена и доставка Онлайн магазините обичайно предлагат много по-богат асортимент от обикновените,...
Котките на тъгите
Зa дa зaбрaвят еднa връзкa, някои опитвaт безрaзборен секс, a aз опитaх безрaзборнa геогрaфия. Избирaх...
Дългата ми, страстна афера с книгите
С книгите и четенето имам дълга и сложна връзка. Всъщност, по-дълга и по-сложна, отколкото с всеки мъж....
Животът непрестанно се променя
Всъщност ум, който винаги се стреми към обяснения, е един уплашен ум. Заради големия си страх той иска...
От трудностите днес се ражда силата, която ще ни потрябва утре
От трудностите днес се ражда силата, която ще ни потрябва утре....
Марсала - цветът на 2015 г.
Всяка година престижният институт "Пантон" (Pantone Color Institute) обявява кой цвят ще властва през...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook