Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Останете си гладни. Останете си неразумни


Речта на Стийв Джобс пред Станфордския университет, 1995 г.


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Горд съм да бъда с вас днес, на дипломирането ви от един от най-добрите университети в света. Аз така и не завърших. Истината е, че тук и сега е най-близкият ми допир с това събитие. Днес искам да ви разкажа три истории от моя живот. Това е всичко. Нищо особено. Просто три истории.

Първата история е за връзките между нещата


Отказах се от колежа Рийд след първите 6 месеца, но останах като приходящ студент за още около 18 месеца, преди окончателно да го напусна. Но защо реших да се откажа?

Всичко започва още преди да се родя. Биологичната ми майка била млада и неомъжена вишистка и решила да ме остави за осиновяване. За нея било изключително важно да бъда осиновен от висшисти, затова нещата били уредени така, че веднага след раждането си да стана син на адвокат и неговата съпруга. С малката подробност, че когато съм се появил на бял свят, те решили в последния момент, че май всъщност искат момиче. Така родителите ми, които били в списъка на чакащите за осиновяване, получили обаждане посред нощ с въпроса: „Случайно имаме едно свободно новородено момченце, искате ли го?” Те отвърнали: „Разбира се.” Биологичната ми майка по-късно разбрала, че майка ми така и не е завършила висшето си образование, а баща ми - дори гимназиално. Тя отказала да подпише документите за финализиране на осиновяването. Отстъпила няколко месеца по-късно едва след като родителите ми й обещали, че някой ден ще отида в колеж.

И седемнайсет години по-късно аз наистина отидох в колеж. Но наивно избрах колеж, който бе почти толкова скъп, колкото е Станфорд, и всичките спестявания на родителите ми бяха похарчени за семестриалната такса. След шест месеца не виждах смисъл във всичко това. Нямах представа какво искам да правя с живота си и никаква идея как точно колежът ще ми помогне да го разбера. А ето че бях на път да похарча всички пари, които родителите ми бяха спестявали през целия си живот. Затова реших да се откажа и да повярвам, че всичко ще се нареди както трябва. В онзи момент това си беше доста страшно, но поглеждайки назад, виждам, че е било едно от най-добрите решения, които съм взимал в живота си. Защото секундата, в която напуснах колежа и спрях да влизам в задължителните часове, които не ме вълнуваха, аз започнах да посещавам онези, които действително ми бяха интересни.

Не беше много романтичен период. Нямах стая в общежитието и затова спях на пода в стая на свой приятел; връщах бутилки от кола за по 5 долара, за да си купувам храна и трябваше да вървя по 7 мили през целия град всяка неделя вечер, за да вечерям добре поне веднъж в седмицата в ресторант "Харе Кришна". Беше страхотно. И много от това, което научих, следвайки любопитството и интуицията си, ми послужи безценно по-нататък. Нека ви дам един пример: в колежа Рийд по онова време се предлагаше най-доброто обучение по калиграфия в страната. Навсякъде из околността всеки плакат, всяка табелка на всяко шкафче бяха красиво изписани на ръка. Тъй като бях напуснал специалността си и нямаше нужда да посещавам обичайните занимания, аз реших да посещавам часовете по калиграфия, за да се науча да пиша така. Научих за извивките на буквите, шрифтовете, за различното количество празно място, което се оставя между различните буквени комбинации, за всичко, което прави типографията страхотна. Беше красиво, историческо, артистично и изкусно по начин, който не може да се обясни научно. Намирах го запленяващо.

Тогава нищо от това не намираше дори и зрънце практическо приложение в живота ми. Но десет години по-късно, когато създавахме дизайна на първия Макинтош, си припомних всичко научено. И вплетохме всичко в Mac. Беше първият компютър с красива типография. Ако не бях влизал в този едничък курс в колежа, Mac нямаше да има многообразните шрифтове или пропорционалното разстояние между буквите. И тъй като Windows изкопира Mac, най-вероятно нямаше да ги има на нито един персонален компютър. Ако не се бях отказал, нямаше да влизам в часовете по калиграфия и персоналните компютри нямаше да имат красивата типография, която имат днес. Разбира се, бе невъзможно да направя връзката между нещата, поглеждайки в бъдещето, докато бях в колежа. Но я видях много, много ясно, когато погледнах назад десет години по-късно.

Отново ви казвам, не можете да видите връзките, като гледате напред; единствено ще ги видите, когато погледнете назад. Затова трябва да вярвате, че в бъдещето всичко ще стане ясно. Трябва да вярвате в нещо: в инстинкта си, съдбата, живота, кармата, каквото и да е. Този подход никога не ме е предавал и напълно промени живота ми.


Втората история е за любовта и загубата


Бях късметлия – намерих онова, което обичам да правя навреме в живота си. Уоз и аз създадохме Apple в гаража на родителите ми, когато бях на 20 години. Работихме здраво и за 10 години Apple се превърна от двама души в гараж в компания на стойност 2 милиарда с над 4000 служители. Току-що бяхме пуснали на пазара най-хубавия си продукт – компютъра Macintosh – само преди година, и аз току-що бях навършил 30 години. И тогава ме уволниха. Как може да те уволнят от компанията, която самият ти си създал? Е, докато Apple нарастваше, наехме човек, когото смятах за достатъчно талантлив да управлява заедно с мен, и първата година всичко вървеше добре. Но след това възгледите ни за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се скарахме. Когато това стана, бордът на директорите взе неговата страна. Така на 30 години бях вън. И то много публично. Това, което бе станало фокус на целия ми зрял живот, вече го нямаше и бях опустошен.


В продължение на няколко месеца наистина не знаех какво да правя. Чувствах, че съм разочаровал предишните поколения предприемачи – сякаш съм изпуснал щафетата, докато са ми я подавали. Срещнах се с Дейвид Пакард и Боб Нойс и се опитах да се извиня, че съм се издънил така лошо. Бях много известен човек и дори се замислях да напусна долината. Но нещо започна бавно да ми се прояснява: все още обичах това, което правех. Развитието на нещата с Apple не бе променило по никакъв начин това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И така реших да започна отначало.

Тогава не го знаех, но се оказа, че да ме уволнят от Apple бе най-хубавото нещо, което можеше да ми се случи. Тежестта на това да бъда успял бе заменена от лекотата на това да бъда отново начинаещ и по-несигурен. Това ме направи свободен да навляза в един от най-творческите периоди от живота си.

В следващите 5 години създадох компания на име NeXT, друга компания на име Pixar и се влюбих в невероятна жена, която стана моя съпруга. Впоследствие Pixar създаде първия в света филм с компютърна анимация, "Играта на играчките", и към момента е най-успешното студио за анимация в света. После в един забележителен обрат на събитията Apple купи NeXT и технологиите, които разработихме в NeXT, се превърнаха в сърцето на настоящото възраждане на Apple. А аз и Лорън имаме прекрасно семейство.

Сигурен съм, че нищо от това не би се случило, ако не бях уволнен от Apple. Бе горчиво лекарство, но явно този пациент се е нуждаел от него. Понякога животът ви удря в главата с тухла. Не губете вяра. Убеден съм, че единственото нещо, което ме стимулираше да продължавам, бе фактът, че обичах това, което върша. Трябва да намерите нещото, което обичате. И това важи както за работата ви, така и за любимите ви. Работата ви ще заема огромна част от живота ви и единственият начин да бъдете напълно удовлетворени е да вършите нещо, за което вярвате, че е невероятно.

А единственият начин да вършите нещо невероятно е да обичате това, което правите. Ако още не сте го открили, продължавайте да търсите. Не се примирявайте. Както с всички въпроси на сърцето, когато го откриете, ще разберете. И както с всяка красива връзка, то ще става все по-хубаво и по-хубаво с напредването на годините. Така че продължавайте да търсите, докато го намерите. Не се примирявайте.


Третата история е за смъртта


Когато бях на 17 години, прочетох цитат, който звучеше така: „Ако живеете всеки ден, сякаш ви е последен, един ден със сигурност ще сте прави.” Това ме впечатли и в следващите 33 години се поглеждах в огледалото всяка сутрин и се питах: „Ако днес е последният ден от живота ми, щях ли да искам да правя това, което ще правя днес?” И когато отговорът беше „Не” прекалено много дни под ред, знаех, че трябва да променя нещо.

Да помня, че скоро ще умра, е най-ценният инструмент, с помощта на който съм взимал големите решения в живота си. Защото почти всичко – всички очаквания в живота, цялата гордост, страхът от пречките или провалът – тези неща просто избледняваха в лицето на смъртта и оставаше само истински важното. Да помниш, че си смъртен, е най-добрият начин да избегнеш грешката да си мислиш, че имаш нещо за губене. В действителност си гол. И няма причина да не следваш сърцето си.

Преди около година ми бе поставена диагноза рак. Направиха ми скенер около 7.30 сутринта и на него ясно се виждаше тумор на панкреаса ми. Дори не знаех какво е панкреас. Лекарите ми казаха, че това почти сигурно е вид рак, който е нелечим и да не очаквам да живея повече от 3 до 6 месеца. Моят лекар ме посъветва да отида вкъщи и да уредя делата си, което е докторският начин да ти кажат да се приготвиш да умреш. Означава да кажеш на децата си всичко, което си смятал да им кажеш през следващите 10 години, но да го направиш за няколко месеца. Означава да се увериш, че всичко е подсигурено така, че да бъде максимално лесно за семейството ти. Означава да се сбогуваш.

Живях с мисълта за тази диагноза цял ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия – вкараха ендоскопска тръбичка в гърлото ми, през стомаха ми до червата, забиха игла в панкреаса ми и взеха за тестване клетки от тумора. Бях упоен, но жена ми, която присъстваше, ми каза, че когато разгледали туморните клетки под микроскоп, лекарите се разплакали, защото се оказало, че е много рядък вид рак на панкреаса, който е оперативно лечим. Оперираха ме и сега съм добре.

Това е най-близката ми среща със смъртта и се надявам да е последна за още няколко десетилетия. След като преживях това, мога да ви кажа с повече сигурност, че въпреки че смъртта е полезен инструмент интелектуално, никой не иска да умре наистина. Дори хората, които искат да отидат в рая, не искат да умрат, за да стигнат там. И все пак смъртта е нашата обща дестинация. Никой не е избягал от нея. И така и трябва да бъде, защото Смъртта е може би най-уникалното изобретение на Живота. Тя е нещото, което променя Живота. Прочиства старите, за да направи място за младите. Сега младите сте вие, но някой ден, не много далеч в бъдещето, постепенно ще станете старите и ще бъдете прочистени. Съжалявам за драматичното звучене, но е вярно.

Времето ви е ограничено, така че не го губете, живеейки чужд живот. Не се оплитайте в догми – не живейте с резултатите от мисленето на други хора. Не оставяйте шума от мненията на всички други да заглуши собствения ви вътрешен глас. И най-вече: имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си. Те сякаш някак си вече знаят какви искате да станете. И всичко друго е второстепенно.


Когато бях млад, имаше едно невероятно издание на име Kaталог на цялата земя, което бе една от библиите на моето поколение. Беше създадено от човек на име Стюарт Бранд, недалеч от тук, в Менло Парк, и той му вдъхна живот с поетичното си докосване. Това бе в края на 60-те, преди персоналните компютри и предпечатната компютърна подготовка и списанието се създаваше с машинописни машини, ножици и полароидни фотоапарати. Беше като Google в хартиена форма, 35 години преди Google да се появи: бе идеалистично и преливащо от страхотни идеи и понятия. Стюарт и неговият екип издадоха няколко броя на Kaталог на цялата земя и когато се изчерпаха, пуснаха едно последно издание. Беше в средата на 70-те и бях на вашата възраст. На задната корица имаше снимка на селски път рано сутринта, такъв, на който бихте попаднали, ако сте приключенски настроени и пътувате на стоп. Отдолу стояха думите: „Останете си гладни. Останете си неразумни.” Това бе тяхното послание за сбогом, преди да излязат от бизнеса. Останете си гладни. Останете си неразумни. И аз винаги си го пожелавах. А сега, в деня на вашето дипломиране и ново начало, ще го пожелая и на вас.

Останете си гладни. Останете си неразумни.
Благодаря на всички ви от сърце.


Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности ·
Коментари
2017-09-08 #1
Десислава Ив. Симеонова
Думите изричат цялата простичка истина на живота, сред най-любимите ми слова въобще. Завладя ме преди години, със същата сила: и сега. Благодаря, "Хера", за публикацията
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· 224 години от смъртта на барон Мюнхаузен
· Виола Смит - първата жена професионален барабанист в историята
· Бъди!
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Яростта и Тъгата
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Личности ·
Сряда
21
Април 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Вижте тези магически снимки на червени катерици, сякаш излезли от приказките
Във фотостудио на прозореца в собствения му дом фотографът Геерт Веген (Geert Weggen) е заснел стотици...
Хариет Бичър Стоу и "Чичо Томовата колиба"
„Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно...
Рей Бредбъри: "Усмихвайте се, не доставяйте удоволствие на бедите!"
„Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш.” Кой е Рей...
И роза
бяло платно. нямам четка. нямам бои. не. боли. светлина струи. в мига. в звука. прозорче. няма...
Колекционерството – прищявка, мания или себеизява?
Какво кара хората да колекционират разни неща? Децата събират разнообразни предмети често под влияние...
Големите нехристиянски празници по света
Свикнали сме с Коледа, тя е като част от нас. Когато завали първият сняг, няма нищо по- естествено от...
"Тихият пролетен дъжд..." - минути с поезията на Николай Лилиев
Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! Небето...
Коледни пости - Ден 3:
Отново на пазар, една бърза пица и малко за смисъла на храната
Вечерята мина триумфално! Всички бяхме доволни от това в чиниите. Само че хапките станаха мааалко сурови...
Ви(в)а Адриатика I: Към заветната цел
Виа (от лат. – път) Адриатика преминава през цялото западно крайбрежие на Йонийско и Адриатическо море...
Най-търсеното в Гугъл през 2017 г. с посланието "Как да продължим напред?"
Интернет търсачката Google разкри какво са търсили хората по света през 2017 година. За България Григор...
Жан-Жак Русо за възпитанието, обучението и ученето
"Ако събудите у ученика си внимание към природните явления, той много скоро ще стане любознателен; но...
Из историята на Първа пролет
Пролетното равноденствие е свързано с много обичаи и традиции, които и до днес преплитат в себе си езически...
Невъзможното щастие в обещанието за още нещо
Изкуството е това - то съдържа ключета. Малки и тайни, големи и категорични, обемни и грапави или изплъзващи...
Защо харчим в ресторантите повече, отколкото сме предвидили?
Когато отиваме да хапнем, обикновено сме гладни или това е най-подходящото място да се срещнем с някого....
Дарителството - тук и сега
В българския сектор на Wictionary не можете да прочетете значението на думата „дарител”. Дали сме изгубили...
Успех е, когато работим за нещо повече, отколкото мечтаем за него
Успех е, когато работим за нещо повече, отколкото мечтаем за него....
Храната, която вдъхнови дизайнер да създаде скици на красиви рокли
Какво е общото между зрънца нар, броколи, авокадо, лук, иглика и дизайнерски скици на рокли? Арменският...
Откъс от "Ненакърнимо" на Людмил Станев
Най-добре е да се изживее зимата на село. Само на село тишината се чува осезаемо. И в синия скреж, като...
Да предизвикаш късмета си
"Роди ме, мамо, с късмет, пa ме хвърли на смет!" – тази поговорка ми изниква в съзнанието всеки път,...
Ще танцуваме ли...латино? - I
В горещите латино ритми винаги се е крила една екзотична симфония от страст, мелодичност и темперамент....
1 юни - Ден на детето
Съществува специален ден за почти всички от нас: празнуваме Международен ден на майката и жената, Ден...
Първите годишни награди за кулинарни блогове
На специална и тържествена церемония на 26 септември 2015 г. бяха раздадени първите Годишни награди за...
Светло Синьо (стихове и видео)
Когато някой каза да те срещна, светът се завъртя, но на обратно. Любов да бъда – просто неизбежно...
Ако виждаш само какво нямаш – никога няма да имаш достатъчно
Ако виждаш само какво нямаш – никога няма да имаш достатъчно. ...
27 септември - Световен ден на туризма
Туризмът е един от най-прогресивно развиващият се отрасъл в икономиката на почти всяка страна по света....
Любовта побеждава всичко. Или за коледното примирие на 1914 г.
На Коледа се случват чудеса. Едва ли има по-голямо клише от това, но ето още едно – любовта побеждава...
Най-добрите снимки, заснети с дрон през 2017 г.
Дроновете бързо се превърнаха от любопитна джаджа до ново средство в услуга на изкуството. Снимките,...
Св. Даниил
На 17 декември отбелязваме Св. Пророк Даниил. Неговото житие е забележително и образът му остава отпечатък...
На екскурзия в чужбина? По-добре с подготовка
Пътуването до нова, непозната страна си е значително преживяване в живота на средностатистическия човек....
2014 година - нашите търсения определят какви сме
В края на годината всички правим своите малки и големи лични равносметки. Всички класираме постигнатото,...
Няма смисъл да поучаваме семейството какво е животът
Няма смисъл да поучаваме семейството какво е животът. Животът ще ни научи какво е семейство....
2019 г. - годината на Прасето (Глигана) според китайския зодиак
Ето че изпращаме годината на Кучето и на 5 февруари 2019 година смело встъпваме в годината на жълтото...
10 цитата от Юлий Цезар
"При възникването на нови обстоятелства слуховете често изпреварват фактите." "Хората охотно вярват...
Никога не се моли за нещо, което можеш да постигнеш сам
Никога не се моли за нещо, което можеш да постигнеш сам. ...
Заветът на д-р Франсоаз Долто
Трябва ли да бъдем строги? Да, ако забраняването на опасното се нарича строгост, но винаги със съчувствие...
Честита Коледа, приятели!
Честита Коледа, приятели! Вярваме, че един човек е красив и създава нещо красиво, ако е здрав - със...
"Младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си"
Младият селянин дигна секирата и се нахвърли с голяма сила върху здравите чворести цепеници. Секирата...
Вместо да слагаш другите по местата им, постави себе си на тяхното място
Вместо да слагаш другите по местата им, постави себе си на тяхното място....
Помисли веднъж...
Помисли веднъж, преди да дадеш. Помисли два пъти, преди да вземеш. Помисли сто пъти, преди да иск...
Ако има труд - ще има успех
Ще има обстоятелства. Ще има съмнения. Ще има грешки. Но ако има труд - ще има успех....
Отиде си колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес
На 87 години на 17.4.2014 година почина Габриел Гарсия Маркес един от най-известните писатели, представител...
Всички цветове на едно място
Замисляли ли сте се, дали всички цветове могат да бъдат описани? Абсолютно всички на света? Подобен труд...
Виното и любовта като отпечатък на страстта
Замислен поглед пред календара. Планирамe, обмислямe, заграждамe дати. Нижат се празник след празник...
По случай Мечкинден WWF разказва историята на спасеното мече Митко
Днес, 30 ноември, отбелязваме Мечкинден. Природозащитната организация WWF обръща специално внимание...
Филмът на Дали и Дисни "Дестино" е една омагьосваща и сюрреалистична любовна история
През далечната 1945 година у вече световноизвестния Уолт Дисни се ражда идеята да направи съвместен филм...
17 февруари - Ден на спонтанните актове на доброта
И този Свети Валентин не премина без спорове дали трябва да показваме обичта си само веднъж годишно....
Почина Юрий Бутирин - един от създателите на "Ну, погоди!"
Режисьорът и аниматор Юрий Бутирин, автор на "Ну, погоди!" ("Само почакай!") и други руски анимации от...
Цветът на 2017 г. според Pantone - "Зеленина" (Greenery)
Институтът за цветовете Pantone обяви цвета на 2017 г. За разлика от пастелните розов кварц и спокойствие,...
Как селфито на една рядка маймуна създаде правен прецедент
Така популярното напоследък "селфи" създаде прецедент в областта на авторски права и засегна пряко една...
Астрид Линдгрен разказва за себе си
Нека започна от самото начало. Родена съм през ноември 1907 г., в стара червена къща, заобиколена от...
Сюзън Зонтаг: "Да фотографирате означава да удостоите със значение."
Сюзън Зонтаг (16 януари 1933 г. - 28 декември 2004 г.) е известна публицистка, есеистка, писателка и...
Как една германска режисьорка пренесе част от българската култура в световното кино
Германският филм "Тони Ердман" на Марен Аде още с премиерата си в Кан, през май 2016 г. предизвика сензация....
Емил Чоран: Човек забравя болката, но никога унижението
"Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават – то струва повече от това да се опитвам...
"Очовечи света"
"Очовечи света" - така се казва стрийт арт проектът на българина Ваню Кръстев. Неговото изкуство се вглежда...
Малки сладки изкушения
Децата ги обожават. С тях черпим на рождения си ден и за всички по-специални поводи. Във формата на шоколадови...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook