Амстердам

Маршрутът Варна - София - Шарлероа - Брюксел - Амстердам изминавам за някакви си 15 часа и благодарение само на няколко превозни средства – автобус, самолет, пак автобус, влак... Едва на последната отсечка виждам, че юлското слънцето навън се усмихва, зеленият равен пейзаж, изпълващ погледа, е украсен тук там от вятърна мелница, а красивите къщи са като извадени от приказка.

След като правя първи крачки, излизайки от централната гара на Амстердам, се спирам в унесено състояние за няколко минути. Искам да запечатам в съзнанието си всеки един детайл от красивата гледка, откриваща се към централната улицата Дамрак, канала с лодки и цветните кътчета наоколо. Не след дълго се сепвам, виждайки първия велосипедист, летящ към мен. Всъщност те са навсякъде – велосипеди и велосипедисти са превзели улиците. Малко по-настрани от гарата дори има няколко етажен препълнен паркинг за велосипеди. Никога преди не съм виждала толкова много велосипеди на едно място. Колелото е средство за придвижване на всички – деца и възрастни, жени и мъже. Озъртайки се наоколо из улиците с интерес проследявам с поглед всякакви невероятни велосипеди с кошове за домашни любимци, за пазарски или дамски чанти, някои изглеждащи почти като малка кола, велосипеди таксита, велосипеди под наем, сувенири велосипеди...

Холандците имат интересно ежедневие и начин на живот, към които изпитах тайното смесено чувство на лека завист и възхищение. В Амстердам например е обичайно вечер да излезеш с малка лодка из каналите или река Амстел, където да кажеш „наздраве“ с чаша бира или да похапнеш с приятели. Сутринта пък можеш да изпиеш топлото си кафе на верандата на уютно жилище-лодка. Тези къщи, разположени във водата, си имат всичко необходимо – стаи, тераска, ток, дори градинка. Всъщност за човек като мен, който е свикнал градината му да е в задния двор на къщата, беше необичайно да види мъж с косачка на покрива на плаващо жилище.

Целият град е потънал в безкрайно спокойствие. Въпреки че улиците са препълнени с хора, разхождайки се из многобройните канали и живописни кътчета, забравяш за подтискащата атмосфера на големия шумен град, огласян от свирещи клаксони и автомобилно бръмчене. Тук можеш да поседнеш на брега на някой канал или просто да почетеш книга, излегнат на тревата във Вонделпарк. Намирам любимо място за разходки измежду основните канали на града - каналът на Господата, каналът на Принцовете и Имперският канал, всеки от които се отличава със специфичната архитектура на красивите еднотипни къщи по бреговете му. Интересното е, че прозорците на холандската къща, разположени направо на улицата, са на височина не повече от половин метър и рядко имат пердета или щори. Сякаш постоянно напомняйки ми, че наистина съм в най-откритата и свободна държава. А край мен старовремските сгради, тесни и високи, се издигат подредени като по конец.

Единият от слънчевите летни холандски дни преминава в кулинарни открития. Следвайки примера на всички туристи в Амстердам, задължително похапваме половин килограм от местната забележителност - холандски картофки с майонезен сос. Поне на пръв поглед хартиената фуния, препълнена с пиршеството, изглежда толкова голяма, че спокойно можеш да почерпиш и съседа си по пейка на Дамрак без да останеш гладен. Ако пък си любител на сладкото (и не само) може да се снабдиш и с кекс, закупен от многобройните coffee shop-ове, разположени почти на всеки ъгъл. Те са най-различни - от обикновени съмнителни дупки с димна завеса и носещ се мирис на марихуана до приятни кафенета и барове. Избираме си един от втория вид и пълним торби с подаръци-кексове. На масите пък има буркани с нещо, което има вид на смес от мащерка и чубрица. Просветени ми обясняват, че това всъщност е заместител на тютюн, който в shop-а се оказва забранен за свиване на цигари. Странно ... тютюнът – забранен, тревата - разрешена ...

След солидно количество калории добра идея изглежда разходка из сувенирните магазини. Прави впечатление, че във всеки сувенирен магазин има сабо в абсолютно всякакви големини - от миниатюрни ключодържатели и магнити до дървени обувки в размер безкраен. Този типичен холандски атрибут сякаш е в постоянна конкуренция с велосипеда в борбата за превземането на града. Заедно с него в магазинчетата място намират и безбройните видове сувенирчета с картинки на марихуана, цигари или надписи „Червените фенери“.