Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Защо обичаме да четем книги?


Популярно е да се твърди, че преди се е четяло повече, защото не е имало други развлечения. Нямало е компютърни игри, Интернет, чатове и Фейсбук. Даже и филм, ако искаш да гледаш, е трябвало да отидеш на кино вместо да го дръпнеш от нета. Да не говорим за музика – касети, радио или на концерт, това е. А сега – целият свят ти е на клик разстояние, как да си губиш времето с книги.

Всичко това е така и не съвсем. Всъщност откакто грамотността е станала повсеместна, хората винаги са се деляли на четящи и нечетящи, а вторите винаги са намирали далеч по-примамливи неща за правене от четенето. Не раздавам присъди кое е по-добро и кое не – всеки има право да бъде себе си. Ала съм “за“ приятните неща в живота и не бих се лишила в никакъв случай от едно удоволствие в повече като четенето. Все едно е да избираш между гледане на филм, четене на книга, слушане на музика, танци или пътуване до ново място – всичко е еднакво приятно и забавно, няма нужда да се отказваш от което и да е, ако имаш възможност да го преживееш в този момент.

Мнозина намират, че четенето на книга и гледането на същата история на филм е взаимозаменяемо. Е, не е - това са различни изкуства с различни изразни средства. Само че първото коства много часове, а второто максимум два плюс факта, че при киното все пак си много по-пасивен участник в цялата работа – сядаш и гледаш.

Защо хората, които обичат да четат книги, предпочитат да го правят? Отговорите са много, ето някои от тях.

При четенето на една история прожектираш своя собствен филм в главата си, докато погледът бяга по изреченията. Сигурно всеки, който е гледал екранизация на четен преди време роман, често е изпитвал разочарование. И не защото лентата не е хубава, а защото е различно, няма нищо общо твоя собствен филм, създаден от въображението ти, докато си бил с книга в ръка. Това е едно от най-хубавите неща на четенето – във всеки момент виждаш образи и картини, случки и герои. И в тази твоя мисловна прожекция ти си и режисьора, и постановчика и целия екип на фантазното ти зрелище. Само ролята на сценариста остава неизменно на автора-романист. Преживяването е неповторимо.

Човекът, свикнал книгите да бъдат част от живота му, трудно ще се откаже от това при каквито и житейски обстоятелства да е поставен. Обратното би означавало предателство към самия себе си. Просто защото водещото му правило е: книгите – това съм аз, те са част от моята идентичност. Ако отдавна не посягаш към тях, заради причини свързани бит, ангажираност и липса на време, възможностите са две – или и преди книгите не са били твоя вътрешна потребност, или без да се усетиш, си се отказал от себе си.

Книгите са твоя начин да размишляваш и осмисляш нещата от живота. Стойностната книга ти предлага неподозирани гледни точки, тласка те към осъзнаване на житейски истини, които пречупваш през своя житейски опит.

В книгите човек съвсем естествено търси себе си и отговорите на своите собствени въпроси. Четейки за чужди съдби, между редовете виждаш нещо от своята. Четенето е споделяне на мислите и преживяванията на друг непознат човек – автора, ала когато в тях откриеш част от това, което вълнува теб, когато чрез него прогледнеш и преоткриеш свои лични неща, прочетеното може да те промени и преобърне.

С времето човек си изработва едно просто, но ефикасно правило: „не се тормозя с книги, които не ме вълнуват“. Оставил е назад във времето суетата, че е чел еди коя си модна или много умна книга. Преодолял е снобизма и дори ината да прочете нещо, което не му доставя онази дълбока наслада за душата и храна за мисълта, давани от доброто четиво.

Така че ако на по-млади години си стоял до малките часове на нощта с книга в ръка, а сега казваш „нямам време“ - върни се към себе си. Нищо не заслужава да платиш цената на отказ от собствената си самоличност. Ако пък досега книгите не са те съблазнявали неустоимо, пробвай с нещо, което би ти било интересно. Може да излезе, че не е чак толкова лоша идея за прекарване на времето. Има вероятност да се окаже по-приятно, отколкото предполагаш.
Виж още статии за:   Любопитно · Книгата ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 11 май - Ден на библиотекаря
· "Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – сме задължени да мечтаем."
· Прочети безплатно 30 разказа на 30 български автори (линк за сваляне)
· 10 август - Честит професионален празник на готвачите!
· Защо да се доверим на Бетенеми за съвети за залози онлайн?
· Кукувица кука за Гергьовден
Виж още статии за:   Любопитно · Книгата ·
Събота
4
Февруари 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Райското пръскало - II
Колко е дълго и трудно изкачването, е нещо, което не може бъде описано, особено за неопитен турист като...
Отвъд книгата
Преди малко повече от година беше представена първата пълна интерактивна книгаi за Ipad, в която освен...
Интервю с Юлиян Попов, автор на романа "Камък от любов"
Днес разговаряме с един изключително интересен мъж. Юлиян Попов е автор на наскоро излязлия любовен фентъзи...
Когато някой е уязвим, а другият не се възползва
Доверие се гради тогава, когато някой е уязвим, а другият не се възползва от слабостта му....
Мърцишор - северният съсед на нашата мартеница
Всяка година посрещаме най- женския месец, подарявайки мартеници на приятели, близки и познати. Вярваме,...
Джоан Роулинг: "Изборите ни показват какви сме много повече от качествата ни"
"Невъзможно е да живеете и да не се провалите в нещо, освен ако не живеете толкова внимателно, че да...
Исабел Алиенде: "Аз съм покрита с горди белези."
“Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни.” Коя е Исабел Алиенде? “Този...
Откриха нови страници от “Малкият принц”
В Париж са открити непубликувани страници от романа „Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Това...
Мисли за децата, родителите и дома от Ерма Бомбек
Децата са като хвърчила. Прекарваш години, опитвайки се да ги вдигнеш от земята. Тичаш с тях, докато...
Дръж погледа си, вперен в звездите, но краката - стъпили на земята
Дръж погледа си, вперен в звездите, но краката - стъпили на земята....
Когато хората се изправят пред света с толкова кураж...
"Тази нощ в хотела, в нашата стая, с дългия празен коридор отвън, с нашите обувки пред вратата, дебелия...
Между истерията и депресията: Нова Година
„Къде ще бъдеш на Нова Година?”, „А с кого?”… Това са най- омразните въпроси в края на годината, особено...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook