Красотата, в която няма нищо случайно

“Най-красивите хора, които познаваме, са тези,
които знаят, какво е поражението,
изпитали са мъката,
водили са вътрешна борба,
преживели са загубата
и са намерили начин
да изплуват от дълбините.

Тези хора притежават признателност,
чувствителност и разбиране за живота,
което ги изпълва със състрадание,
нежност и дълбоко любяща загриженост.
Красивите хора не са красиви
просто по някаква случайност”

Тези думи на д-р Елизабет Кюблер-Рос се въртят в публично пространство и печелят възхищение с проникновеността си, но много рядко се споменава тяхната авторка. Д-р Кюблер-Рос ( Elisabeth Kübler-Ross, 8 юли 1926 – 24 август 2004) е известен психиатър от швейцарски произход и е най-известна с научните си занимания с темата за смъртта и скръбта. По нейни сметки, тя е обучила повече от 120 000 социални работници, основатели на неправителствени организации за подкрепа, водещи на семинари и т.н., които от своя страна да работят с умиращи хора и техните близки. Освен това, тя има широка обществена дейност, като събира средства за хосписи, центрове за болни от СПИН бебета и малки деца.

През 1969 г. след множество разговори със смъртно болни пациенти и техните близки, в рамките на работата си като преподавател в Чикагския университет, тя написва "За смъртта и умирането" ( On Death and Dying). В това си изследване тя въвежда т.нар. "5 степени на скърбта", които са валидни както за умиращите, така и за близките им след смъртта им:

1. Отричане - "Това не може да е вярно, не мога да повярвам, че ми се случва, сигурно е грешка!"
2. Гняв - "Защо на мен, защо сега, обвинявам Господ (или някого конкретно)?
3. Пазарлък - "Ако сега бъда добър, това ще се размине. Ако направя това, ще променя съдбата,"
4. Депресия - "Не мога повече, потъвам, искам да ме няма вече,"
5. Приемане - То идва накрая като мир за всички.

И така, красивите думи за красивите хора, след историята на тази, която ги е изрекла, сякаш добиват още по-дълбок смисъл, нали?