Среща след толкова години
Следвалентински разказ
Валерия Димитрова
 Днес е! Днес ще се видя с едно момче. За пръв път от 7 години, когато то ме напусна да гони мечтите си. Замина далеч и ме остави непълна, съсипана, недоумяваща пред силата на „това, което просто трябва да сторя", така ми каза той тогава и затвори тихо вратата зад себе си.
5.00 Светят цифрите на часовника в тъмното. Ставам, не мога повече така. Ще се приготвям днес цял ден – така ще запълня мислите си с друго, а не с празната половина от леглото, с която така и не свикнах. Ето ги - самотната четка за зъби, празното чекмедже на скрина, в което така и нищо не сложих.
9.28 Душ и кафе, без закуска. Откакто него го няма, не закусвам. Сресвам внимателно косата си пред огледалото. Дълго се взирам в това, което направих от себе си, когато си тръгна той. "Построих си прекрасен живот", разсъждавам. Хванах се ученето, работех наред с лекциите, шеметната смяна на трамваи и таксита, тичане по аудитории и нощни, дневни смени, стажът... „И това ще мине, ще забравиш.” Но не става така, не се забравя – можеш ли да забравиш цяла част от себе си? Просто губиш равновесие и останалото е опит да не се строполиш в маршрутката когато чуеш вашата песен, лятото, когато...
12,41 Звъни телефонът, компютърът и той настоява за нещо – изключих ги и си пуснах Били Холидей. Да почистя малко у дома, да разтребя. Трябва ли да сготвя? Ще си помисли, че съм някаква смахната домакиня или да поръчаме отнякъде и да си помисли, че не ме еня за него. Ще заложа на коктейли. Любимият му коктейл е гимлет – водка, лимов сок...Смесвам машинално – никога няма да забравя как обича той гилмета си. Нито как ме гледа когато отпием първата глътка.
14.24 У дома е вече чисто и подредено. Всичко е готово, а няма още три часа...Запалих първата си цигара от 9 години и след първото дръпване я угасих. Отказахме ги заедно. Заедно. Заедно...Така, значи е време да се погрижа за себе си. Синята рокля или с тениската, за която казваше че прави краката ми дълги. Но тогава я носех на голо...Сега? Дали ще го има още онова между нас? Дали се е променил в непрестанното си желание към мен. И аз? Дали ще се стърпя да не го докосна, небрежно, но неистово.
15.36 Още не съм решила за роклята, но се гримирам и съм на втория коктейл. Ще облека нещо ново и ще си вдигна косата на кок. И червен лак ще сложа и така – ще го предизвикам. "Защо си тръгна? Защо ме остави? Аз не бях ли част от мечтата ти. Как можа! Какво е това обяснение от нищото? Каква е тази мъжкарска работа – трябва да следвам мечтата си, ако ме обичаш, ще ме пуснеш." Това е мисъл от чиклит роман за тийнейджърки, това не е животът. В него най-ценното сме ние – хората, които се обичат. Не можем ли да мечтаем заедно! Спирам да пия, защото вече се боя, че ще разваля всичко. Но ето, чашата с коктейла сама полетя към вратата, аз нямам общо.
17.56 След като почистих и поплаках подобаващо, си взех още един душ и реших да съм хладнокръвна като се появи. Ще го поздравя като стар приятел. „Здрасти! Здрасти! Как си? Добре, а ти? И аз добре? Хайде влизай" И така – ще пийнем, ще хапнем, ще му постеля на дивана. Сутринта ще пием кафе, ще му помогна да си намери квартира и така животът пак ще тръгне. Работа, вкъщи, компютър, телефон, барът, приятелите...И всеки по пътя си ще поеме. Отделно.
20.00 Вече го чакам. Трябва да кацне всеки момент, да вземе такси и да позвъни на вратата, аз ще бъда приятна и любезна и ще се държим като големи хора. Само да си почина малко на дивана, докато го чакам.....
.... Не знам кое време е, но е сутринта на другия ден. По-скоро обяд. Той е тук, тук е! Отиде в кухнята, затова ще разкажа набързо.
Явно съм заспала и вече беше тъмно, когато се почука. Рошава и стресната трябва да съм била, скочих. Отворих вратата и там беше той – стоеше в сумрака на входа с наведена глава, висок с щръкналите си рамене – както го помня. Направих път да влезе и се пооправих. Остави куфара и седна на дивана. Вдигна глава и ме погледна. В очите му се четеше такава умора, безкрайна умора. Без да кажем дума, направих по един гимлет и ги изпихме на дъх. Направи ми знак да седна до него. Как да остана приятна и любезна като толкова обичах този мъж.
Вече не момче, а мъж. Светнах лампата до дивана да го видя – толкова ми беше хубав. Чертите му бяха добили нещо ново – силно и ясно, волево и очертано. Сенките под очите, бръчката между веждите...Усмихна се - моето момче беше това. Облегна се на рамото ми и аз се дръпнах назад, за да легне на краката ми като на възглавница. И той моментално заспа. Леко се изместих и му сложих възглавничка от дивана, а аз легнах на другия ъгъл. И заспахме така. По някое време той ме потърси, протегна ръка и ме погали по бузите, потърси устните, после тялото ми и му дадох, каквото потърси. Същото търсех и аз.
Чувам как прави кафе. Знам как е седнал на стола до прозореца и гледа квартала – рошав и сънен, по тениска, сънят е още по очите му, докато ръцете извличат топлината на чашата. Сядам в скута му и бавно се събуждаме с общото ни кафе. Целувка, усмивка над нея и животът пак поема по пътя си. Но ние сме заедно. |
Коментари
2017-03-01 #1  newbie3 Прекрасен материал! Благодаря Ви!
|
|
Сряда 29 Ноември 2023 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
|
Абонирай се за новости
 Вече знаем кой е цветът на 2019 г.
Както всяка година през декември, институтът Пантон обяви цвета, който ще властва през идващата година....
 „Нова ТВ“ и 5 други медии с награди за лоша и вредна журналистика
„Нова телевизия“ е големият победител в наградите за лоша и вредна журналистика „Златен Шиши“, раздавани...
 Свежи "одухотворени" саксии
Саксиите-скулптури face pots са истински хит в Амазон и Етси! Те са свежо съчетание от изкуство и градинарство,...
 Приказка за това кой как обича
Някой смята, че може да прави
каквото си иска понеже обича;
Друг смята, че може да прави
каквото си...
  Купчината тор
Аджан Брам (Питър Бетс) е роден в Лондон през 1951 година. На 16-годишна възраст се запознава с първите...
  Българският и още 18 флага на други страни, направени от най-типичните в тях храни
Много често си служим със стереотипи, за да опишем някои нации. Германците били скучни и работливи, французите...
 Не какво имаш, а кого имаш
Богатството не е какво имаш, а кого имаш....
  На тази дата: Загива Димчо Дебелянов
Димчо Дебелянов е един от най-нежните български поети. Роден с името Динчо на 28 март 1887 година в Копривщица,...
 "На какво не привиква човек"
"(...)
Бараката №14 притежаваше шест кревата, през които се прибави още един, според числото ни. Смешно...
 Лучано Павароти получи посмъртно звезда на холивудската Алея на славата
Тенорът Лучано Павароти получи 2730-ата звезда на холивудската Алея на славата, съобщи ЮПИ.
"Маестро...
 "Най-важният урок в живота"
През лятото на 2017 г. съдия Джон Робъртс, председател на Върховния съд на САЩ, произнася почетната реч...
 10 любими мисли на Херман Хесе
"Мразейки някого, ти мразиш в него нещо от онова, което го има и в теб самия. Това, което го няма в нас,...
 Как се празнува Свети Валентин по света
Ето, че дойде и най-оспорваната дата в годината - 14 февруари. Не знам за вас, но на мен лично леко взе...
 Докато има живот, има и надежда...
Докато има живот, има и надежда.
Докато има надежда, има живот.
#вдъхновениеЗаСедмицата...
 Годишнина от рождението на Дамян Дамянов
Защо ни е вълшебен, чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна,...
 "На кого принадлежи Васил Левски, тази голяма и светла човешка личност?"
Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в България, израства под сянката на Балкана, живее...
 Светът се променя чрез твоя пример, а не чрез твоето мнение.
Светът се променя чрез твоя пример, а не чрез твоето мнение....
 Момиче
Какви са ти ситни стъпките
по този неравен лед!
Листата настръхват в пъпките,
във чая въздъхва мед,
стрехите...
 Намери положителното във всеки ден
Намери положителното във всеки ден, дори да има дни, в които трябва да търсиш по-усърдно...
 Откриванетото на Америка като кулинарна революция
Едва ли някои се съмнява, че Откриването на Америка завинаги преобръща историята на Европа – политическата,...
  Шарлот Рамплинг - актрисата с овладяна провокативност и незабравим поглед
"Принципно не правя филм, за да забавлявам хората. Избирам роли, които ме предизвикват да наруша моите...
|