Дневникът на мама

Идеята за този дневник е породена от две неща. От време на време ме хваща един ужасен фатализъм. "Ами ако нещо стане с мен? Ако се разболея и кой знае...?" Тези въпроси често някои от нас може би си ги задаваме в някой тъмен среднощен час, но истинската тревога идва когато си родител.

Защото няма по-страшен въпрос от този:



Дали ще имат втора майка, дали ще ни помнят и обичат след време? Дали някога са ни познавали истински, а разкривали ли сме се, каквато сме или ежедневието ни е повличало в безумието си и не ни е оставило възможност на децата да ни видят?

Това съм се питала много, много често, особено когато са малки и още крехки - те зависят изцяло от нас. Щастието е толкова мимолетно чувство, но любовта, тя трябва постоянно да витае около нас, майките, и нашите деца.

След време ми попадна тази книга - подарък, донесен от Щатите. Казва се "Отражения на майчиното сърце" с подзаглавие: "Твоят живот по твоите собствени думи".



Книгата започва така:



И продължава с описание за целта на тази книга. Тя започва с някои лични данни - рождени дни, други дати, имена, любим парфюм, ястие, книга. Знаем понякога как най-ярките впечатления идват от детайлите. За мен най-ранният спомен за мама е ароматът й - крем за ръце с дъх на невен. На всяка страница от нея е написан въпрос, свързан с миналото, мислите, чувствата и всичко това, което ни е изградило като хора, нас, майките - книги, спомени, музика, любовни емоции, хобита, трудни моменти. Под въпроса е оставено поле за писане, а в края на книгата има празни страници за свободни записки, снимки и каквото там искаме.

Аз започнах тази книга през 2011 г. и има още за вписване. Истината е, че за някои въпроси трябва да си в подходящо настроение и състояние на духа - съзерцателно, изчистено от злободневното и най-вече - да нямаш нищо против да се поровиш малко с миналото честно, с ръка на сърцето.

Ето някои примерни въпроси от нея:

"Има ли спомен от детството си, за който предпочиташ да забравиш?"

"Какво най-често готвеше баба ти когато беше малка?"

"Коя беше любимата ти детска игра и кои бяха приятелите ти от квартала?"

"Кога се срещна с татко и какво си помисли, след като се разделихте след първата ви среща?"

Разбира се, книгата е оформена като лексикон - предварително зададени въпроси, и това улеснява попълването му.

Но смятам, че дори и да не беше тази книга, пак бих направила такъв дневник



Бих избрала някоя много красива тетрадка, вече има много такива на пазара. Нещо женствено или пък щуро. Тя трябва да бъде добре подвързана и да се затваря с ластик или връв, да има дебела, стабилна корица.

Бих разказала за себе си като дете, какво обичах, какво - не. Всичките ми избледнели спомени ще стават все по-бледи, затова бих се опитала да ги сграбча сега, когато дори имам родителите си до себе си. Докато те са с мен все още на тази земя, мога да ги попитам, нали? Тази възможност, замислете се, тя също може с един угаснал дъх да излети...

За бурните години на тийнейджърството, за първата ми "голяма" любов, как избягах от вкъщи заради него и как свърши всичко това. Не се боя да се разкрия пред децата ми - те ще искат да знаят И това, когато станат на 14-15 и искам в този миг да съм до тях.

Как започнах първата си работа, колко печелих с нея и какво си купих с първата заплата...

За университета и колегите, за всичките луди години, прекарани в учене, купони, пътувания...

Как се запознах с баща им, къде беше първата ни среща и как бях облечена...

Къде живяхме, къде пътувахме, за какво спорехме...

Как разбрахме за тях, как минаха бременностите ми, първото нещо, което купих за тях: чорапки за голямата и боди с меченца за малката дъщеря.

Бих им разказала за раждането, за първите дни и новите емоции на новородена мама - защото когато се ражда дете, раждат се и родителите му.

Ще сложа вътре снимки, бележки, стихчетата им от тържествата, билети от цирка, от първото пътуване с влак и още, и още...

И не знам до къде бих спряла. Край може би няма. Дано да няма.