Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Доброто старо писмо



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Най-краткото писмо
Най-пестеливата кореспонденция в историята, казват, е тази между Виктор Юго и първия издател на “Клетниците”. Разменените през 1862 г. писма се състоят от общо два знака - “?” и “!”. Въпросът е отправен относно отзивите за романа, а отговорът повече от лаконично ги изразява.

Имате поща!
Откакто все по-често ни се случва да използваме двуеточието и дясната скоба, за да изразим радост или усмивка, страстите облечени в думи позатихват и на тяхно място се появяват кратките, но изразителни емотикони. Освен краткост писмата в днешно време се отличават и със светкавична бързина. Вече обменяме информация по съвсем различен начин. Общуваме толкова бързо, че в суматохата като че ли загубваме или просто пропускаме част от посланията. Постоянно имаме достъп до електронната си поща и всички роднини, приятели, познати са “на един клик” разстояние. Дали обаче не губим ли по нещо от раздялата с добрите стари писма?

Ръкописите не горят
Макар да си мислим, че общуваме много повече, част от дълбочината на обменените мисли се разтапя в горещината на лесния достъп. Нямаме време да седнем и да обмислим добре написаното, да погледнем в себе си на спокойствие и да влезем в една съвсем друга реалност на общуване, в която мислите не бързат да излетят преди да са се подредили. Реалност, в която освен с другия, общуваме и със себе си.

Здравей, смисъл!
Откъсвайки време и поглед от компютъра, за да се изправим пред белия лист и странното чувство, че сме избрали да напишем писмо, ние поставяме мислите си в съвсем друг контекст и времева рамка. Докато обмисляме как как точно да се изразим, в какъв ред да напишем писмото и какво си струва или не да бъде казано, ние се връщаме в собствените си спомени и ги поглеждаме от друг ъгъл.

Как си, Търпение?
Обикновено ни трябва малко време, докато влезем в режим на “хартиено писмо”. От кратки и бързи съобщения с по-няколко думи се пренасяме в света на плавно преминаващите едно към друго изречения. И ако ежедневното говорене по телефон или писане на имейли е пълно с ненужни детайли, маловажни странични вметки.и понякога излишна информация, написаният внимателно и бавно текст ни дава възможност да се изразим красиво, без паразитни думи и без да прескачаме от тема на тема. Като и всяко писане и писмото иска спокоен и обърнат към себе си ум.

Искрено ваша, Пълнота.
Естествено, писмото не е някаква запазена за литературни шедьоври територия. Просто в кореспонденцията от хартия има една особена магия - магията на времето. Споделяме мислите си, емоциите и преживяванията си на белия лист, изпращаме писмото и започва процеса на “стареене”. Докато писмото пристигне до отсрещната страна някои от написаните неща може и да не са актуални. След време получаваме отговор на писмото и с него се връщаме назад към себе си. Така можем да се насладим на удивителната възможност да се погледнем отстрани и отдалеч, да надникнем към възприятията си от една друга гледна точка – тази на другия и тази на изминалото време.

Смислите, преминали през изпитанието на времето, или поне през повече от един ден разлика между размяната, са ценен опит, за който си струва да се разходим до пощата и да пуснем писмо. И да не забравя, един съвет от страстен почитател на хартиените писма: Ако решите преживеете разказаното за писмата или да си припомните процеса, там, в пощата, вече не е много прието да облизваш марките. Работят със съвременен метод - „мокрилник“. !
Виж още статии за:   Любопитно ·
Коментари
2012-07-28 #2
teodora
Винаги гледам да пращам картички от разни места. Много е готино, особено откритите. Винаги съм се чудела дали пощальоните ги четат много )
2012-07-27 #1
Десислава Ив. Симеонова
Ако си в затвора, в казармата или на лагер (скаутски, подготвителен...някакъв вид лагер), или живееш в уединено място/селце - няма как да не разчиташ само и единствено на хартиеното писмо. До известна степен поздравителните картички са негов братовчед - поне в моето обкръжение те не спират да бъдат в обръщение...
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Метеопрог за планиране на почивката
· От Могилово до Нова Зеландия. Българска изба произвежда вино на другия край на света
· Тиквата като символ: Изкуство и Традиции
Виж още статии за:   Любопитно ·
Понеделник
4
Ноември 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Св. Йоан Златоуст за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта
1. Да родиш деца е дело на природата; но да ги научиш и да ги възпиташ в християнските добродетели...
Жеравна. Магическо минало -II
В Жеравна се будиш от тишината. Толкова е тихо. Едва през няколко къщи се чува кукуригането на петел....
Непреходната женственост на София Лорен
На 20 септември, през 1934 г. в сърцето на Италия, Рим, се ражда София Вилани Шиколоне. Не след дълго...
Провалът ти подсказва, че по този начин няма да успееш, но не ти казва, че е невъзможно
Провалът ти подсказва, че по този начин няма да успееш, но не ти казва, че е невъзможно....
Соня Хени - норвежката принцеса на леда (видео)
Искам да правя с кънките това, което Фред Астер прави с танците. Соня Хени е норвежка състезателка...
Ако душата ви се протегне към някой, не се съпротивлявайте
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш, но само ти избираш кой да остане....
Из Цари Мали град
На приблизително час път от София се намира село Белчин, разположено в пределите на самоковската околия,...
Начинът, по който се променяме, щом влезем в библиотека
Обичам библиотеките. Обичам мириса на стари книги, тежки пердета и прашасали рафтове. Обичам, когато...
Завладяващо изкуство от природата
Природата е най-голямата муза, най-богатата палитра и най-уютният дом за човека. В нея са най-красивите...
Картината и ти
Един художник, мой приятел, без някакъв особен повод ми подари една картина, рисувана на прима виста. Тя...
Аромат на морска пяна
Нашето Черно море е полузатворено за разлика от останалите морета. Подхранва се от реките Днепър, Дунав,...
Закуската на децата по света
След като ви показахме храната на семействата по света и какво готвят бабите по света, ред е на още една...
Добре дошло, мило лято!
Добре дошло, мило лято! Лятото не мигва нощем, после дреме в автобуса. Слиза, хубаво и рошаво, и...
Митът за блондинките - I част
По правило смятаме русокоските за детско-палави, нежни, женствени, привлекателни или за...пълни глупачки....
Не оставяй дребни умове да те убедят, че мечтатата ти е твърде голяма
Не оставяй дребни умове да те убедят, че мечтатата ти е твърде голяма....
"Целта на живота е смъртта."
"Идваме от една тъмна бездна; към една тъмна бездна вървим; светлото пространство между тях наричаме...
Как светът празнува Коледа
Коледа е дългоочакван празник, отбелязван от милиарди хора по света. В нашето съзнание ние свързваме...
Игликата - дискретният чар на пролетта като билка
Нежната крехка красота на Игликата се възприема като божие откровение... Нашите прадеди смятали растението...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook