Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Среща след толкова години


Следвалентински разказ


Валерия Димитрова
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Днес е! Днес ще се видя с едно момче. За пръв път от 7 години, когато то ме напусна да гони мечтите си. Замина далеч и ме остави непълна, съсипана, недоумяваща пред силата на „това, което просто трябва да сторя", така ми каза той тогава и затвори тихо вратата зад себе си.

5.00 Светят цифрите на часовника в тъмното. Ставам, не мога повече така. Ще се приготвям днес цял ден – така ще запълня мислите си с друго, а не с празната половина от леглото, с която така и не свикнах. Ето ги - самотната четка за зъби, празното чекмедже на скрина, в което така и нищо не сложих.

9.28 Душ и кафе, без закуска. Откакто него го няма, не закусвам. Сресвам внимателно косата си пред огледалото. Дълго се взирам в това, което направих от себе си, когато си тръгна той. "Построих си прекрасен живот", разсъждавам. Хванах се ученето, работех наред с лекциите, шеметната смяна на трамваи и таксита, тичане по аудитории и нощни, дневни смени, стажът... „И това ще мине, ще забравиш.” Но не става така, не се забравя – можеш ли да забравиш цяла част от себе си? Просто губиш равновесие и останалото е опит да не се строполиш в маршрутката когато чуеш вашата песен, лятото, когато...

12,41 Звъни телефонът, компютърът и той настоява за нещо – изключих ги и си пуснах Били Холидей. Да почистя малко у дома, да разтребя. Трябва ли да сготвя? Ще си помисли, че съм някаква смахната домакиня или да поръчаме отнякъде и да си помисли, че не ме еня за него. Ще заложа на коктейли. Любимият му коктейл е гимлет – водка, лимов сок...Смесвам машинално – никога няма да забравя как обича той гилмета си. Нито как ме гледа когато отпием първата глътка.

14.24 У дома е вече чисто и подредено. Всичко е готово, а няма още три часа...Запалих първата си цигара от 9 години и след първото дръпване я угасих. Отказахме ги заедно. Заедно. Заедно...Така, значи е време да се погрижа за себе си. Синята рокля или с тениската, за която казваше че прави краката ми дълги. Но тогава я носех на голо...Сега? Дали ще го има още онова между нас? Дали се е променил в непрестанното си желание към мен. И аз? Дали ще се стърпя да не го докосна, небрежно, но неистово.

15.36 Още не съм решила за роклята, но се гримирам и съм на втория коктейл. Ще облека нещо ново и ще си вдигна косата на кок. И червен лак ще сложа и така – ще го предизвикам. "Защо си тръгна? Защо ме остави? Аз не бях ли част от мечтата ти. Как можа! Какво е това обяснение от нищото? Каква е тази мъжкарска работа – трябва да следвам мечтата си, ако ме обичаш, ще ме пуснеш." Това е мисъл от чиклит роман за тийнейджърки, това не е животът. В него най-ценното сме ние – хората, които се обичат. Не можем ли да мечтаем заедно! Спирам да пия, защото вече се боя, че ще разваля всичко. Но ето, чашата с коктейла сама полетя към вратата, аз нямам общо.

17.56 След като почистих и поплаках подобаващо, си взех още един душ и реших да съм хладнокръвна като се появи. Ще го поздравя като стар приятел. „Здрасти! Здрасти! Как си? Добре, а ти? И аз добре? Хайде влизай" И така – ще пийнем, ще хапнем, ще му постеля на дивана. Сутринта ще пием кафе, ще му помогна да си намери квартира и така животът пак ще тръгне. Работа, вкъщи, компютър, телефон, барът, приятелите...И всеки по пътя си ще поеме. Отделно.

20.00 Вече го чакам. Трябва да кацне всеки момент, да вземе такси и да позвъни на вратата, аз ще бъда приятна и любезна и ще се държим като големи хора. Само да си почина малко на дивана, докато го чакам.....

.... Не знам кое време е, но е сутринта на другия ден. По-скоро обяд. Той е тук, тук е! Отиде в кухнята, затова ще разкажа набързо.

Явно съм заспала и вече беше тъмно, когато се почука. Рошава и стресната трябва да съм била, скочих. Отворих вратата и там беше той – стоеше в сумрака на входа с наведена глава, висок с щръкналите си рамене – както го помня. Направих път да влезе и се пооправих. Остави куфара и седна на дивана. Вдигна глава и ме погледна. В очите му се четеше такава умора, безкрайна умора. Без да кажем дума, направих по един гимлет и ги изпихме на дъх. Направи ми знак да седна до него. Как да остана приятна и любезна като толкова обичах този мъж.

Вече не момче, а мъж. Светнах лампата до дивана да го видя – толкова ми беше хубав. Чертите му бяха добили нещо ново – силно и ясно, волево и очертано. Сенките под очите, бръчката между веждите...Усмихна се - моето момче беше това. Облегна се на рамото ми и аз се дръпнах назад, за да легне на краката ми като на възглавница. И той моментално заспа. Леко се изместих и му сложих възглавничка от дивана, а аз легнах на другия ъгъл. И заспахме така. По някое време той ме потърси, протегна ръка и ме погали по бузите, потърси устните, после тялото ми и му дадох, каквото потърси. Същото търсех и аз.

Чувам как прави кафе. Знам как е седнал на стола до прозореца и гледа квартала – рошав и сънен, по тениска, сънят е още по очите му, докато ръцете извличат топлината на чашата. Сядам в скута му и бавно се събуждаме с общото ни кафе. Целувка, усмивка над нея и животът пак поема по пътя си. Но ние сме заедно.
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Коментари
2017-03-01 #1
newbie3
Прекрасен материал! Благодаря Ви!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· За обидата и обидчивостта
· Колкото различни са хората, толкова различни са и начините за изразяване на любовта
· Как да се научим да бъдем по-любящи?
· Яростта и Тъгата
· Красиви мисли за скръбта и болката, които вдъхновяват
· Красотата на доброто: Поезия и проза украси родопско село (снимки)
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Петък
22
Януари 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Отиде си колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес
На 87 години на 17.4.2014 година почина Габриел Гарсия Маркес един от най-известните писатели, представител...
Животът е кратък
"Животът е кратък. И трябва да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е лош. Да захвърлиш...
Избирай битките си...
Избирай битките си. Понякога душевният мир е по-важен от това да си прав....
Франц Кафка: "Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно"
"Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно." "Всеки,...
Ане Франк: "Всеки таи вътре в себе си добри новини."
"Мъртвите хора получават повече цветя от живите, защото разкаянието е по-силно от благодарността." "Най-доброто...
Интервю: Антония Карова - хранене и душевно равновесие
В нашето предишно интервю с Тони от ,"Tony's Happy Kitchen" говорихме за здравословната кухня, веган...
Ний повече не сме необходими
Ний повече не сме необходими на пейзажа! Той се завърши до последното движение - застина неподвижно! Да...
Марк Тулий Цицерон: "Често човек няма друг враг, освен самия себе си."
"Най-сладките неща в живота са спокойните неща." "Приятелството е единственото нещо на света, в...
Гран Канария – островът на ветровете
Мястото, на което любителите на силни усещания могат да изпият най-добрия адреналинов коктейл, е заливът...
Продавач на надежда
Ако можех да имам едно магазинче със две полички , бих продавал ... познайте какво ? - Надежда ! Надежда...
Банкси
Банкси ( Banksy ) е най- известният, напълно анонимен, уличен артист, може би - в целия свят. Негови...
Търсете своите хора
Търсете хора, които са страстни, силни и щастливи Те са като звездите, ако не вдигнеш глава, няма...
Петък – ден на майстора
Петък – ден на майстора! Да-а-а, още една причина всеки да поиска един ден да стане майстор, а не да...
На открито
"Студено ли ти е?" - попита и във прегръдка ме зави. До тебе доверчиво свита, разцъфнах цяла... И...
Всичко, което съм отлагал...
Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си....
Любовта, която раздаваме, е единствената любов, която запазваме
Любовта, която раздаваме, е единствената любов, която запазваме....
Ресторант за интроверти е хит в Япония и вече - в Ню Йорк
Японският ресторант "Ichiran", в който се предлага прословутата супа рамен - оригинална и тайна домашна...
Истинската и огледалната Алиса
Безспорно най-известната Алиса в света е приказната героиня на Луис Карол. Нейните премеждия в Страната...
6 юли - Световен ден на целувката
Целувката си има свой собствен ден и той се отбелязва на 6 юли. Световният ден на целувката за първи...
Ако някой дойде при теб с рана, не го изпращай с две
Ако някой дойде при теб с рана, не го изпращай с две. ...
Литературни бижута
С тези литературни бижута "да обичаш книгата" направо придобива нов смисъл. Авторът на тези уникални...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook