В три части ще ви разкажа за Аладжа манастир и Катакомбите - едни от най-интересните забележителности в близост до Варна. Места завладяващи с мистичен дух, история, религия и природа. Те се намират на 17 км. североизточно от Варна, в отвесен скален масив на Франгенското плато, висок почти 40 метра.
Потеглихме с колата от Варна. Минавайки покрай кв."Виница", изминахме около 15-20 минути. Паркирахме до чешмата под Аладжа манастир, отпихме вода и тръгнахме към нашето пътешествие.
Манастирът принадлежи към голяма група естествени пещери, част от меките варовикови утайки на дъното на древното Сарматско море. Истинското му християнско име, поне доколкото аз знам, не е известно. Но „Аладжа” в превод от арабско-персийски означава "пъстър, шарен" - име дадено му по турско време, заради запазените все още тогава стенописи на параклиса. Скрити в гъста зеленина, в близост до нея, има още една група подобни пещери: "Катакомбите", но всичко по реда си.
Изкачвайки стълбите до входа, в прохладната сянка на дърветата, обмислях това, което бях чела преди време. Предположението, че този манастир е част от по-голям комплекс - множество подобни обители, намиращи се на територията на Балканите и Близкия Изток, обединени от исихазма - учение търсещо усилено единението с Бог. Исихазамът се разпространява през XIII-XIV век, точно в такива манастирски обители. По всичко личи, че монасите са намирали истинско уединение и спокойствие (каквото значи и думата "исихия" от гръцки език) в тези високи скали . Потапяли са се, в търсенето на единение с Бог, шепнейки безспирно молитвите си.
Приятно подредени градинки, алпинеум и място за отдих са първите неща, които ни посрещнаха. Макар особено топъл юлски ден, тук веднага се усещаше прохладата. Започнахме да изкачваме металната рампа, благодарение на която не ни се наложи, подобно на някогашните обитатели, да се катерим по дървени стълби на тази голяма височина.
Друг интересен факт за този християнски паметник е, че проучванията му започват през 1912 година от известните братя Шкорпил. Те откриват, че името на манастира се споменава за пръв път в книга на руски автор, издадена през 1832 година.
Аладжа манастир се състои от две равнища. На първото е манастирската църква. Още с първата крачка виждаш издълбаните в скалата стълби. Иконите в камъка от дясно се забелязват трудно. За съжаление, почти нищо не е останало от стенописите.
Оглеждам се. Все още обаче може да се различи олтарната ниша на иконата. Тя цялата е с поставени монетки в дупките на скалата. Не знам дали хората, които ги поставят са знаели, че там е имало изображение на Богородица с младенеца, и дали с този акт не са разрушили стенописа. Опитвам се, поне да си го представя. Оглеждам "стаята" и виждам издълбани ниши в камъка, подобни на пейка.
Вече искам да слезна по тези каменни стълби. Стръмни, тесни и малко страшни. С особено недоверие пристъпвам надолу по тях. Излизам точно пред тесен коридор, в които са разположени шест монашески килии. Вече съм убедена, че монасите не са били любители на комфорта. Ограничени от към пространство килии, някога отделени една от друга с дървени прегради. Още в началото ми направи впечатление, че всичко тук е ниско, но сега пред килиите усещането е още по натрапчиво, а аз не съм с височина 1.80 м.
Продължавайки виждам малки нишички на места, където са поставяли вещи и вероятно икони.
Поздравления за приятно поднесения рязказ за Аладжа манастир!
2010-08-13#4
Дими
Да,там е наистина красиво ,със страхотна гледка...Препоръчвам на всички да гледат и светлинния спектакъл , който започва в
21.00 ч. ( сряда и събота-летния сезон ). За него хората от Търновсия " Звук и светлина" са казали :"Вие ни надминахте...!".
Дано и на всички останали,които го гледат им хареса ...