Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Среща след толкова години


Следвалентински разказ


Валерия Димитрова
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Днес е! Днес ще се видя с едно момче. За пръв път от 7 години, когато то ме напусна да гони мечтите си. Замина далеч и ме остави непълна, съсипана, недоумяваща пред силата на „това, което просто трябва да сторя", така ми каза той тогава и затвори тихо вратата зад себе си.

5.00 Светят цифрите на часовника в тъмното. Ставам, не мога повече така. Ще се приготвям днес цял ден – така ще запълня мислите си с друго, а не с празната половина от леглото, с която така и не свикнах. Ето ги - самотната четка за зъби, празното чекмедже на скрина, в което така и нищо не сложих.

9.28 Душ и кафе, без закуска. Откакто него го няма, не закусвам. Сресвам внимателно косата си пред огледалото. Дълго се взирам в това, което направих от себе си, когато си тръгна той. "Построих си прекрасен живот", разсъждавам. Хванах се ученето, работех наред с лекциите, шеметната смяна на трамваи и таксита, тичане по аудитории и нощни, дневни смени, стажът... „И това ще мине, ще забравиш.” Но не става така, не се забравя – можеш ли да забравиш цяла част от себе си? Просто губиш равновесие и останалото е опит да не се строполиш в маршрутката когато чуеш вашата песен, лятото, когато...

12,41 Звъни телефонът, компютърът и той настоява за нещо – изключих ги и си пуснах Били Холидей. Да почистя малко у дома, да разтребя. Трябва ли да сготвя? Ще си помисли, че съм някаква смахната домакиня или да поръчаме отнякъде и да си помисли, че не ме еня за него. Ще заложа на коктейли. Любимият му коктейл е гимлет – водка, лимов сок...Смесвам машинално – никога няма да забравя как обича той гилмета си. Нито как ме гледа когато отпием първата глътка.

14.24 У дома е вече чисто и подредено. Всичко е готово, а няма още три часа...Запалих първата си цигара от 9 години и след първото дръпване я угасих. Отказахме ги заедно. Заедно. Заедно...Така, значи е време да се погрижа за себе си. Синята рокля или с тениската, за която казваше че прави краката ми дълги. Но тогава я носех на голо...Сега? Дали ще го има още онова между нас? Дали се е променил в непрестанното си желание към мен. И аз? Дали ще се стърпя да не го докосна, небрежно, но неистово.

15.36 Още не съм решила за роклята, но се гримирам и съм на втория коктейл. Ще облека нещо ново и ще си вдигна косата на кок. И червен лак ще сложа и така – ще го предизвикам. "Защо си тръгна? Защо ме остави? Аз не бях ли част от мечтата ти. Как можа! Какво е това обяснение от нищото? Каква е тази мъжкарска работа – трябва да следвам мечтата си, ако ме обичаш, ще ме пуснеш." Това е мисъл от чиклит роман за тийнейджърки, това не е животът. В него най-ценното сме ние – хората, които се обичат. Не можем ли да мечтаем заедно! Спирам да пия, защото вече се боя, че ще разваля всичко. Но ето, чашата с коктейла сама полетя към вратата, аз нямам общо.

17.56 След като почистих и поплаках подобаващо, си взех още един душ и реших да съм хладнокръвна като се появи. Ще го поздравя като стар приятел. „Здрасти! Здрасти! Как си? Добре, а ти? И аз добре? Хайде влизай" И така – ще пийнем, ще хапнем, ще му постеля на дивана. Сутринта ще пием кафе, ще му помогна да си намери квартира и така животът пак ще тръгне. Работа, вкъщи, компютър, телефон, барът, приятелите...И всеки по пътя си ще поеме. Отделно.

20.00 Вече го чакам. Трябва да кацне всеки момент, да вземе такси и да позвъни на вратата, аз ще бъда приятна и любезна и ще се държим като големи хора. Само да си почина малко на дивана, докато го чакам.....

.... Не знам кое време е, но е сутринта на другия ден. По-скоро обяд. Той е тук, тук е! Отиде в кухнята, затова ще разкажа набързо.

Явно съм заспала и вече беше тъмно, когато се почука. Рошава и стресната трябва да съм била, скочих. Отворих вратата и там беше той – стоеше в сумрака на входа с наведена глава, висок с щръкналите си рамене – както го помня. Направих път да влезе и се пооправих. Остави куфара и седна на дивана. Вдигна глава и ме погледна. В очите му се четеше такава умора, безкрайна умора. Без да кажем дума, направих по един гимлет и ги изпихме на дъх. Направи ми знак да седна до него. Как да остана приятна и любезна като толкова обичах този мъж.

Вече не момче, а мъж. Светнах лампата до дивана да го видя – толкова ми беше хубав. Чертите му бяха добили нещо ново – силно и ясно, волево и очертано. Сенките под очите, бръчката между веждите...Усмихна се - моето момче беше това. Облегна се на рамото ми и аз се дръпнах назад, за да легне на краката ми като на възглавница. И той моментално заспа. Леко се изместих и му сложих възглавничка от дивана, а аз легнах на другия ъгъл. И заспахме така. По някое време той ме потърси, протегна ръка и ме погали по бузите, потърси устните, после тялото ми и му дадох, каквото потърси. Същото търсех и аз.

Чувам как прави кафе. Знам как е седнал на стола до прозореца и гледа квартала – рошав и сънен, по тениска, сънят е още по очите му, докато ръцете извличат топлината на чашата. Сядам в скута му и бавно се събуждаме с общото ни кафе. Целувка, усмивка над нея и животът пак поема по пътя си. Но ние сме заедно.
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Коментари
2017-03-01 #1
newbie3
Прекрасен материал! Благодаря Ви!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо да си мил може да се окаже по-важно от външния вид
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Виж още статии за:   Думи за вдъхновение · Любовта ·
Събота
20
Юли 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Из Цари Мали град
На приблизително час път от София се намира село Белчин, разположено в пределите на самоковската околия,...
Мъжът в розово туту
Ракът на гърдата е най- често срещаното онкологично заболяване сред жените. Химиотерапия, лъчетерапия,...
Жената на август
Върви по улицата най-красивата жена на август, най-гъвкавата, най-зеленооката. Малко е да кажем, че...
Благи думи за Благовещение: "Благословени да са най-милите ми хора"
На този празник най-личен и свещен, молебен отправям аз към светиите, бдящи над мен. Благословени...
Ниагарският водопад грейна в цветовете на българското знаме (видео)
Ниагарският водопад беше осветен в цветовете на българския трибагреник по повод Националния празник на...
Благовещение
Прохладен лъх от ангелско крило, о ангел, о дете, зефирен лъх от ангелско крило сред...
Джоан Роулинг: "Изборите ни показват какви сме много повече от качествата ни"
"Невъзможно е да живеете и да не се провалите в нещо, освен ако не живеете толкова внимателно, че да...
Как да изберем: Ски очила
Ако за първи път ще ходите на ски, то трябва да знаете, очилата са задължителен елемент и в частност...
Сатурнова дупка - кризата преди рождения ден
Имате ли чувството, че в дните около рождения си ден сте някак потиснати, изнервени, твърде умислени...
"Тихият пролетен дъжд..." - минути с поезията на Николай Лилиев
Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! Небето...
Избирай хора, които избират теб
Избирай хора, които избират теб. ...
Ви(в)а Адриатика – II: Бока Которска
Въпреки плътно затворените кепенци – задължителен елемент от средиземноморската архитектура, слънцето...
"Обичай."
Обичай. Мий си зъбите до човека, когото обичаш. Опипвай нагло дупето му. Яж шоколад докато ти втръсне. Говори...
Hera.bg на две години
Днес (8 октомври 2011г.) Hera.bg празнува своята втора година в онлайн пространството. Честит рожден...
Робин Уилямс в 10 от най-известните си роли и в цитати от тях
Робин Уилямс не остави непокорено от таланта си сърце. Той те разсмиваше, разплакваше, замисляше и...пак...
Първо мислиш, че е наказание...
Първо мислиш, че е наказание, после мислиш, че е изпитание, накрая знаеш, че е щастие....
25 години от смъртта на Майка Тереза и съветите, които ни завеща
На 5 септември 2022 се навършват 25 години от смъртта на албанската хуманистка, носител на Нобелова награда...
Силата на човек стои в мисълта, че някой някъде там го обича.
Силата на човек стои в мисълта, че някой някъде там го обича....
Страната на 1001 нощ - V. Есауира и полезно за Мароко
Есауира – вечната люлка на изкуството Край широкия плаж на градчето сред вълните се виждат сърфисти....
И замириса на планина - I
Лято = море. Това уравнение е запечатано в главите ни. Щом дойде юни, юли прегрее главите в офиса, а...
История и символика на коледното дръвче
Във всички езически религии е имало култ към свещени дървета. Дървото е универсален символ – смята се,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook