Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Катакомбите - част III


Здраво стъпилa на земята обходих с поглед Аладжа манастир. Продължихме към музейната сграда, където могат да се видят снимки и схеми от времето на проучванията на братя Шкорпил. На входа, разбира се, се продават и задължителните туристически джунджурии. Повече време отделихме на паната с възстановки на "Аладжа манастир" и "Катакомбите".

На втория етаж на музея се намираха част от мoзайките, намерени при разкопките на християнските базилики на ул."Хан Крум" във Варна. Бързахме, нямахме търпение да видим и "Катакомбите" - наречени така от братята Шкорпил, по аналогия с култовите средища на ранните християнски общини, намиращи се на територията на Римската империя.

Минавайки зад музея, по утъпкана пътека, навлязохме в този зелен рай. Местността е обявена за природен парк "Златни пясъци" през 1943 г. Успяхме да прочетем табелка с информация, че парка е естествена среда за 26 вида широколистни дървета, 17 вида храсти, а изкуствено са внесени 1 иглолистен и 10 широколистни вида.

Гъсти клони на дървета и храсти образуваха сложна арка към виещата се пътека. Там в ляво, сигурна съм, че видях роднина на онова голямо, ходещо дърво от „Властелинът на пръстените” - Дървобрад.
Попивах жадно всеки трепет на листата, защото ме връщаха като с машина на времето в детските години, когато безгрижно обикалях гората и полята. Сигурно и Алиса се е чувствала така в Страната на чудесата. Но аз не се престраших да опитам като нея вкуса на растителните видове - някои събиращи в себе си цяла палитра цветове. Предполагам отровни.

Застанала пред стълбите, събрали стъпките на вековете, се забързах нагоре. Изправих се пред други стълби – този път надолу. Отново си мисля за Алиса и слизам по тях. Заставам до врата с ръждясала табелка и почти нечетливите думи "Не влизай! Опасност от срутване". С целият си кураж, (но все пак плахо), се приближих до прозорците, които почти не се виждаха от погълналия ги бръшлян. Тук са били килии на монаси и раннохристиянска църква. Лъхна особено студен вятър, от който ме побиха тръпки. Снимах през отвора . В последствие на снимките видях големи паяци. Зарадвах се, че не можеше да се влиза.

Отворено за посещение се оказа второто равнище, от иначе "триетажната" манастирска обител. В ляво имаше запушен от свлеклите се скали отвор. Моите приятели вече бяха влезнали в криптата. Аз все още се взирах в сгромолясалите се скали и запушения вход. Непосредствено до него имаше малко прозорче. Надникнах в него и видях част от гробницата, в която вече бяха моите приятели. Влезнах в криптата. На пода имаше решетка, под нея отвор водещ към първото ниво (с паяците). В дясно тесен тунел извиваше гръбнак към мястото, което видях през прозореца. Шмугнах се в него. Още ми се въртеше в главата затрупания вход, който видях преди това. Усетих как сърцето ми ускорява ритъма си. Погледнах петте гробни камери. Изпитвах неистово желание да се махна и бързо останаха зад гърба ми. Връщайки се в основното помещение видях в тавана отвор - явно входът за третия етаж.

Вървяхме отново през гората. Задавах си въпроси за историята, за липсващите факти, за страховете ми.
Стигнахме пред портите. Тогава го видях. Мъжът забиваше длетото, с огромна сила и ловкост, в безжизненото дърво. Отстрани него дървени фигури и маски, скрили енергията на творец се усмихваха или мръщеха. Не можах да се сдържа да не го снимам. Нещо изключително благородно лъхаше от този човек. Николай Николов! Това е името му.

Остана зад гърба ни и тръгнахме по стъпалата надолу. Отпихме от ледената вода на чешмата под "Аладжа манастир". Стигнахме до края, който всъщност беше началото. Винаги е така...


Продължава: Аладжа манастир

Виж още статии за:   Пътешествия · духовни места ·
Коментари
2010-07-12 #6
Iskra
"Паркът е естествена среда за 26 вида широколистни дървета, 17 вида храсти, а изкуствено са внесени 1 иглолистен и 10 широколистни вида"...този един иглолистен вид не го видях, но внесох още един - моята коледна елхичка, която засях тази зима близо до Аладжата. Трябва да отида скоро да я видя - вкоренила ли си е и как се чувства .
2010-07-05 #5
Инна Георгиева
Роси, явно много пушат скакалците като ги готвиш
2010-07-05 #4
Росица
Стана ми интересно и се порових малко за храната на монасите. Отглеждали са си своя реколта в близките места-най-вече пшеница и царевица и са си правели хляб. Друга основна храна са били насекоми - скакалци, също див мед и плодове.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Пътят към Сантяго
· Тайнственият Араму Муру
· Аладжа манастир - част II
· Туристическа агенция за специални събития: как да организирате персонализирано пътуване за специални поводи?
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
Виж още статии за:   Пътешествия · духовни места ·
Сряда
29
Ноември 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Изгубеното време
Времето, прекарано в мисли за изгубеното време, е изгубено време!...
Побърках се от подлеци и равнодушни типове
. . . Побърках се от подлеци и равнодушни типове и дълго метох коридора на мечтите. Разбрах, че...
Когато Майстора срещна Маргарита
"Тя носеше отвратителни, тревожни жълти цветя. Дявол ги знае как се казват, но, кой знае защо, те първи...
Почивката – начин на употреба
Независимо дали иде реч за годишния ви отпуск или за няколкото почивни дни, събрали се около празниците...
Вместо да слагаш другите по местата им, постави себе си на тяхното място
Вместо да слагаш другите по местата им, постави себе си на тяхното място....
Маска - Яна Язова
На първа младост при нежната ласка на устни ми стонът в усмивка избликна; душата ми свойта гримаса...
Как дъждът намалява стреса и още ползи от него
Казват, че няма лошо време, има неподходящо облекло. Ако живеете в градовете, дори и по-незначителният...
"Човекът постоянно търси близост със звездното небе"
Пази боже да разберат, че някой е слаб или че е обърнат в бягство. То тогава кой откъде завърне гледа...
Роалд Дал: "Престъпление е да оставите детето си да си отиде неваксинирано."
През 1962 г. най-голямата дъщеря на Роалд Дал умира от усложнение на острото заразно заболяване морбили...
Настъпва нов ден
Настъпва нов ден. И свети Слънцето, защото това е нещото, което трябва да прави, за да остане Слънце....
Цената на мечтата
Не питай за цената на мечтата - бори се, литвай, падай и умирай! Носи я винаги напред - в ръката,...
Колебание – моето постоянство.
Има безброй възможности, има безброй варианти. Грешка ще бъде, каквото и да предпочета между тях. Изборът...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook