Самотата е основната реалност, обществото е нещо случайно

Човек се ражда сам, умира сам, но между тези два момента живее в обществото, живее с другите. Самотата е основната реалност; обществото е нещо случайно. И ако човек не може да живее сам, ако не познава своята самота в тоталната е дълбочина, няма да познава себе си. Всичко, което става в обществото, е външно: това не си ти, това са твоите отношения с другите. Ти оставаш непознат. Нищо не може да те открие от външната страна.

Но ние живеем с другите. Поради тази причина самопознанието е напълно забравено. Знаеш нещо за себе си, но индиректно - то ти е казано от другите. А това е странно, абсурдно, че другите трябва да ти казват за самия тебе. Идентичността, която имаш, ти е дадена от другите; тя не е истинска, тя е само един етикет. Дадено ти е име. Името ти е дадено като етикет, защото за обществото ще е трудно да установи отношение с един безименен индивид. Не самото име ти е дадено, самата представа, която имаш за себе си, ти е дадена от обществото: че си добър, че си лош, че си красив, че си интелигентен, че си нравствен, светец или каквото и да е. Представата, формата, също ти е дадена от обществото, но ти не знаеш кой си всъщност. Нито името ти разкрива нещо, нито формата, която обществото ти е дало. За себе си оставаш непознат.

В това е основният проблем. Ти съществуваш, непознат за себе си. Това незнание по отношение на себе си е невежество и това невежество не може да се преодолее от никакво познание, което другите могат да ти дадат. Могат да ти кажат, че не си това име, че не си тази форма, че си "вечна душа", но и това ти е дадено от другите и то не е непосредствено.

Докато не достигнеш до себе си директно, ще останеш в невежество. А невежеството поражда тревога. Страхуваш се не само от другите, страхуваш се и от себе си - защото не знаеш кой си ти и какво е скрито в тебе. Не ти е известно какво е възможно, какво ще изригне от тебе в следващия момент. Продължаваш да трепериш, животът се превръща в постоянна тревога. Съществуват много проблеми, които предизвикват безпокойство, но те са вторични. Ако проникнеш дълбоко, тогава всеки проблем в крайна сметка ще ти покаже, че основната тревога, основното безпокойство е, че си невежа по отношение на себе си - за източника, от който произлизаш, за края, към който се движиш, за съществото, което си точно в този момент.

Ошо - Книга на Тайните