Заразата на прозявката

Ходиш от къща на къща, като прозявка от човек на човек – този израз често се използва за хора, които не могат да си намеря място и постоянно циркулират. И в него, както в повечето народни мъдрости, има голяма доза истина, защото е потвърден от времето и опита. Прозявката е едно от най-прилепчивите действия. Често ни се случва, виждайки човека отсреща да се прозява, и ние веднага да последваме неговото действие. Защо е така? Колко заразна е всъщност прозявката?

Повечето бозайници, някои птици и риби също се прозяват, но не всички го правят като рефлекс от видяна чужда прозявка. От биологична гледна точка прозяването е стар рефлекс, свързан с работата на стволовата част от мозъка. Ефект от това действие е насълзяването на очите. Овлажняването на ретината всъщност е много важно. Така че вместо да използвате капки за очи срещу сухота, по-добре се прозявайте по-често.

Процесът е любопитен, но все още не е изцяло дефиниран научно. Прозявката е вид имитация на поведение. Но обяснението, че заразността й е желанието да се споделят емоциите на другите, е едностранчив и непълен отговор. Нормално е да възникне въпросът защо тогава не винаги споделяме кихането, усмивката или сълзите. Като се прозяваме, вследствие на чужда прозявка, по невербален начин съобщаваме, че и ние сме част от тази група. Това важи обаче само за хора, които са склонни на силно изразена съпричастност. Има и такива, при които механизмът действа доста по-ограничено. Това може да е въпрос на характер или на вид заболяване. Аутистите например никога не се поддават на заразата на прозявката. Дишащите през носа без затруднения се прозяват по-малко от тези, които имат изкривена назална стена, удебелена лигавица или полипи. Регулярното поемане на въздух не само доставя необходимото количество въздух на мозъка, но и го охлажда. Това е един от процесите, които му осигуряват нормално функциониране.

Сутрешната прозявка често е съпроводена с протягане на крайниците. Когато сме в неформална обстановка съпровождаме прозявката с издаване на звуци на облекчение. Има хора, които започват да се прозяват и само чувайки тези звуци, без да виждат какво прави човекът. Когато сме съвсем сами, мислейки си за прозяване или представяйки си лицето на познат, който го прави, и ние започваме да се прозяваме. Ефектът е наличен и на друго ниво – когато четем за прозявка или гледаме снимки с прозяващи се. Понякога отговарянето на прозявката с прозявка не е рационално действие. Друг път виждаме прозяващия се, осъзнаваме защо го прави (обикновено защото и ние изпитваме същото – умора, скука) и правим същото. Верижността на прозявката е по-очевидна, когато се наблюдава сред хора в затворено помещение. Когато един от служителите се прозее, неговото действие веднага бива последвано от поне още двама човека, често най-близкостоящите. Заразата на прозявката се разпространява лавинообразно. Заразените двама я предават на още четирима и т.н. Връзката се нарича огледална невронна верига, защото се активират неврони в мозъка, които ни карат да правим това, което сме видели. Свързва се с определено ниво на развитие на различните дялове на човешкия мозък. Ако обаче заразата на прозявката не ви действа, това в никакъв случай не означава, че мозъкът ви не е достатъчно развит. Този механизъм няма нищо общо с интелекта и мозъчните гънки.

Прозявката играе ролята и на синхронизатор между отделни индивиди. В миналото тя е била сигнал за повишено внимание в племето, защото обикновено се е появявала с настъпването на мрака. Като ефект на групата се проявява и в качеството си на знак, че всички трябва да спят. На стража са оставали само определените за това лица. В този смисъл прозявката прилича на реакцията на пиците, когато се събират за сезонните си миграции. Когато видят друга птица, летяща в определената посока, към нея се присъединява друга, към тези две – други две и т.н.
Докато пишех всичко това и разглеждах снимки с прозяващи се хора, се прозях 7 пъти. А колко пъти се прозяхте вие, докато го четяхте тази статия?