Коледни пости - Ден 32:
Коректив ли е колективът? Усамотението не е никакво решение.

Днес започвам от това какво стана снощи. Майките от детската площадка, с които през изминалото лято много се сближихме, организирахме бебешко парти. Всеки трябваше да донесе нещо от вкъщи за хапване, нещо за пийване и да изчакаме заедно с малките пристигането на Дядо Коледа. Той трябваше да донесе малко подаръче за децата.

Разбира се, не съм очаквала от никой да се съобразява с моите пости, все пак сега е сезонът на свинското, яйчените и майонезени салати, сухите мезета. Затова за себе си направих още една порция брускети, този път от пълнозърнеста багета и два вида плънка, една от които е и в чинията пред мен в момента.

Запекох патладжан, насолен и отцеден от горчилката.
Наредих преди това между резените чесън и полях със зехтин.
Докато се печеше зелето от вчера, сложих и патладжана във фурната под него.
За около 30 минути той омекна и аз хубаво го пасирах.
Накълцах на ситно домати и маслини, прецедих доматите от сока им, иначе става много мокро и брускетата омеква много.
Смесих всичко, посолих на вкус и това беше.

Умишлено не сложих печена чушка, макар този вкус много да отива, щеше да стане като кьопоолу, а не това беше целта.

Но какво се случи всъщност снощи?

Диди, едната от майките, обяви, докато уточнявахме кой какво ще приготвя, че ще прави парти кюфтенца, за една хапка, които са. Знаете за моята слабост към домашните кюфтенца и със самото влизане очите ми – при тях направо. Сама не разбрах как едно от тях се озова в устата ми. Само явно скочи. Всички избухнаха в смях: „Цветиии, какво стана с постите, Цветии!”. Усетих се аз, тъкмо щях да преглътна. Върнах самонадеяното кюфтенце в салфетка и замръзнах, докато се смееха на мой гръб и с право.

Много несъзнателно беше всичко, много бързо. Може би, въпреки поста вече месец, подсъзнателно не съм се отървала от изкушенията и страстта ми към домашните кюфтенца е намерила начин да се измъкне и да ме обземе. Ами ако не ме бяха видели, направо щях да си го хапна, да му добавя някои другарчета за компания може би. Много ме беше срам, и вътрешно, и външно, направо за малко да опороча всичко. Дали и не го направих?



Така поне смятах вчера, преди тази случка. Няма лошо да се отделиш с мислите си, за да попътуваш в себе си. Но истинският живот, който е от плът и кръв, е сред хората, в трудното, в изкушенията.



Критиката, в чието око много от нас не обичат да попадат, е именно затова – да ни даде ориентир къде сме. Къде правим стъпка накриво, защото правият път е труден за следване, но ако въпреки това успяваме да го правим, това не прави никому впечатление. Забелязва се крачката встрани и затова са приятелите, за да ти го кажат или покажат. Присмехът и шегите, в които, знаем, винаги има капка истина, често не са с умишлена цел да ни наранят, а да коригираме нещо да се погледнем отстрани. И трябва да приветстваме това, а не да се обиждаме и да се затваряме за истината.

Да оставим пустинята за светите хора. Нека те там да получават просветление, да бъдат пример и вдъхновение. Но ето и един от тях, Св. Даниил, който честваме утре, има живот, който е отлична илюстрация на това, което мисля днес. Прочетете утре за него и разбрете защо.

Днес по- късно ще готвя риба. Мисля да е по тази рецепта, защото рибата ми е подходяща – морска скумрия. А защо точно днес е риба, имам си много основателна причина за това. Но и за това – утре.

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.

А тук можете да разберете как да участвате в играта "Помагам на Цвети от Hera.bg"