Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      
Още с пристъпването на етажа забелязах камбаната в десния край, до вратата на параклиса.
Още с пристъпването на етажа забелязах камбаната в десния край, до вратата на параклиса.

Аладжа манастир - част II


Пристъпвам по коридора. Стигам до мястото, където някога е била кухнята с трапезарията. Веднага в ляво виждаш опушен от огъня таван. Какво ли са си готвили, съсредоточилите живота си в Бог, отшелници? Наистина ми се искаше да знам (знаете, че съм кулинарно пристрастена.) Виждаш и издълбаните отвори, където е стояла преграда разделяща помещението на две. В края на трапезарията, поглеждайки нагоре, съзирам и малко помещение. Пътят към него е "постлан" с ронещи се камъни. Е, не се престраших да се кача. Чета : "Църква за заупокойни молитви". Не мога да разбера, как са стояли тези хора там? Клекнали?! Ниско е. Мястото е по-малко от един квадратен метър, необезопасено, стръмно. Гледката надолу може би е страшна и възможността да се сближиш с Бог наистина е голяма. После прочетох, че църквата за заупокойни молитви е била с друг размер и реално липсва по-голяма част от нея. Там е била и дървената стълба водеща до втория етаж, където се е намирал малкия параклис. Сигурна съм, че именно този страх, който обзе мен и рухването още през Средновековието на дървената стълба, са спасили малкото останали стенописи в параклиса.

Все още съм в края на трапезарията. Има два пътя със стълби, свивам в ляво. Тези, по които слизам, се съединяват с помещение, подобно на килерче. Не успях да му схвана смисъла. Оставам с впечатлението, че липсва някакво парче от пъзела.

Намирам се в края на първи етаж, всъщност, това е криптата. На земята виждам няколко надгробни плочи. Изтъркани, целите обсипани в монети...ама наистина целите. Разглеждах различните по народност метални парички. Чудех се дали ритуалът с монети (към днешна дата), има нещо общо с преминаването на реките в царството на Хaдес?

Предполага се, че както и в други средновековни манастири, и в Аладжа манастир е била разпространена практиката, костите на починалите монаси да бъдат изваждани след седемгодишен престой в гроба, след което да бъдат полагани в обща гробница. За съжаление, никой не е открил костницата на скалната обител. Изкачихме се по другите стълби, придвижвайки се обратно през трапезарията, кухня, килиите и църквата.

Качихме се на втория етаж. Гледката отгоре описваше девствените широколистни и иглолистни гори на природен парк "Златни пясъци". В далечината приветливо махаше така любимото море. Още с пристъпването на етажа, забелязах камбаната, в десния край, до вратата на параклиса. Минах по тесния коридор, попивах красотата на скалата, която ръката на майката природа беше издялала сякаш на шега. Не ставаше ясно, как огромни каменни късове се държат на малки, крехки основи.


Озовавайки се в "помещението" пред параклиса успях да прочета, че камбаната е подарена от Евгения Овчарова и Д-р Владимир Овчаров, с пояснението, че е син на г-жата. Да са живи и здрави хората. Пак си задавам въпроси. Какво ли е станало с предишната камбана? (На рисунките - възстановки, които по-късно видях в музея, установих, че там камбаната е нарисувана не на параклиса, а на църквата от първо ниво.)

В този параклис са се извършвали всекидневни църковни служби. Самият той беше с решетка, видимо заключена, но не се опитах да бутна вратата, за да потвърдя. Завряла глава в процепите на решетките с присъщото си желание, исках да докосна красивите стенописи. Разбрах, че стенописите са отнесени към XIII-XIV век. Това е периодът на разцвет на монашеската обител. На централно място вътре се вижда икона с надпис "Подарено от братя Х. и К. Шкорпилски, Варна 19.. г " - не можах да прочета годината. Около нея по земята отново има пари - монети и хартиени банкноти. За съжаление, също и изхвърлени входни билетчета. Жалка картина създадена от жалки хора.

Поглеждам отново камбаната. Оглеждам я цялата, до където ми стига погледа. Много ми се иска да я ударя и да чуя звъна й. Стърпявам се. На пейката пред параклиса стои човек, поглеждам надолу - наистина е високо и гледката наистина е величествена....

утре следва продължение за Катакомбите....

Продължава: Аладжа манастир

Виж още статии за:   Пътешествия · духовни места ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Пътят към Сантяго
· Тайнственият Араму Муру
· Катакомбите - част III
· Метеопрог за планиране на почивката
· Туристическа агенция за специални събития: как да организирате персонализирано пътуване за специални поводи?
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
Виж още статии за:   Пътешествия · духовни места ·
Събота
17
Януари 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Вижте най-възрастната гимнастичка в света и нейните невероятни умения (видео)
Неведнъж сме подчертавали, че възрастта е условно понятие, което не може да ограничи стила, способностите,...
Единственият човек, който ще те направи щастлив за цял живот, си ти самият.
Единственият човек, който ще те направи щастлив за цял живот, си ти самият. ...
Words shop - облечете емоцията в думи
Над 31% от хората са подвластни на страха от говорене пред аудитория. Вълнението винаги е на лице, а...
Малката пчеличка – чудо на природата II
За нас, представители на ненаучните среди, но твърди почитатели на малките раирани насекоми, остава да...
10 от най-известните картини на Густав Климт
Роден през 1862 г., Густав Климт е австрийски художник, известен с красивите си, силно декоративни творби,...
1
Катакомбите - част III
Здраво стъпилa на земята обходих с поглед Аладжа манастир. Продължихме към музейната сграда, където...
Без страст няма красота
Опитвали ли сте някога да погледнете човек, цвете, да възприемете идея или емоция, без какъвто и да било...
Магията на шоколада
Някои го предпочитат черен, други с лешници, трети с вкусен пълнеж – въпрос на темперамент. Защото шоколадът...
Най-красивата извивка на жената е нейната усмивка
Най-красивата извивка на жената е нейната усмивка....
Кино коледно настроение с Hera.bg
Обичам Коледа не толкова заради сармичките и подаръците, заради лампичките и коледните песни, обичам...
1
"Аз видех те при розов храст…Смутено ме погледна ти"
ЦЪФТЯХА РОЗИТЕ… Цъфтяха розите… Аз видех те при розов храст… Смутено ме погледна ти… Минаха дни...
Изгубеното време
Времето, прекарано в мисли за изгубеното време, е изгубено време!...
Сезонът е такъв...
Във края на август небето се стапя до нежно зелено и залезът спуска оранжеви птици на юг. Брегът...
Коледни пости - Ден 33:
Някой горе те пази. Сънища, спомени и светлина
Рибата от вчера стана много хубава. Това си беше една класическа рецепта за риба плакия, но аз не сложих...
Това, което не е за теб, рано или късно ще си отиде. Пусни го навреме
Това, което не е за теб, рано или късно ще си отиде. Пусни го навреме....
1
28 април - Световен ден по охрана на труда
Световният ден за безопасност на труда (по инициатива на ООН) се чества всяка година на 28 април. Той...
"Вкусното" изкуство на Надя Луонго
Надя Луонго е млада италианска художничка, завършила всъщност биомедицинско инженерство в Неапол. Родената...
"Животът ни връща само това, което даваме на другите."
Дали ви се е случвало някога, изхвърлени от релсите на живота, да кажете на катадневието сбогом и да...
Съществуват поражения, които отварят нови хоризонти
Съществуват победи, които водят до задънена улица, както и поражения, които отварят нови хоризонти....
Спортните залагания – големи печалби и бързи загуби
Една от най-популярните форми на хазарт е залагането на спорт, което използва страстта на спортните фенове....
1
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook