Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Остров Ломбок, Индонезия - сърфинг сред екзотиката на Югоизточна Азия



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
За Ломбок чух случайно. Идеята да посетя Индонезия беше отлежала достатъчно дълго, беше се оформила и чакаше момент да я осъществя. През една хладна майска вечер в Мароко, реанимирайки след ден сърфинг, приятелката, с която деляхме стая, заяви, че този остров трябва да се посети задължително. След което описа примамваща картина на място с малко хора, неразвит туризъм, бели плажове, кристално прозрачна топла вода, чудни вълни за сърф.

Тъй като идеята ми за рай се доближаваше максимално до описаното (без острия коралов риф, над който се разбиваха вълните за сърф), по пътя обратно вече бях твърдо решила да включа Ломбок в моето пътуване до Индонезия. Ден след като пристигнах в къщи пратих мейл до единствения сърф кампус на острова и седмица по-късно престоя там беше уреден. Нямах си идея какво да очаквам, исках да оставя нещата да си се развиват около мен по техния си начин, а аз като гъба да попивам цветове, гласове, движение, ухания. Да попивам спомени.

Пътешествието ни в посока Индонезия, което се състоеше от посещение на Ломбок и Бали и надежда за чудни вълни за сърф и на двете места, започна с два коктейла Сингапур Слинг които изпих веднага след излитане с надеждата дванадесетте часа полет до Сингапур да минат по-бързо. Какво може да прави човек по време на дълъг полет с изключение на това да се налива с екзотични коктейли? Четене, писане, плетене, редактиране на снимки на айпада, взиране в тавана или в красивите, сякаш излезли от матрица стюардеси на Сингапурските авиолинии.

По принцип обичам да летя, но презокеанските полети си остават дълги и в един момент човек започва да се пита дали не се е родил в самолета. Така или иначе след няколко времеви зони кацнахме в Сингапур и почти веднага се прехвърлихме на по-малък самолет, с който само за няколко часа пристигнахме в Ломбок. Прелитайки над острова под нас, видяхме вулкана Ринджани, вторият по големина в Югоизточна Азия.

На малкото летище на което кацнахме нямаше почти нищо. Строг чичко сложи в паспорта виза за три седмици, удариха печат, взехме багажа (забравих да спомена, че пътувах с любимия) и излязохме от сградата, където ни обгърна горещина и гъмжило от хора, повечето от които - таксиметрови шофьори. Трафикът и начинът на каране в Индонезия е преживяване, за което си заслужава да се напише отделен разказ. По принцип там се кара в лявото платно. Не случайно казвам - по принцип. Много често се чудех, дали действително е така. Всеки кара по най-невъзможен зигзаг, избягвайки на милиметри превозните средства наоколо. Камиончета, моторетки, всякакви трошки и различни домашни животни - всичко се движи както и където му падне. Всеки, който има клаксон, го използва почти непрекъснато.

Пътувайки към кампуса си мислех, че с такъв стил на каране всеки шофьор в Европа не само би загубил книжката си завинаги, но и биха му треснали глоба, която да плаща с години. Потънала в подобни мисли не забелязах как таксито ни зави по прашен и неасфалтиран път, който се виеше между поляни с рехави палми и пусти малки плажове. В един момент от нищото изникна малко село - Групук. С ниски къщи приличащи по-скоро на бараки, с малки, криви и прашни улички, забързани хора облечени в традиционния саронг, весели и шумни хлапета, тичащи нагоре-надолу.



Преди още да попия всичко това, пресякохме селото и пристигнахме в кампуса. Голямата двуетажна къща бе направена изцяло от бамбук. От един хамак, опънат на терасата, чухме някой да ни приветства с: "Добре завърнали се у дома". И това точно описа как се чувствах в този момент. Все едно живеех тук от години.



В кампуса, който се оказа изключително спартански обзаведен, имаше още около 15 души, пристигнали откъде ли не. Хубавото на такива места е, че човек среща сродни души, с които дели една страст и общо взето близки интереси. Създава приятелства, които остават за дълго, понякога - завинаги. Когато делиш с някого водата си, хавлията си, когато сте блъскани и въртени заедно из вълните, когато сте дезинфекцирали един на друг охлузванията си и сте прекарали вечерите в разкази за минали и бъдещи приключения - това създава връзка, която трудно хваща ръжда.

На следващата сутрин, още сънени, се запътихме с дъските за сърф под мишница към лодките. Защо лодки? Защото пътища до там, където се разбиваха вълните, просто няма. Тук трябва да поясня нещо за вълните, които се образуват от кораловите рифове. Това обикновено са чудесни, добре оформени, като извадени от списание вълни. Вълни, които те подемат и носят като вълшебно килимче. Топли, яркосиньо-зелени вълни, които могат и да те забият в острия коралов риф, само на два-три метра под тях. Лодките пък са традиционните рибарски лодки на местното население, тесни и дълги, дървени, с две греди отстрани за баланс, именно защото са тесни. С тях се отива до средата на залива, там се закотвят, ние скачаме с дъските си във водата, а след като сме готови със сърфа, се качваме обратно (труден момент е катеренето по хлъзгава лодка когато си изморен).



Та в тази свежа утрин, леко встрани от където беше закотвена лодката, се разбиваше моята първа индо-вълна. С леко свит стомах скочих от лодката, сложих около глезена каишката на кабела - моята "пъпна връв" с дъската, метнах се върху нея и загребах към вълните. Страхът ми се оказа неоснователен и скоро беше заменен с обичайната дива еуфория.

Ломбок през октомври отдавна вече не е свеж и зелен. Хълмовете са оцветени в прегоряло жълто-кафяво, растителността е повяхнала и изсъхнала в очакване на мусона, който да донесе дъжд и свежест. Въпреки това изгревите и залезите обагряха този скучен релеф в красиви златисти и розови нюанси и го правеха да изглежда така, все едно е обработван допълнително.

Ломбок в сравнение с Бали, който е само на 20 минути разстояние със самолет, е пуст и неразработен. Често чувах да казват, че Ломбок е като Бали отпреди 30 години. И си мислех - колко ли е било хубаво на Бали когато не е имало орди от туристи, десетки хотели и ресторанти, спа и какви ли не центрове, когато не е бил комерсиализиран до неузнаваемост. Другата разлика между двата острова е, че докато на Бали населението изповядва будизма, официалното вероизповедание на Ломбок е исляма. Местните жители се наричат Сасак и, както навсякъде в Индонезия, владеят множество занаяти, свързани с текстил - тъкане (икат и сонкет), батик.



Буквално под път и над път се продаваха красиви кърпи, шалове, саронги, покривки - в ярки багри, жизнерадостни и слънчеви. Попаднал тук, човек неусетно се адаптира към средата - аз, както и други гости, на втория ден се развявах из кампуса със саронг и боса, пиех Бир Бинтанг (индо бира) и опитах палмово вино. Не особено умна постъпка, като се има предвид, че често в домашно дестилираното палмово вино се слага за икономия метилов алкохол.

Дори изпуших няколко цигари от местна марка тютюн, които бяха толкова подсладени, че нищо чудно да предизвикваха напълняване при редовна употреба. И като става дума за местни неща, не мога да не спомена чудния Сасак масаж, който една възрастна жена от селото приложи върху изтерзаното ми, покрито със синини и драскотини тяло. В една тиха топла вечер, легнала на терасата, бях покрита с мека памучна кърпа, след което всеки мускул беше внимателно разтрит, раздвижен, съживен. Час по-късно бях като чисто нова и с достатъчно енергия да се спусна по Ниагара.

В тази част на острова в която бяхме, освен малкото село Групук за което споменах, няма много населени места. Градът (Кута Ломбок) всъщност по-скоро напомня малко село с едноетажни къщи, магазинчета, ресторантчета с вълшебен изглед към океана. По пътя за летището - друго село, музей на открито - Саде. Построено много отдавна, в традиционния Сасак стил и с криви миниатюрни улички из които на всяка крачка се продаваше текстил - обикновено изработен там, боядисан с естествени багри като индиго и шафран.

По време на престоя ни за няколко дена спря токът. Не на кампуса или на селото наблизо. Токът на цялата южна част от острова спря. Което ни даде уникалния шанс да се насладим на едно вълшебно, задръстено със звезди екваториално небе. Това небе ми напомни на едно друго, много по-северно, но не по-малко вълшебно звездно небе - над едно село близо до Варна, през една точно толкова гореща лятна нощ, когато тока там също беше спрял. Странно как понякога определени неща се свързват по най-неочакван начин...

Любопитно нещо е времето. Седмицата в Ломбок бе и дълга, и къса. Спомням си всеки момент така живо, все едно е бил вчера. Когато трябваше да тръгнем (следващата спирка беше Бали), не можех да повярвам, че седем дни са минали като миг. Исках, бих дала всичко, за да остана там завинаги. Още докато събирах багажа знаех, че ще се върна при първа възможност.

Виж още статии за:   Любопитно · Пътешествия ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Метеопрог за планиране на почивката
· Туристическа агенция за специални събития: как да организирате персонализирано пътуване за специални поводи?
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Опасни капризи: Странните диети, които хората са спазвали през вековете
· Япония триумфира над Франция на Световното първенство по сладкиши (снимки)
· От Могилово до Нова Зеландия. Българска изба произвежда вино на другия край на света
Виж още статии за:   Любопитно · Пътешествия ·
Понеделник
16
Юни 2025
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Най-добрият сомелиер в света е от Латвия, страна, която не произвежда вино
Раймондс Томсонс от Латвия, бивша балтийска съветска република, която не произвежда вино, спечели международния...
За феминизацията на мъжкия гардероб
Мъже облечени в дантели, чорапогащи и високи токове. Това не е сцена от гей парад, а обичайното облекло...
Как да играете онлайн слотове и да печелите много
Играчите на слотове все още имат шанса да станат богати, въпреки че те до голяма степен са игри на късмета....
Безкрайните дни на пролетта
Когато идваше пролетта, дори фалшивата пролет, не съществуваха други проблеми освен къде да бъдем най-щастливи....
Най-големите победители във Втората световна война
На 9 май 1945 година с капитулацията на нацистка Германия е сложен край на Втората световна и най-голяма...
Всичко, което съм отлагал...
Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си....
Няма по-мека възглавница от чистата съвест!
Няма по-мека възглавница от чистата съвест!...
Намери положителното във всеки ден
Намери положителното във всеки ден, дори да има дни, в които трябва да търсиш по-усърдно...
Хосе Ортега и Гасет: "Истинската любов е само опит да се разменят две самоти."
"Кажи ми какво те интересува и аз ще ти кажа какъв си." "За човека, за когото малките неща не съществуват,...
28 май - Национален ден на парковете
Датата е определена през 1999 г. по решение на Министерството на околната среда и водите и се отбелязва...
Любовта е гора
Любовта е гора. Във всичко, което е приютила в сенките и светлината на същината си. Шум на тънки скършени...
Сънувай една малка мечта за мен… (видео)
Ярко блестят звезди над теб… Нощен бриз сякаш нашепва: Обичам те! Птици пеят от кленовите дървета… Сънувай...
"За онези, които използват силата си, за да направят другите силни"
Търсачката Google отново обяви резултатите от „2019 година на търсене“, класация на най-често търсените...
Мълчанието на мъжа
"Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието....
Завещанието на Алфред Нобел: Началото на Нобеловите награди
"Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание...
"Жени и вино! Вино и жени!"
I Прости мъртвило, роден край, прости! Пред мене нов живот се днес открива, с нов трепет се сърцето...
Молитвата на Антоан дьо Сент-Екзюпери
"Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките...
Божури и незабравки
Познаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде...
Честваме годишнина от рождението на Вапцаров
Никола Йонков Вапцаров е световно признат поет, а стихотворенията му са преведени на повече от 70 езика...
Най-лошите пароли в интернет
Потребителско име: Парола: ВЛЕЗ Всеки ден срещаме тези полета в интернет. Измисляме стотици хиляди...
Пикасо в акварели: цвят, изщество, лекота
Масовата публика, че дори и любителите на изобразителното изкуство, са свикнали да свързват Пабло Пикасо...
Премахват опасна съставка, използвана в паста за зъби, сладкиши и дори хляб
Опасна съставка в сладкиши, дъвки, паста за зъби и дори в някои видове хляб е на път да бъде премахната...
Уличният музикант - саундтракът на града
Студена утрин. В града работният ден тъкмо започва. Сънлива и малко сърдита на света, и аз, като много...
Лате арт - изкуството да рисуваш върху кафе
Сигурно сте виждали онези красиви рисунки върху кафе, които ви пожелават "Добро утро!" от монитора на...
Ярослав Хашек: "Няма мръсни думи, има мръсни хора."
1. Скромността краси мъжа, но истинският мъж не носи украшения. 2. След разврата и оргиите винаги...
Есенното равноденствие - време за балансиране и равносметка след изминалото лято
Есенното равноденствие е астрономическо събитие, което отбелязва началото на есента. Всяка година това...
Имам седем тона умора по себе си
Имам седем тона умора по себе си. И едно недоверие, на всичко отгоре. Продължавам да пиша по звездните...
Светът отбелязва рождението на Махатма Ганди и Деня на ненасилието
Днес е Международния ден на ненасилието. Денят се отбелязва от 2007 година и е свързан с рождената дата...
Любовта към себе си изисква първо да поставиш граница на другите
Любовта към себе си изисква първо да поставиш граница на другите. ...
Коледни пости - Ден 18:
Цвети е болна
Днес се разбрахме с Цвети да не става от леглото. Да си направи топъл чай и да гушка одеялото. Сутринта...
Как селфито на една рядка маймуна създаде правен прецедент
Така популярното напоследък "селфи" създаде прецедент в областта на авторски права и засегна пряко една...
За какво е служел Механизмът от Антикитера?
Механизмът от Антикитира е намерен през 1901-1902 година при претърсване на антично корабокрушение край...
Как изглежда градът без реклами?
Можем ли все оше да си представим свят без реклами? Не ни ли ограбиха от чувството за градска естетика,...
По-различната почивка, в която ще се влюбите
Иска ли ви се тази година да опитате нещо различно? Може би и не сте от тези, които резервират големите...
Сънувах сън
Сънувах сън... Бях някъде във храм безлюден, тих, без никакъв народ. Сред здрача блед под храмовия...
Учите чужд език? Гледайте повече филми
Умелото съчетаване на полезното с приятното е изкушение за всеки буден ум. По един или друг повод, всички...
Приятел е този, който те приема изцяло
Приятел е този, който те приема изцяло, дори след като знае всички подробности за теб....
И роза
бяло платно. нямам четка. нямам бои. не. боли. светлина струи. в мига. в звука. прозорче. няма...
Ако мълчиш, ще те чуе този, който те обича
Ако крещиш, ще те чуят всички. Ако шепнеш, ще те чуе само този, който е близо до теб. Ако мълчиш, ще...
Интересни коледни традиции по света
„Весела, весела Коледа – тя е в състояние да ни върне детските приказни видения, да привика у стареца...
Мъдрият не си личи по това, което е казал, а по това, което е премълчал
Мъдрият не си личи по това, което е казал, а по това, което е премълчал. ...
Дежавю – тайнственият феномен I
Едва ли е необходимо да обясняваме надълго и нашироко, какво е дежавю. По правило то ни застига в съвсем...
Българска народна певица притежава най-силния глас на планетата. Чуйте я!
Българката Смиляна Захариева е официалният носител на сертификат от Рекордите на Гинес за най-силен глас...
Когато разпериш ръце за прегръдка
Забелязала съм, че в седмици преди рождения ми ден...всичко във времето се движи различно. Материята,...
КАНАПЕ-19 - дизайнерът Tobia Zamboti с провокация (снимки)
КАНАПЕ-19 (COUCH-19) е провокативното заглавие на дивана на дизайнерa Tobia Zamboti, който насочва вниманието...
Джеймс Клавел: „Недостигът на години не налага липса на мъдрост.”
„Бог ни дава интелигентност, за да разкриваме чудесата на природата. Без този дар нищо не е възможно.” „Колко...
Искам да ти кажа: "Жива да си...За нас е сила!"
"Здравейте, пиша през сълзи, защото картичката-послание от Ваня Бухлева бе до мен-аз съм по-малката сестра....
Нищо хубаво не се получава самό..
Нищо хубаво не се получава самό. Трябва труд, усилие…но и малко лудост....
По-добре "Провалих се", вместо "Защо не опитах!"
По-добре "Провалих се", вместо "Защо не опитах!"...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook