Гюстав Флобер: "Всяка душа се измерва с мащабите на своите стремежи"

Гюстав Флобер е френски писател, смятан за основен инициатор на реалистичната школа за френска литература. Популярността си печели най-вече със своя шедьовър „Мадам Бовари“ (1857 г.) - реалистично изображение на буржоазния живот, което довежда дори до обвинение и изправяне на автора пред френския съд заради предполагаемата неморалност на романа.

Флобер е роден на 12 декември 1821 г. в Руан, Франция - той е четвъртото дете в семейството на Акиле Флобер, главен хирург и клиничен професор в болницата “Hôtel-Dieu” (болница за бедни и нуждаещи се, ръководена от католическата църква) в Руан. Гюстав е чувствително и тихо момче, което чете много и тъй като семейството живее в къща близо до болницата, той рано натрупва знания за научни техники и идеи. Завършва средно училище в Руан, а през 1841 г. е изпратен срещу волята си да учи право в Париж.

В столицата той създава нови приятели и се движи в литературни кръгове. Талантът му за писане е стимулиран и вдъхновен от тези преживявания. През 1844 г. Флобер става жертва на сериозно нервно заболяване, което не може да бъде диагностицирано с точност, но вероятно става дума за епилепсия. По причини, свързани със здравето, той се оттегля в новия дом на семейството в предградието на Руан и с радост се възползва от тази възможност да се откаже от правото. По-голямата част от времето си посвещава на писането и обучението си.



През 1849-50 г. Флобер се отправя на пътешествие в Близкия Изток, където посещава Египет, Сирия, Турция и Гърция, а през 1857 г. успява да отиде и до мястото на древен Картаген в Северна Африка. С течение на годините той се запознава с повечето важни литературни фигури от периода, включително Виктор Юго, Жорж Санд, Готие, Тургенев, Гонкур, Мопасан, оставайки силно респектиран и възхитен от всички тях.



Френският писател има едва няколко близки приятели, а в живота си има две необичайни връзки с жени: едната от тях е Елиза Шлезингер, омъжена и по-възрастна от него, която той среща в Трувил, когато е едва на петнадесет години. В продължение на много години тя е обект на негова платонична и идеализирана привързаност. Другата жена в живота му е Луиз Колет - поетеса и негова любовница между 1846 и 1854 г. Двамата се срещат рядко като връзката им съществува главно чрез писмата им. Както и с толкова много други неща в живота си Флобер открива, че действителната Луиз, не е същата като Луиз във въображението му, което довежда и до разочарование. Въпреки че предпочита самотния живот, Флобер има доста разкрепостени сексуални контакти, които по-късно довеждат и до сериозни заболявания.



„Мадам Бовари“ е дебютният роман на Гюстав Флобер, публикуван за първи път през 1856 г. в списание „Ревю дьо Пари“, превърнал се и в най-известния в писателската му кариера. Книгата е определяна за ключово произведение на литературния реализъм, едно от най-влиятелните произведения не само във френската литература, но и в историята. Романът е написан с ирония и финес, представяйки вечната история на романтичната Ема Бовари и нейните разбити наивни мечти, илюзии и копнежи. Книгата поражда противоречиви чувства в читателите, предизвиквайки изненада, тъй като е определяна като трагедия, а в същото време е изпълнена с хумор и сарказъм.


Рядко за намиране издание от 1857 г.

Романът на Флобер от 1856 г. е продукт на романтичния период в културата, но надминава повечето от съвременниците си с точната си психология – поведението на мъжете и жените, иронията, нежната критика към "малките буржоа" и френското общество, внимателното наблюдение на детайлите. Книгата е определяна и за „паметник на литературата и връх на свободното изразяване“ заради надделяването на автора срещу цензурата, която френският съд се опитва да му наложи. „Мадам Бовари“ е разтърсващ човешките емоции роман, които се издигат и текат през читателя, преплитайки тъга, гняв, отвращение, презрение и съжаление. Има над 10 екранизации по романа като последната е от 2000 г. на режисьора Тим Фиуел. Любопитен факт е, че има и български игрален филм със заглавие „Мадам Бовари от Сливен“ на режисьора Емил Цанев, по сценарий на Илия Костов.

„Любовта, мислеше тя, трябва да дойде изведнъж със силен гръм и мълнии, тя е небесен ураган, който връхлита живота, преобръща го, изтръгва волите като листа и завлича цялото сърце в пропастта." - Из „Мадам Бовари“

Други негови творби са „Мемоари на един луд“ (1838), „Саламбо“ (1862) – сериозен исторически роман, една епична история за похот, жестокост и чувственост. Книгата е посветена на Въстанието на наемниците през III век пр.н.е., което противопоставя град Картаген на наетите от него варвари, които участват в Първата пуническа война; „Възпитание на чувствата“ (1869), „Замъкът на сърцата“ (1880) и други. Според Гюстав Флобер „Авторът в своята работа трябва да бъде като Бог във Вселената, присъстващ навсякъде и видим никъде.“



Флобер е един от най-важните европейски писатели на IX век и заедно с него френският роман достига високо ниво на развитие. Според критици репутацията му лежи именно върху „Мадам Бовари“ докато другите му творби не успяват да достигнат художественото и техническото качество на първата му книга. Точно чрез нея той успява да съчетае усещането за идеалите от романтичната ера с обективната перспектива и научните принципи на реализма, за да създаде роман, който оттогава е бил паметник и пример за редица писатели.



През по-голямата част от живота си френският писател страда от венерически болести. Здравето му се влошава и той умира на 58-годишна възраст от мозъчен кръвоизлив (датата е 8 май 1880 г.). Погребан е в семейната гробница в гробището на Руан.


Ели Скорчева в "Мадам Бовари от Сливен"

„Мадам Бовари“ – преводач Константин Константинов
„Саламбо“ – преводач Георги Чакъров