Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Научих се да живея с жена



Вячеслав Прах
        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Научих се да живея с жена. И се оказа, че не е така, както го описват в романите. Например, не знаех, че дългата женска коса е не само нещо красиво, женствено и чаровно, а и изисква особено внимание от моя страна. Та нали, когато тя лежи до мен, не трябва да забравям, че най-напред е нужно да й отместя косата от възглавницата, а чак след това да се притисна до нея. Но с времето това става навик.

Не знаех, че ако тя е в лошо настроение, веднага трябва да я прегърна, да изясня какъв е проблема и да я успокоя. При мен е съвсем различно - когато ми е гадно на душата, не обичам да ме разпитват за това и да ми се въвират в душичката; тези моменти ми е необходимо да си ги "преболедувам" сам.

Не знаех, че ако тя никога не ме моли за помощ, то винаги очаква сам да й я предложа. "Недей, ще го свърша сам!" "Мога и сама..." Не, не може! Или, по--точно, чака да настоявам на своето. За нея е важно да се чувства жена, а работен кон мога да бъда и аз. Та, ако не й се позволява да вдига нищо по--тежко от букет рози, то в най-скоро време ще се забележи, че тя все по-рядко е в лошо настроение, а усмивката е на лицето й все по-често.

Не знаех и това, че жената не е само любовница, с която споделяш леглото, ваната и кухненската маса, а и приятел, когото е необходимо да слушаш внимателно. И да чуваш, когато я слушаш, дори когато говори за дреболии. Жената не е загадка, не! И на всеки мой въпрос мога да получа отговор, ако съм малко по-внимателен. Тя винаги казва какво й е нужно. Винаги! Странно ми е, когато мъжете казват, че не знаят какво искат жените им. По-скоро, не им се иска да го знаят.

Не знаех, че отношенията в една връзка не опират само до мен, а и до "аз" на квадрат... Всеки трябва да прави своите крачки, докато двамата не докоснете устните си. Ако стоиш на едно място, а другият върви срещу теб, то е твърде вероятно да останеш зад гърба му. Всеки прави своите крачки. За безногите няма място на старта... А да паднеш в пропастта не е толкова страшно. От всяка пропаст можеш да се измъкнеш, стига да не отблъскваш ръката на този, който те е побутнал към нея. И - като хванеш ръката му - не чакай удобен момент, за да си го върнеш.

Да си връщате един на друг - това е като да пиете и двамата отрова от една чаша, дори и да знаете, че ще ви убие. Трябва да се излива всичко, което убива и вместо него да се налива това, което опиянява. Например, съветват, вместо отмъщение - което като ефект води само до афект - дори и да е хладно, "в отговор" да се дава нежност... Нежността при докосването опиянява повече, отколкото всяко прекрасно вино...

Не знаех, че чувствата не се намират под корема, а на връхчетата на пръстите, с които я докосваш. И - ако чуваш музиката - значи, можеш да свириш. Та нали пръстите ти не могат да се настройват. Или имаш талант, или нямаш..."
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Напусна ни великата Татяна Лолова - 10 любими мисли от кралицата на комедията
· Какво ще направя, когато остарея и отражението ми в огледалото вече няма да радва
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Бъди!
· Яростта и Тъгата
· Красиви мисли за скръбта и болката, които вдъхновяват
Четвъртък
22
Април 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
В живота получаваш това, което имаш смелост да поискаш
В живота получаваш това, което имаш смелост да поискаш. (и за което се потрудиш повече)...
Прошка
Подавам ти я. Ето на - прости! Протягам ти я за да се покая за нещо, за което знаеш ти, но за което...
Пътеката на страха
Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение....
Спомням си се
Като църква без кръст. Като камък. И пръст. Като мъгла. Като дъжд. Светлина. Деня. Трева. Въжето на врата....
Да си спомним за: Христо Фотев
Повечето хора угасват през зимата, когато е студено и ветровито. Христо Фотев го направи през лятото,...
Силата на цветята
Повечето от нас интуитивно усещат, че свежите цветя, поставени у дома или в офиса, ни карат да се чувстваме...
Минутите на щастие са скъпоценни
Не чакайте - когато завършите университета, когато се родят децата. Спрете да чакате да започнете...
Световният ден на числото Пи
Светът отбелязва един от най-необичайните празници – Деня на числото Пи. Датата е избрана заради американското...
Априлци - целунато от Бога кътче в сърцето на Балкана
На около 170 км от София, на 70 км от Плевен, 35 км от Ловеч и на 20-тина от Троян се намира старопланинското...
На палатки – какво да вземем
Почивката на къмпинг, особено първия път, е незабравимо преживяване. Независимо дали сте за уикенда край...
Духовната интелигентност
Течението сякаш ни понася по вълните на живота. Много пасажери вероятно дори не знаят името на кораба,...
Който го носи
Живял, далеч от шума на големите градове, един възрастен самурай. Славата му на добър войн и мъдрец привлякла...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook