Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Останете си гладни. Останете си неразумни


Речта на Стийв Джобс пред Станфордския университет, 1995 г.


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Горд съм да бъда с вас днес, на дипломирането ви от един от най-добрите университети в света. Аз така и не завърших. Истината е, че тук и сега е най-близкият ми допир с това събитие. Днес искам да ви разкажа три истории от моя живот. Това е всичко. Нищо особено. Просто три истории.

Първата история е за връзките между нещата


Отказах се от колежа Рийд след първите 6 месеца, но останах като приходящ студент за още около 18 месеца, преди окончателно да го напусна. Но защо реших да се откажа?

Всичко започва още преди да се родя. Биологичната ми майка била млада и неомъжена вишистка и решила да ме остави за осиновяване. За нея било изключително важно да бъда осиновен от висшисти, затова нещата били уредени така, че веднага след раждането си да стана син на адвокат и неговата съпруга. С малката подробност, че когато съм се появил на бял свят, те решили в последния момент, че май всъщност искат момиче. Така родителите ми, които били в списъка на чакащите за осиновяване, получили обаждане посред нощ с въпроса: „Случайно имаме едно свободно новородено момченце, искате ли го?” Те отвърнали: „Разбира се.” Биологичната ми майка по-късно разбрала, че майка ми така и не е завършила висшето си образование, а баща ми - дори гимназиално. Тя отказала да подпише документите за финализиране на осиновяването. Отстъпила няколко месеца по-късно едва след като родителите ми й обещали, че някой ден ще отида в колеж.

И седемнайсет години по-късно аз наистина отидох в колеж. Но наивно избрах колеж, който бе почти толкова скъп, колкото е Станфорд, и всичките спестявания на родителите ми бяха похарчени за семестриалната такса. След шест месеца не виждах смисъл във всичко това. Нямах представа какво искам да правя с живота си и никаква идея как точно колежът ще ми помогне да го разбера. А ето че бях на път да похарча всички пари, които родителите ми бяха спестявали през целия си живот. Затова реших да се откажа и да повярвам, че всичко ще се нареди както трябва. В онзи момент това си беше доста страшно, но поглеждайки назад, виждам, че е било едно от най-добрите решения, които съм взимал в живота си. Защото секундата, в която напуснах колежа и спрях да влизам в задължителните часове, които не ме вълнуваха, аз започнах да посещавам онези, които действително ми бяха интересни.

Не беше много романтичен период. Нямах стая в общежитието и затова спях на пода в стая на свой приятел; връщах бутилки от кола за по 5 долара, за да си купувам храна и трябваше да вървя по 7 мили през целия град всяка неделя вечер, за да вечерям добре поне веднъж в седмицата в ресторант "Харе Кришна". Беше страхотно. И много от това, което научих, следвайки любопитството и интуицията си, ми послужи безценно по-нататък. Нека ви дам един пример: в колежа Рийд по онова време се предлагаше най-доброто обучение по калиграфия в страната. Навсякъде из околността всеки плакат, всяка табелка на всяко шкафче бяха красиво изписани на ръка. Тъй като бях напуснал специалността си и нямаше нужда да посещавам обичайните занимания, аз реших да посещавам часовете по калиграфия, за да се науча да пиша така. Научих за извивките на буквите, шрифтовете, за различното количество празно място, което се оставя между различните буквени комбинации, за всичко, което прави типографията страхотна. Беше красиво, историческо, артистично и изкусно по начин, който не може да се обясни научно. Намирах го запленяващо.

Тогава нищо от това не намираше дори и зрънце практическо приложение в живота ми. Но десет години по-късно, когато създавахме дизайна на първия Макинтош, си припомних всичко научено. И вплетохме всичко в Mac. Беше първият компютър с красива типография. Ако не бях влизал в този едничък курс в колежа, Mac нямаше да има многообразните шрифтове или пропорционалното разстояние между буквите. И тъй като Windows изкопира Mac, най-вероятно нямаше да ги има на нито един персонален компютър. Ако не се бях отказал, нямаше да влизам в часовете по калиграфия и персоналните компютри нямаше да имат красивата типография, която имат днес. Разбира се, бе невъзможно да направя връзката между нещата, поглеждайки в бъдещето, докато бях в колежа. Но я видях много, много ясно, когато погледнах назад десет години по-късно.

Отново ви казвам, не можете да видите връзките, като гледате напред; единствено ще ги видите, когато погледнете назад. Затова трябва да вярвате, че в бъдещето всичко ще стане ясно. Трябва да вярвате в нещо: в инстинкта си, съдбата, живота, кармата, каквото и да е. Този подход никога не ме е предавал и напълно промени живота ми.


Втората история е за любовта и загубата


Бях късметлия – намерих онова, което обичам да правя навреме в живота си. Уоз и аз създадохме Apple в гаража на родителите ми, когато бях на 20 години. Работихме здраво и за 10 години Apple се превърна от двама души в гараж в компания на стойност 2 милиарда с над 4000 служители. Току-що бяхме пуснали на пазара най-хубавия си продукт – компютъра Macintosh – само преди година, и аз току-що бях навършил 30 години. И тогава ме уволниха. Как може да те уволнят от компанията, която самият ти си създал? Е, докато Apple нарастваше, наехме човек, когото смятах за достатъчно талантлив да управлява заедно с мен, и първата година всичко вървеше добре. Но след това възгледите ни за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това стана, бордът на директорите взе неговата страна. Така на 30 години бях вън. И то много публично. Това, което бе станало фокус на целия ми зрял живот, вече го нямаше и бях опустошен.


В продължение на няколко месеца наистина не знаех какво да правя. Чувствах, че съм разочаровал предишните поколения предприемачи – сякаш съм изпуснал щафетата, докато са ми я подавали. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да се извиня, че съм се издънил така лошо. Бях много известен човек и дори се замислях да напусна долината. Но нещо започна бавно да ми се прояснява: все още обичах това, което правех. Развитието на нещата с Apple не бе променило по никакъв начин това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И така реших да започна отначало.

Тогава не го знаех, но се оказа, че да ме уволнят от Apple бе най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи. Тежестта на това да бъда успял бе заменена от лекотата на това да бъда отново начинаещ и по-несигурен. Това ме направи свободен да навляза в един от най-творческите периоди от живота си.

В следващите 5 години създадох компания на име NeXT, друга компания на име Pixar и се влюбих в невероятна жена, която стана моя съпруга. Впоследствие Pixar създаде първия в света филм с компютърна анимация, "Играта на играчките", и към момента е най-успешното студио за анимация в света. После в един забележителен обрат на събитията Apple купи NeXT и технологиите, които разработихме в NeXT, се превърнаха в сърцето на настоящото възраждане на Apple. А аз и Лорън имаме прекрасно семейство.

Сигурен съм, че нищо от това не би се случило, ако не бях уволнен от Apple. Бе горчиво лекарство, но явно този пациент се е нуждаел от него. Понякога животът ви удря в главата с тухла. Не губете вяра. Убеден съм, че единственото нещо, което ме стимулираше да продължавам, бе фактът, че обичах това, което върша. Трябва да намерите нещото, което обичате. И това важи както за работата ви, така и за любимите ви. Работата ви ще заема огромна част от живота ви и единственият начин да бъдете напълно удовлетворени е да вършите нещо, за което вярвате, че е невероятно.

А единственият начин да вършите нещо невероятно е да обичате това, което правите. Ако още не сте го открили, продължавайте да търсите. Не се примирявайте. Както с всички въпроси на сърцето, когато го откриете, ще разберете. И както с всяка красива връзка, то ще става все по-хубаво и по-хубаво с напредването на годините. Така че продължавайте да търсите, докато го намерите. Не се примирявайте.


Третата история е за смъртта


Когато бях на 17 години, прочетох цитат, който звучеше така: „Ако живеете всеки ден, сякаш ви е последен, един ден със сигурност ще сте прави.” Това ме впечатли и в следващите 33 години се поглеждах в огледалото всяка сутрин и се питах: „Ако днес е последният ден от живота ми, щях ли да искам да правя това, което ще правя днес?” И когато отговорът беше „Не” прекалено много дни под ред, знаех, че трябва да променя нещо.

Да помня, че скоро ще умра, е най-ценният инструмент, с помощта на който съм взимал големите решения в живота си. Защото почти всичко – всички очаквания в живота, цялата гордост, страхът от пречките или провалът – тези неща просто избледняваха в лицето на смъртта и оставаше само истински важното. Да помниш, че си смъртен, е най-добрият начин да избегнеш грешката да си мислиш, че имаш нещо за губене. В действителност си гол. И няма причина да не следваш сърцето си.

Преди около година ми бе поставена диагноза рак. Направиха ми скенер около 7.30 сутринта и на него ясно се виждаше тумор на панкреаса ми. Дори не знаех какво е панкреас. Лекарите ми казаха, че това почти сигурно е вид рак, който е нелечим и да не очаквам да живея повече от 3 до 6 месеца. Моят лекар ме посъветва да отида вкъщи и да уредя делата си, което е докторският начин да ти кажат да се приготвиш да умреш. Означава да кажеш на децата си всичко, което си смятал да им кажеш през следващите 10 години, но да го направиш за няколко месеца. Означава да се увериш, че всичко е подсигурено така, че да бъде максимално лесно за семейството ти. Означава да се сбогуваш.

Живях с мисълта за тази диагноза цял ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия – вкараха ендоскопска тръбичка в гърлото ми, през стомаха ми до червата, забиха игла в панкреаса ми и взеха за тестване клетки от тумора. Бях упоен, но жена ми, която присъстваше, ми каза, че когато разгледали туморните клетки под микроскоп, лекарите се разплакали, защото се оказало, че е много рядък вид рак на панкреаса, който е оперативно лечим. Оперираха ме и сега съм добре.

Това е най-близката ми среща със смъртта и се надявам да е последна за още няколко десетилетия. След като преживях това, мога да ви кажа с повече сигурност, че въпреки че смъртта е полезен инструмент интелектуално, никой не иска да умре наистина. Дори хората, които искат да отидат в рая, не искат да умрат, за да стигнат там. И все пак смъртта е нашата обща дестинация. Никой не е избягал от нея. И така и трябва да бъде, защото Смъртта е може би най-уникалното изобретение на Живота. Тя е нещото, което променя Живота. Прочиства старите, за да направи място за младите. Сега младите сте вие, но някой ден, не много далеч в бъдещето, постепенно ще станете старите и ще бъдете прочистени. Съжалявам за драматичното звучене, но е вярно.

Времето ви е ограничено, така че не го губете, живеейки чужд живот. Не се оплитайте в догми – не живейте с резултатите от мисленето на други хора. Не оставяйте шума от мненията на всички други да заглуши собствения ви вътрешен глас. И най-вече: имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си. Те сякаш някак си вече знаят какви искате да станете. И всичко друго е второстепенно.


Когато бях млад, имаше едно невероятно издание на име Kaталог на цялата земя, което бе една от библиите на моето поколение. Беше създадено от човек на име Стюарт Бранд, недалеч от тук, в Менло Парк, и той му вдъхна живот с поетичното си докосване. Това бе в края на 60-те, преди персоналните компютри и предпечатната компютърна подготовка и списанието се създаваше с машинописни машини, ножици и полароидни фотоапарати. Беше като Google в хартиена форма, 35 години преди Google да се появи: бе идеалистично и преливащо от страхотни идеи и понятия. Стюарт и неговият екип издадоха няколко броя на Kaталог на цялата земя и когато се изчерпаха, пуснаха едно последно издание. Беше в средата на 70-те и бях на вашата възраст. На задната корица имаше снимка на селски път рано сутринта, такъв, на който бихте попаднали, ако сте приключенски настроени и пътувате на стоп. Отдолу стояха думите: „Останете си гладни. Останете си неразумни.” Това бе тяхното послание за сбогом, преди да излязат от бизнеса. Останете си гладни. Останете си неразумни. И аз винаги си го пожелавах. А сега, в деня на вашето дипломиране и ново начало, ще го пожелая и на вас.

Останете си гладни. Останете си неразумни.
Благодаря на всички ви от сърце.


Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности ·
Коментари
2017-09-08 #1
Десислава Ив. Симеонова
Думите изричат цялата простичка истина на живота, сред най-любимите ми слова въобще. Завладя ме преди години, със същата сила: и сега. Благодаря, "Хера", за публикацията
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Гена Димитрова: Живях от изкуство, живях от любов…
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· 224 години от смъртта на барон Мюнхаузен
· Настъпва нов ден
· Бъди!
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности ·
Петък
6
Август 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Назад във времето
След прекрасния проект на Ирина Уернинг - Назад в бъдещето, изглежда много хора са се запалили да пресъздадат...
Аз не се и попитах кой си ти, какъв си ти
"Аз не се и попитах кой си ти, какъв си ти. Не знам и как те обикнах. Ние не знаем как идва любовта и...
Носталгично за киното под лятно небе
Лятното кино, уви, е нещо непознато за младото поколение. А може би в някои градове и за средното – кой...
Когато започваш пътуване
Когато започваш пътуване, не търси съвет от този, който не е напускал дома си. ...
Бягство
Не бе различна нашата любов отиваше си връщаше се пак заедно с полуспуснати клепачи с една усмивка...
Общо
Няма надежда един ден да сме като другите. Аз не умея, каквото умеят съпругите. Нищо не взимам и...
На тази дата: Световен ден на морето
Световният ден на морето (World Maritime Day) се отбелязва от 1978 г. с решение на 38-та сесия на Международната...
Жеравна. Магическо минало
Пристигнах късния следобед в Жеравна. Два дни преди фестивала на народната носия. Почти залез е. За Жеравна...
Беладоната и чародейната сила на прелъстяването
Имената на беладоната съхраняват от векове тайнствената й мощ. Противоречието на нейната употреба се...
Почина Лаура Биаджоти - "Кралицата на кашмира"
На 73-годишна възраст почина "Кралицата на кашмира" - италианската дизайнерка Лаура Биаджоти. Приносът...
Този, който...
Този, който отвръща с най-хубавото за полученото по-малко хубаво, е добър човек. Този, който отвръща...
Луси Мод Монтгомъри: "Докато има живот, има надежда."
Луси Мод Монтгомъри е най-известната канадска авторка на детска литература, добила особена популярност...
Мери Шели - „Началото е винаги днес“
Животът, макар че той може да бъде единствено натрупване на мъка, ми е скъп, и аз ще се боря за него ...
Въображение без граници в чудния свят на Александър Янсон
Александър Янсон (Alexander Jansson) е шведски илюстратор, дигитален артист и художник. Той създава магичен...
Хранене на бавни обороти – движението Slow food
Всички познаваме фаст фууда – „бързата храна”. През работната седмица хапваме на крак пици, закуски,...
На есента - Джон Кийтс
Мъглив сезон на сочни плодове богат, на зреещото слънце по-добър приятел няма; в заговор са да отрупат...
Имай вяра в себе си
Имай вяра в себе си. В критичния момент се оказва, че знаеш точно какво да сториш....
Бриджит Макрон - ролеви модел, от който жените имат нужда
Публичните личности винаги ще бъдат обсъждани, критикувани, възхвалявани. Те са много повече от професиите...
Винтидж коледни картички
Коледа винаги ми е леко винтидж. Всъщност аз искам да е такава. Ако през другото време летя към бъдещето,...
Норвегия пуска доказано ефективно лекарство за превенция срещу ХИВ
Като част от своята национална здравна политика, Норвегия включва в списъка си с безплатни лекарства...
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае
Пак ухае на цвят, пак на пролет ухае. Здрасти, свят-необят, сбран във малката стая! Здрасти, кипнал,...
Изкуството в помощ на Ани
Помните ли Ани? Малкото дете, което страда от, пригответе се: Вроден хипотиреоидизъм, Сколиоза, Спина...
Любовният смях
Чувството за хумор е сред най-споменаваните изисквания към мечтания мъж. И действително дамите са неудържимо...
Всички нюанси любов
"Толкова жени съм познавал през живота си , че тъй да се каже, винаги съм бил сам. Прекалено много значи...
Любов и вино, вино и любов
Виното и любовта са наистина необикновена двойка. Свързват ги толкова много неща, че дори и тези, които...
Есен-зима 2020/2021 – тенденции в дамските обувки
Черните обувки винаги могат да бъдат съчетани с всичко, но понякога са толкова скучни! Предайте малко...
Иланг-иланг - уханието на любовта
Използвате ли благоуханни масла? Знаете ли кое е едно от най-често срещаните в ароматерапията и парфюмерията?...
Помощ, деца, къде ми е коледното настроение?
Ако имате деца и те са все още малки, сигурно ви владее коледно настроение. Първата Коледа си е...първа,...
Тома Аквински: "Нещата, които обичаме, ни говорят какви сме."
"Любовта е там, където знанието свършва." "Нещата, които обичаме, говорят какви сме." "Щастливият...
Пакистанската кухня - една по-различна екзотична разходка
Пакистанската кухня е силно повлияна от индийската и действително сходствата са много, но с това темата...
Благодарим ви, ценим вашия труд!
В настоящите условия на извънредно положение смирено може да си напомним да спазваме инструкциите, да...
Стихни, сърце! Или умри!
Щастлива си. И аз бих искал да съм щастлив, а не злочест. От твойто щастие бях свикнал и аз да съм...
Остров Тасос – врата към Рая без Свети Петър - II
Панорамната обиколка с автобуса минава по най-високите пътища на острова. Така успяваме да се насладим...
Бащинството през очите на един талантлив фотограф
Бащинството през очите на един татко е едновременно вълнуващо и опасно, но винаги - пълно с жизнерадост...
Игликата - дискретният чар на пролетта като билка
Нежната крехка красота на Игликата се възприема като божие откровение... Нашите прадеди смятали растението...
Щом имаш куража да мечтеш за нещо...
Щом имаш куража да мечтеш за нещо, значи имаш куража и да го направиш....
Съвременни интерпретации на известни картини
Всички познаваме тези картини. Но никога не сме ги виждали по този начин. Сайтът www.booooom.com е предизвикал...
Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Вторият ден започва с огромно предизвикателство – закуската. Свикнали сме у дома да закусваме филийки,...
За Андерсен и тъжните приказки
Питали ли сте се що за хора са авторите на приказки? Тези, които създават огромен пъстър свят от въображение...
Знам защо пее птица в клетка
Волната птица скача на гърба на вятъра и се носи по течението до самия му край и потапя крила в...
Коледни пости - Ден 39 и 40:
Край на Коледните пости. Равносметката.
Днес е последният ден от Коледните пости. Съвсем умишлено не писах нищо вчера. Исках малко да се откъсна...
Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
"Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение, ще бъде истински дар той да напусне живота ви. ...
"Даряването е най- добрата комуникация"
Когато наближи Коледа и сърцето се смири, Когато очите се затворят, за да не пречат душата да види, Когато...
Понякога идва човек, заради когото захвърляш всичко
Казват, че не можеш да отвориш нова глава, ако не си приключил предишната. Но понякога идва човек,...
Погрешните за нас хора ни учат на най-правилните уроци
Погрешните за нас хора ни учат на най-правилните уроци....
Натали Портман в 5 култови роли
"Умните жени обичат умните мъже повече, отколкото умните мъже обичат умните жени" - Натали Портман Натали...
Мистериозната красота на албиносите
Албинизъм - тази странна генна мутация...толкова мистериозна, заковаваща дъха, несравнима с нищо друга...
"Св. 40 мъченици" - една църква във Велико Търново, паметна за историята ни
Годината е 1230 г., Второто българско царство е в разцвета си с властването на един от най-могъщите български...
Най-лошите пароли в интернет
Потребителско име: Парола: ВЛЕЗ Всеки ден срещаме тези полета в интернет. Измисляме стотици хиляди...
Как дъждът намалява стреса и още ползи от него
Казват, че няма лошо време, има неподходящо облекло. Ако живеете в градовете, дори и по-незначителният...
Вече знаем кой е цветът на 2019 г.
Както всяка година през декември, институтът Пантон обяви цвета, който ще властва през идващата година....
Пазаруване от дивана - II
Крайна цена и доставка Онлайн магазините обичайно предлагат много по-богат асортимент от обикновените,...
Зимна нощ - Борис Пастернак
Метеше зима над света, навред метеше. И свещ гореше във нощта, и свещ гореше. И както лете трепкащ...
Победителите може също да се провалят
Победителите може също да се провалят, но никога не се предават! ...
"Свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света"
"В света съществува огромно напрежение, напрежение като пред взрив, хората са сковани и объркани. В такъв...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook