Доброто старо писмо

Най-краткото писмо
Най-пестеливата кореспонденция в историята, казват, е тази между Виктор Юго и първия издател на “Клетниците”. Разменените през 1862 г. писма се състоят от общо два знака - “?” и “!”. Въпросът е отправен относно отзивите за романа, а отговорът повече от лаконично ги изразява.

Имате поща!
Откакто все по-често ни се случва да използваме двуеточието и дясната скоба, за да изразим радост или усмивка, страстите облечени в думи позатихват и на тяхно място се появяват кратките, но изразителни емотикони. Освен краткост писмата в днешно време се отличават и със светкавична бързина. Вече обменяме информация по съвсем различен начин. Общуваме толкова бързо, че в суматохата като че ли загубваме или просто пропускаме част от посланията. Постоянно имаме достъп до електронната си поща и всички роднини, приятели, познати са “на един клик” разстояние. Дали обаче не губим ли по нещо от раздялата с добрите стари писма?

Ръкописите не горят
Макар да си мислим, че общуваме много повече, част от дълбочината на обменените мисли се разтапя в горещината на лесния достъп. Нямаме време да седнем и да обмислим добре написаното, да погледнем в себе си на спокойствие и да влезем в една съвсем друга реалност на общуване, в която мислите не бързат да излетят преди да са се подредили. Реалност, в която освен с другия, общуваме и със себе си.

Здравей, смисъл!
Откъсвайки време и поглед от компютъра, за да се изправим пред белия лист и странното чувство, че сме избрали да напишем писмо, ние поставяме мислите си в съвсем друг контекст и времева рамка. Докато обмисляме как как точно да се изразим, в какъв ред да напишем писмото и какво си струва или не да бъде казано, ние се връщаме в собствените си спомени и ги поглеждаме от друг ъгъл.

Как си, Търпение?
Обикновено ни трябва малко време, докато влезем в режим на “хартиено писмо”. От кратки и бързи съобщения с по-няколко думи се пренасяме в света на плавно преминаващите едно към друго изречения. И ако ежедневното говорене по телефон или писане на имейли е пълно с ненужни детайли, маловажни странични вметки.и понякога излишна информация, написаният внимателно и бавно текст ни дава възможност да се изразим красиво, без паразитни думи и без да прескачаме от тема на тема. Като и всяко писане и писмото иска спокоен и обърнат към себе си ум.

Искрено ваша, Пълнота.
Естествено, писмото не е някаква запазена за литературни шедьоври територия. Просто в кореспонденцията от хартия има една особена магия - магията на времето. Споделяме мислите си, емоциите и преживяванията си на белия лист, изпращаме писмото и започва процеса на “стареене”. Докато писмото пристигне до отсрещната страна някои от написаните неща може и да не са актуални. След време получаваме отговор на писмото и с него се връщаме назад към себе си. Така можем да се насладим на удивителната възможност да се погледнем отстрани и отдалеч, да надникнем към възприятията си от една друга гледна точка – тази на другия и тази на изминалото време.

Смислите, преминали през изпитанието на времето, или поне през повече от един ден разлика между размяната, са ценен опит, за който си струва да се разходим до пощата и да пуснем писмо. И да не забравя, един съвет от страстен почитател на хартиените писма: Ако решите преживеете разказаното за писмата или да си припомните процеса, там, в пощата, вече не е много прието да облизваш марките. Работят със съвременен метод - „мокрилник“. !