Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Дневникът на мама


написан за нейните деца...


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Идеята за този дневник е породена от две неща. От време на време ме хваща един ужасен фатализъм. "Ами ако нещо стане с мен? Ако се разболея и кой знае...?" Тези въпроси често някои от нас може би си ги задаваме в някой тъмен среднощен час, но истинската тревога идва когато си родител.

Защото няма по-страшен въпрос от този:

Ако нещо стане с мен, какво ще се случи с децата ми?


Дали ще имат втора майка, дали ще ни помнят и обичат след време? Дали някога са ни познавали истински, а разкривали ли сме се, каквато сме или ежедневието ни е повличало в безумието си и не ни е оставило възможност на децата да ни видят?

Това съм се питала много, много често, особено когато са малки и още крехки - те зависят изцяло от нас. Щастието е толкова мимолетно чувство, но любовта, тя трябва постоянно да витае около нас, майките, и нашите деца.

След време ми попадна тази книга - подарък, донесен от Щатите. Казва се "Отражения на майчиното сърце" с подзаглавие: "Твоят живот по твоите собствени думи".



Книгата започва така:

Дните отминават, сезоните се сменят...месеците преминават в години и ние стоим с поглед назад в нашия живот - детство, спомени, вълнуващи моменти, кризи и повратни точки...


И продължава с описание за целта на тази книга. Тя започва с някои лични данни - рождени дни, други дати, имена, любим парфюм, ястие, книга. Знаем понякога как най-ярките впечатления идват от детайлите. За мен най-ранният спомен за мама е ароматът й - крем за ръце с дъх на невен. На всяка страница от нея е написан въпрос, свързан с миналото, мислите, чувствата и всичко това, което ни е изградило като хора, нас, майките - книги, спомени, музика, любовни емоции, хобита, трудни моменти. Под въпроса е оставено поле за писане, а в края на книгата има празни страници за свободни записки, снимки и каквото там искаме.

Аз започнах тази книга през 2011 г. и има още за вписване. Истината е, че за някои въпроси трябва да си в подходящо настроение и състояние на духа - съзерцателно, изчистено от злободневното и най-вече - да нямаш нищо против да се поровиш малко с миналото честно, с ръка на сърцето.

Ето някои примерни въпроси от нея:

"Има ли спомен от детството си, за който предпочиташ да забравиш?"

"Какво най-често готвеше баба ти когато беше малка?"

"Коя беше любимата ти детска игра и кои бяха приятелите ти от квартала?"

"Кога се срещна с татко и какво си помисли, след като се разделихте след първата ви среща?"

Разбира се, книгата е оформена като лексикон - предварително зададени въпроси, и това улеснява попълването му.

Но смятам, че дори и да не беше тази книга, пак бих направила такъв дневник

Дневникът на мама, писан за нейните деца


Бих избрала някоя много красива тетрадка, вече има много такива на пазара. Нещо женствено или пък щуро. Тя трябва да бъде добре подвързана и да се затваря с ластик или връв, да има дебела, стабилна корица.

Бих разказала за себе си като дете, какво обичах, какво - не. Всичките ми избледнели спомени ще стават все по-бледи, затова бих се опитала да ги сграбча сега, когато дори имам родителите си до себе си. Докато те са с мен все още на тази земя, мога да ги попитам, нали? Тази възможност, замислете се, тя също може с един угаснал дъх да излети...

За бурните години на тийнейджърството, за първата ми "голяма" любов, как избягах от вкъщи заради него и как свърши всичко това. Не се боя да се разкрия пред децата ми - те ще искат да знаят И това, когато станат на 14-15 и искам в този миг да съм до тях.

Как започнах първата си работа, колко печелих с нея и какво си купих с първата заплата...

За университета и колегите, за всичките луди години, прекарани в учене, купони, пътувания...

Как се запознах с баща им, къде беше първата ни среща и как бях облечена...

Къде живяхме, къде пътувахме, за какво спорехме...

Как разбрахме за тях, как минаха бременностите ми, първото нещо, което купих за тях: чорапки за голямата и боди с меченца за малката дъщеря.

Бих им разказала за раждането, за първите дни и новите емоции на новородена мама - защото когато се ражда дете, раждат се и родителите му.

Ще сложа вътре снимки, бележки, стихчетата им от тържествата, билети от цирка, от първото пътуване с влак и още, и още...

И не знам до къде бих спряла. Край може би няма. Дано да няма.
Коментари
2014-09-07 #1
Инна Георгиева
Много хубава идея. Година и половина преди бременноста ми започнах блог, той е само с вътрешен достъп. Т.е може да го вижда този, който знае къде е и има парола. Там започнах да записвам неща, които са резултата от съзерцание и търсене, но много, много лични. После всякакви вълнения покрай бременността, първите прегледи, първата снимка и новината за туптене на сърчице на малката точка.Пишех всякакви притеснения, радост, мисли, когато имах желание. После след раждането. Чуствата. Първото зъбче, първите хапки, първото зъбче, първите крачки, първите думи, умения.. Метармофозата, която претърпява една жена, мъж, семейство. И най-често просто снимки от мигове, които никога не бихме искали да забравим. Там винаги пиша с обръщение към детето ни. Струва ми се, че това е едно наследство, което играе съществена роля в Аза. Книга, файл, защо не и видео запис. Отговор на много въпроси, които после дори и да попиташ родителите си... те не помнят
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо да купите бебешка количка от Baby.bg
· Какво трябва да знаем при избора на летни колички?
· Откровено за майчинството между митовете и истините, които никой не признава
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Когато се страхуваш се запитай...
· Бъди!
· Да храниш птиците... и любовта
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· Настъпва нов ден
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Яростта и Тъгата
Понеделник
2
Август 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Пицата - от храна за бедните в Италия до любима храна в целия свят
Пицата е сред най-разпознаваемите и най-предпочитани храни в света - тя отдавна е прекрачила границите...
Иво Андрич: "Животът ни връща само това, което даваме на другите."
„Щастлив те прави онова особено щастие, което идва преди самото щастие.“ "Не е страшно, че се старее,...
За да усетиш спокойствието, трябва да се разделиш с вещи, места и хора...
За да усетиш спокойствието, трябва да се разделиш с вещи, места и хора, които създават излишен шум в...
Майчинските според заплатата за 2 години
Обезщетенията за майчинство ще се изчисляват на база на осигурителния доход за последните 24 месеца....
Хамбург забрани кафето в капсули заради екологичната им вреда
Германският град Хамбург е първият в света, който забрани в институциите на федерален бюджет да се ползва...
Доброто
Видях го вече. Зная, че е там – това, което винаги си търсил, когато си безкрайно тих и сам, и повален....
Три клечки кибрит, три листа любов
Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака. Едната – за да погледна цяло лицето ти. Втората...
Горко на нация...
Горко на нация, която е пълна с вярвания и празна откъм вяра. Горко на нация, която се облича...
Джоузеф Конрад: "Може би това е животът…една мечта и един страх.“
„Авторът пише само половината от книгата; другата половина се пише от читателя.“ „Клюките са това,...
Неверница - Яна Язова
Когато след пладне приседна на прага и чакам си стария мъж, плета си чорапите вълнени, що ги и лятос...
Гърция и България. Туристически дестинации по време на криза - III част
Гърция Откакто можем да преминаваме границата на Гърция без абсолютно никакви формалности, голяма част...
Коледни пости - Ден 8:
Постни сарми с атмосфера и миг семейно щастие. Виждаме ли поличбите?
Дано сте имали прекрасна вечер с любимите хора. Хапнали сте вкусно, обсъдили сте нещата от деня и живота,...
Рейки – могат ли ръцете да лекуват?
Учението Рейки е от онези съкровища на Изтока, към които ние, живеещите по на Запад, посрещаме със скептицизъм....
Банкси
Банкси ( Banksy ) е най- известният, напълно анонимен, уличен артист, може би - в целия свят. Негови...
8 неща, които да сторим, преди да дойде зимата
Когато премине златната есен, небето се схлупи и почнат дъждовете, усещаме все по-ясно студения дъх на...
Коледни пости - Ден 1: Как изобщо реших да постя
Започвам с едно бързо признание – доскоро за мен постенето не беше нищо повече от поредната диета, на...
Дежавю – тайнственият феномен II
Кога се появяват спомените от бъдещето Дежавюто е непредвидимо, но в същото време в появата му има ясна...
Традицията на коледните базари
Коледа е! Или поне скоро наближава. От една страна се борим със смесените чувства към една дълго отричана...
Днес се разделихме с Гого от Фамилия Тоника!
Днес, 10 януари 2014 г., след дълго и много мъчително боледуване от този свят си отиде Гого от "Фамилия...
До Италия и назад - I част
Отскочих до Италия за първи път в живота си и се върнах пълна с кислород. Древна и изумително красива...
2 април - Международен ден на детската книга
Международният ден на детската книга е празник, който се отбелязва в цял свят и има над половин вековна...
Малала Юсафзай - гласът на едно смело момиче срещу насилието и терора
Едно 18-годишно момиче не спира да удивлява света с енергията и смелостта си, да вдъхновява и привлича...
6 известни личности с диагноза "Паркинсон"
"Болест на Паркинсон", както е коректно да се обозначава, е дегенеративно неврологично заболяване. Преди...
Красиви мисли за скръбта и болката, които вдъхновяват
"Само нещастният познава щастието. Щастливият е манекен на жизнеността. Той само я показва, не я притежава....
Александър Пушкин: „Там, където няма любов, не е забавно.”
„Злословието дори и без доказателства оставя почти вечни следи.” „Хората никога не са доволни от настоящето...
Най-рядката паста - Su Filindeu, се прави само от три жени в света
Пастата е международна храна номер 1, тя е навсякъде. Универсална за приготвяне, понася най-разноообразни...
Приказка за това кой как обича
Някой смята, че може да прави каквото си иска понеже обича; Друг смята, че може да прави каквото си...
Рей Бредбъри – „Всеки човек в себе си е сам“
Бъди това, което си и погреби онова, което не си. Рей Бредбъри е американски писател, автор...
Бриджит Бардо - една истинска френска жена
Родена на 28 септември 1934 г. в богато, типично средно буржоазно семейство, красивата Бриджит иска да...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook