Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Среща след толкова години


Следвалентински разказ


Валерия Димитрова
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Днес е! Днес ще се видя с едно момче. За пръв път от 7 години, когато то ме напусна да гони мечтите си. Замина далеч и ме остави непълна, съсипана, недоумяваща пред силата на „това, което просто трябва да сторя", така ми каза той тогава и затвори тихо вратата зад себе си.

5.00 Светят цифрите на часовника в тъмното. Ставам, не мога повече така. Ще се приготвям днес цял ден – така ще запълня мислите си с друго, а не с празната половина от леглото, с която така и не свикнах. Ето ги - самотната четка за зъби, празното чекмедже на скрина, в което така и нищо не сложих.

9.28 Душ и кафе, без закуска. Откакто него го няма, не закусвам. Сресвам внимателно косата си пред огледалото. Дълго се взирам в това, което направих от себе си, когато си тръгна той. "Построих си прекрасен живот", разсъждавам. Хванах се ученето, работех наред с лекциите, шеметната смяна на трамваи и таксита, тичане по аудитории и нощни, дневни смени, стажът... „И това ще мине, ще забравиш.” Но не става така, не се забравя – можеш ли да забравиш цяла част от себе си? Просто губиш равновесие и останалото е опит да не се строполиш в маршрутката когато чуеш вашата песен, лятото, когато...

12,41 Звъни телефонът, компютърът и той настоява за нещо – изключих ги и си пуснах Били Холидей. Да почистя малко у дома, да разтребя. Трябва ли да сготвя? Ще си помисли, че съм някаква смахната домакиня или да поръчаме отнякъде и да си помисли, че не ме еня за него. Ще заложа на коктейли. Любимият му коктейл е гимлет – водка, лимов сок...Смесвам машинално – никога няма да забравя как обича той гилмета си. Нито как ме гледа когато отпием първата глътка.

14.24 У дома е вече чисто и подредено. Всичко е готово, а няма още три часа...Запалих първата си цигара от 9 години и след първото дръпване я угасих. Отказахме ги заедно. Заедно. Заедно...Така, значи е време да се погрижа за себе си. Синята рокля или с тениската, за която казваше че прави краката ми дълги. Но тогава я носех на голо...Сега? Дали ще го има още онова между нас? Дали се е променил в непрестанното си желание към мен. И аз? Дали ще се стърпя да не го докосна, небрежно, но неистово.

15.36 Още не съм решила за роклята, но се гримирам и съм на втория коктейл. Ще облека нещо ново и ще си вдигна косата на кок. И червен лак ще сложа и така – ще го предизвикам. "Защо си тръгна? Защо ме остави? Аз не бях ли част от мечтата ти. Как можа! Какво е това обяснение от нищото? Каква е тази мъжкарска работа – трябва да следвам мечтата си, ако ме обичаш, ще ме пуснеш." Това е мисъл от чиклит роман за тийнейджърки, това не е животът. В него най-ценното сме ние – хората, които се обичат. Не можем ли да мечтаем заедно! Спирам да пия, защото вече се боя, че ще разваля всичко. Но ето, чашата с коктейла сама полетя към вратата, аз нямам общо.

17.56 След като почистих и поплаках подобаващо, си взех още един душ и реших да съм хладнокръвна като се появи. Ще го поздравя като стар приятел. „Здрасти! Здрасти! Как си? Добре, а ти? И аз добре? Хайде влизай" И така – ще пийнем, ще хапнем, ще му постеля на дивана. Сутринта ще пием кафе, ще му помогна да си намери квартира и така животът пак ще тръгне. Работа, вкъщи, компютър, телефон, барът, приятелите...И всеки по пътя си ще поеме. Отделно.

20.00 Вече го чакам. Трябва да кацне всеки момент, да вземе такси и да позвъни на вратата, аз ще бъда приятна и любезна и ще се държим като големи хора. Само да си почина малко на дивана, докато го чакам.....

.... Не знам кое време е, но е сутринта на другия ден. По-скоро обяд. Той е тук, тук е! Отиде в кухнята, затова ще разкажа набързо.

Явно съм заспала и вече беше тъмно, когато се почука. Рошава и стресната трябва да съм била, скочих. Отворих вратата и там беше той – стоеше в сумрака на входа с наведена глава, висок с щръкналите си рамене – както го помня. Направих път да влезе и се пооправих. Остави куфара и седна на дивана. Вдигна глава и ме погледна. В очите му се четеше такава умора, безкрайна умора. Без да кажем дума, направих по един гимлет и ги изпихме на дъх. Направи ми знак да седна до него. Как да остана приятна и любезна като толкова обичах този мъж.

Вече не момче, а мъж. Светнах лампата до дивана да го видя – толкова ми беше хубав. Чертите му бяха добили нещо ново – силно и ясно, волево и очертано. Сенките под очите, бръчката между веждите...Усмихна се - моето момче беше това. Облегна се на рамото ми и аз се дръпнах назад, за да легне на краката ми като на възглавница. И той моментално заспа. Леко се изместих и му сложих възглавничка от дивана, а аз легнах на другия ъгъл. И заспахме така. По някое време той ме потърси, протегна ръка и ме погали по бузите, потърси устните, после тялото ми и му дадох, каквото потърси. Същото търсех и аз.

Чувам как прави кафе. Знам как е седнал на стола до прозореца и гледа квартала – рошав и сънен, по тениска, сънят е още по очите му, докато ръцете извличат топлината на чашата. Сядам в скута му и бавно се събуждаме с общото ни кафе. Целувка, усмивка над нея и животът пак поема по пътя си. Но ние сме заедно.
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Коментари
2017-03-01 #1
newbie3
Прекрасен материал! Благодаря Ви!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
· Едно кафе за душата ти....
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Четвъртък
19
Май 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Сър Никълъс Уинтън - дълго пазената тайна на доброто
Втората световна война е свързана с много насилие и ужаси, но и с много прояви на героизъм и доброта....
Есен в Странджа - III
Вече съм на път към Петрова нива и този път съм по-обнадеждена, че ще видя меандрите. Осечката от село...
Когато имаш нужда да повярваш в нещо, избери себе си
Когато имаш нужда да повярваш в нещо, избери себе си....
Ау, как така нямате телевизор !?
Да бъдеш различен, дори в малка степен буди съмнения и недоверие. Вярно, има и хора, които са любопитни...
Как заспиваме всъщност?
Заспиването е рутинен, но все още загадъчен процес. Дори и учените все още се борят да разберат механизмите...
Първа среща с новороденото бебе
Раждането на бебето винаги е вълнуващо събитие. Емоциите не могат да се опишат с думи. Но ако има нещо...
Женската зиморничавост – каприз или физиология II
Не само хормоните оказват влияние на нашия биологичен термостат. Когато сме изморени или ни се спи,...
За какво е служел Механизмът от Антикитера?
Механизмът от Антикитира е намерен през 1901-1902 година при претърсване на антично корабокрушение край...
Искате да запазите мозъка си млад? Науката ни подсказва как
Мозъкът е необикновен орган, тайнство, който не сме разгадали, но на който много разчитаме да функционира...
Балетът - изкуство, мечта, магия
Танцът е като магия, от която никой не може да избяга. И не, не просто танцът, а съвършеният танц, наречен...
Човекът, за когото всички се грижат
Назначи се голяма комисия от важни лица — специалисти, учени, академици, икономисти, финансисти, инженери,...
Историята помни: Иван Вазов е погребан с големи почести от целия български народ
На 22 септември 2021 г. отбелязваме 100 години от смъртта на великия Иван Вазов. Гробът на големия български...
Да четеш въпросителни
Видя ли, наистина видя ли снега, звездите, красотата с котешки стъпки Докосна ли, наистина докосна...
Любовна лирика III - Дора Габе, Елисавета Багряна, Блага Димитрова
Съдба Елисавета Багряна През улиците здрачни, през къщите, стените, през плачещия ромон на есенния...
Когато сякаш всичко е наопаки, може би нещо хубаво си проправя път
Когато сякаш всичко е наопаки, може би нещо хубаво си проправя път. ...
Хариет Бичър Стоу и "Чичо Томовата колиба"
„Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно...
"Един добър свещен спомен, запазен от детството, е може би най-доброто образование."
Трябва да знаете, че няма нищо по-висшо и силно, и по-благотворно, и добро за живота в бъдещето от куп...
Лица от класическото изкуство в модерността
Какво ще кажете, ако срещнете Мона Лиза в метрото? А ако тя е гадже на Ван Гог? Или може би й изневерява...
Ден 5 - Постове и пости: Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос
Светът е пълен с отговори, които търсят правилен въпрос. Но ние сме щедри най-вече на въпроси. Защото...
Бъди себе си! Тези, които имат нещо против...
Бъди себе си! Тези, които имат нещо против, не са важни. А тези, които са важни, нямат нищо про...
10 от най-известните картини на Густав Климт
Роден през 1862 г., Густав Климт е австрийски художник, известен с красивите си, силно декоративни творби,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook