Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Речта на Стефан Стамболов след Берлинския конгрес


„Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло под жезъла на един духовен началник – Екзархът. Тоя ферман начерта в същото време и границите на нашето целокупно българско отечество с епархиите, които влизаха в кръга на България и ведомството на Екзархията. Тая целокупна България бе духовно-черковно наше отечество.

После дойде една европейска международна конференция, в лицето на която Европа на тая черковно-духовна основа утвърди политически автономни граници и призна единството на българската нация в тия граници.

Най-после дойде Руско-турската война и Санстефанския договор. В него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция признаха тия граници на нашето целокупно отечество, като създадоха в тях една политическа нова млада държава, наречена Българско княжество. Но в Берлин разсякоха тая България. Разсякоха това наше мило, драго, цяло Отечество на пет части…

Защо ни разсякоха на пет къса?

За да ни направят повече сакати, повече недъгави и немощни, да ни направят да се влачим вовеки и да прекараме един жалък, тежък национален, политически и исторически живот! Да бъдем ние политически просяци – божаци, и да живеем от милостинята, от трохите, от подаянията политически, от благодетелството и кефовете дипломатически на европейската дипломация, додето бъдем отново поробени.

Разсякоха нас, млад, енергичен, пълен с жизненост народ, който в течение само на десетина години можа, има крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимост повече от петдесет хиляди жертви-мъченици; нас – чийто полета, пътища, усои и кътища се покриха с пепел, кости и сълзи!

И сега те ни канят да пристъпим – не, да се довлечем до оная троха, която берлинските джелати благоволиха да ни подхвърлят! Не! Ние имаме право, ние искаме да си останем здрави! Ние имаме право и ние искаме да ни оставят ръцете, краката и другите части цели и невредими; ние искаме да остане нашия национален организъм цял, неосакатен.

Дават ни свобода, а вземат здравето ни, лишават ни от възможност, от условията за живот!

Защо ни е нам тая свобода, когато тя само ще ни напомня някогашното ни крепко, здраво и жизнено тяло?

Да просим, да се влачим и да живеем страдалчески живот – ний, които имаме бъдеще, бъдеще светло, славно, както що имаме и минало светло и славно…

Не! По-добре е, господа представители, да бъдем пак роби, както бяхме, но да бъдем една нация в едно отечество, способни и жизнени да водим борба и да прогресираме. Ние искаме – и трябва това да го кажем високо да ни чуят всички – или всички българи свободни да бъдем в една независима държава, или всички пък роби, подвластни на Турция. Веригите на робството турско лесно ще съкрушим, ако останем под тая Турция, ако бъдем в онова положение, в каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.

Где са, господа представители, где са нашите мили градове Ниш, Пирот, Враня и Лесковац? – дадени на сърбите… Где е Тулча и Добруджа? – дадени на Румъния… Где е Одрин, Солун, Дебър, Битоля, Охрид, Скопие, Прилеп, Велес, Щип и други страни на нашето отечество? Где?

Где е Пловдив, Батак, Панагюрище, Сливен, Казанлък, Стара Загора и Карлово – елмазите на нашето отечество? Отцепени от нас чрез турски гарнизони…

Мъчно. Мъчно и боли…

Нека не приемем Берлинския договор!

Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейните дипломати и владетели: „Вие ни сякохте, без да ни викате, без да ни изслушате, без да ни кажете вината, поради която ни сечете. Но ние ви казваме: боли, боли и мъчно… Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бе определено от вашата конференция в Цариград и каквото то бе създадено на Сан-Стефанския договор!“

Юли, 1878 година

На 6 септември 1885 г. е извършен акта на Съединението и последвалата го военна и дипломатическа защита е може би единственото историческо събитие в новата ни история, белязано от пълен успех, а Стефан Стамболов е един от най-активните участници в него.
Виж още статии за:   Личности · Миналото ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Манифест за провъзгласяване независимостта на България
· Тефтерчето на Васил Левски (снимки)
· Гертруд Едерл – „кралицата на вълните“ (видео)
· Херман Хесе: „Мъдростта е да мислиш с песимизъм, а да действаш с оптимизъм"
· 30 години от смъртта на незабравимия Фреди Меркюри
· Гена Димитрова: Живях от изкуство, живях от любов…
Виж още статии за:   Личности · Миналото ·
Понеделник
16
Юни 2025
П
В
С
Ч
П
С
Н
1

2
3
4
5
6
7
8

9
10
11
12
13
14
15

16
17
18
19
20
21
22

23
24
25
26
27
28
29

30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Коледни пости - Ден 5:
Кълненето започва. Размисли върху един обикновен тиквеник
Ден 5ти от постите ще е тиквен ден. Взех си от неделния пазар две малки тикви- цигулки. С тиквите е малко...
Любовта в нейната цялост
Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че...
Разчупи езиковите бариери с моментален преводач Vasco Translator M3
Нека бъдем честни – повечето от нас са попадали в ситуация където езиковите ни познания не са били достатъчни...
Хубавото на есента
Есента се смята за антипод на всичко онова, което носи лятото – на неговата дързост, приключения, опит...
Агушевите конаци – едно пътуване в миналото
Тръгвайки към Западните Родопи винаги ме завладява усещането за един друг свят. Свят, в който минало...
Колко добра е една картина на Майстора
Владимир Димитров - Майстора (1 февруари 1882 г. - 24 септември, 1960 г.) често е именуван като най-добрият...
Яснота
Не всички думи. Чувам но усещам. Полъха в тишината. На шумните разлистващи се. Дървета пият...
Коледни пости - Ден 33:
Някой горе те пази. Сънища, спомени и светлина
Рибата от вчера стана много хубава. Това си беше една класическа рецепта за риба плакия, но аз не сложих...
13 януари - годишнина от първата прожекция на "Българан е галант"
Българското кино празнува на своята годишнина на 13 януари. На тази дата през 1915 г. в кино "Модерен...
Фестивал на фолклорната носия, Жеравна
Днес има всичко, ми казва баба Мария, а аз като бях дете нищо нямаше. Мама ме изпращаше, минавахме полу...
Saudade
Понякога по средата на деня, както си седя на стола пред компютъра, чувам глас на чужд език да ме зове....
Из "Общуване без агресия"
Никога не съм срещала мързелив човек, но такъв, който, докато го наблюдавах, никога не бързаше, да. И...
Теодор Ушев: "Артистите ни дадоха продукцията си безвъзмездно. Без хленчения"
Теодор Ушев, аниматор с десетки награди от последните си два филма - "Сляпата Вайша" и "Физика на тъгата",...
Фернандо Песоа: "Никога не се обезсърчих да наблюдавам живота"
Присъствал съм незнайно на постепенното замиране на живота ми, на бавното крушение, на всичко което съм...
Цветарка
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook