Коледни пости - Ден 19: Болестта е минало. Първата рецепта пристига.
 Изпрати
Ужасен грип ме тресна, сигурно сте разбрали. Буквално не можех да стана от леглото – главоболие, болки в мускулите, очите, треска – пълна прелест. Вечерта няма нищо, на сутринта – кошмар.
Две неща разбрах, докато ме тресеше:
Едното беше, че половината излекуване зависи от това, да има кой да се грижи за теб, мъжът ми, или поне някой да те попита: „Как си, мамо?”, голямото дете. Някой да ти поднесе чай, да те завие, да сложи ръка на челото ти, макар изобщо да не разбира нищо от температура. Загрижеността е от нещата, които трябва да си оказваме един друг. Нито един жест не е излишен в такъв момент.
И другото е, че трябва да слушаме тялото си. Когато ни връхлети един такъв вирус, задължително трябва да се отдадем на пълен покой. Забравете „карам грип на крак”. Това, ако не е знак да си останеш вкъщи и да почиваш, ами здраве му кажи. За разлика от настинките и вирусните инфекции, грипът е вирус, който почти няма симптоми като зачервено гърло, хрема, кашлица. И затова няма никакъв смисъл от каквито и да е лекарства. Особено пък антибиотици. Наскоро СЗО отново алармира да не се изписват и пият поголовно антибиотици, заради растящата резистентност към тях. Скоро обикновени болнични инфекции няма да могат да бъдат излекувани. Единственото, от което тялото има нужда в този момент, е почивка и витамин Ц, обилно поляти с чай. Температурата, която се вдига, всъщност е целебна и ако не надвиши 39 градуса, когато става опасна, няма смисъл да вземаме мерки против нея. Напротив. Завиваме се с одеала и се молим потенето скоро да започне. Така сторих и аз. Към 10 часа вечерта след обилно потене вече надигнах глава. И какво да видя?
Инна поела нещата в свои ръце и разбирам аз, че конкурсът, който бяхме обсъждали много хипотетично и на шега малко, вече се „опекъл”. И докато съм се тресяла под три одеала, всичко наредили – регламент, подаръци, цялата концепция. Страхотен труд са положили, не мислите ли?
Защо ще е хубаво да участвате?
 Ще имам повече разнообразие. И без това съм забила тотално, а има още 20 дни. Съгласете се, че задушени зеленчуци, паста, ориз и картофи омръзват на всички...
 Но не само аз имам нужда от идеи, а и всички, които следят тази инициатива. Много хора ни четат ежедневно и споделят разни неща с нас, защо да не ги подкрепим и тях. Дори и да не постите, сигурна съм, че приготвяте поне нещо без месо, яйца и мляко и може да ни го предложите.
 Изобщо не е трудно да се участва – в крайна сметка вие си готвите, просто трябва да напишете „Помагам на Цвети от Hera.bg” на листче и да снимате. Хубаво е да има повече снимки, хубаво е да се постараете за тях, хубаво е и вие да сте на снимката. Хубаво е, но не е задължително.
 И да, може да спечелите награда, а това винаги е приятно, нали?. Подаръчетата ни са дребни, но избирани с много желание. Разпределни са в категории и така, ако искате нещо повече от другите, може да участвате в именно тази категория.
Конкурсът трае до 25 декември и много се надявам да участвате, защото предпочитам идеи от вас, а не да се ровя из интернет.
Да се върна на грипа. Колкото до храненето, излишно е да казвам, че и хапка не съм изяла. Замислих се, дали има нещо общо постът с падналия имунитет. Четох тази сутрин и не открих никаква връзка. Напротив – токсините от месото и млечните продукти, пречат на организма в борбата му с вируса, както и бързото възстановяване след това. А ако се храним балансирано и пълноценно – имунитетът би следвало да се повишава. Така че, доказана връзка няма на този етап. Днес коремът ми е залепнал, но не може да поеме много, след вчерашния очистителен ден. Захранвам със сладките, които приготвих в неделя.
Самите сладки са много лесни. Използвах сварена тиква ( около 200 гр ), която ми беше останала, заедно с овесени ядки ( 4 супени лъжици ) и мед ( 2 супени лъжици ). Забъркваме това в чаена чаша хладка вода, захар ( кафява – кафена чаша ) и брашно с чаена лъжичка бакпулвер – колкото поеме за лепкава смес. Изсипваме с лъжица на хартия за печене и слагаме във фурна, загрята на 180 градуса.
Засега не мога да поема друго. За довечера ще направя някаква супичка. Но сега поливам сладките с чай и съм в очакване на вашите рецепти.
И докато го пиша и редактирам това, представете си, получавам първата рецепта – на Диана от Пловдив. Изпратила е салата с цвекло и нахут. Не се стърпявам и ще ви покажа как изглежда. Пише, че в последния момент се е сетила да напише „Помагам на Цвети от Hera.bg”. Драснала е на салфетка, докато се хранели вече. Утре ще видите рецептата й на страниците на Хера и във фейсбук, за да участва тя в категория: „Най- харесвана рецепта във фейсбук".
И така, сгответе любимата си постна рецепта и просто я снимайте с този надпис, лесно е!
Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук. |
Виж още статии за: Пости с Hera.bg ·
Виж още статии за: Пости с Hera.bg ·
|
|
Понеделник 17 Февруари 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
|
Абонирай се за новости
 Лято!
Миряна Иванова Башева е родена е на 11 февруари 1947 г. в София. Българска поетеса и журналистка, автор...
 Да бъдеш мъж
Ако владееш се, когато всички,
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш,...
 Коледното послание на Джон Ленън
На 8 декември 1980 г. пред дома си е застрелян Джон Ленън. Новината обикаля настръхналия от омраза свят...
  Берлин – модерен град с много история II
В Берлин видях, как изглежда визуално демокрация в действие, колкото и това да звучи клиширано. На огромен...
 Кръстова гора и силата на вярата
Има много места в света, за които хората вярват, че са специални, енергийни, лечебни. Ако ги посетим,...
   Пещери в сърцето на Родопите II: Дяволското гърло
В Ягодинската пещера се запознавам с много приятна компания, която отива към Дяволското гърло. Това е...
   Храната на семействата по света
Фотографът Петер Менцел ( Peter Menzel ) е заснел с обектива си един на пръв поглед банален сюжет - храната...
 Англичанките и техните шапки
Всяка нация има своята емблематична шапка. В Русия това са ушанките, във Франция-баретите, а в Англия,...
  Училище по никое време
Непрестанното търсене и откриване на разнообразни пластове действителност съвсем не е запазено само за...
  Миражът – изумителен феномен
Когато се заговори за мираж, първата асоциация е за пустиня, изнурени пътници и призрачен оазис в далечината,...
 Непримиримите
Много са малко.
Все пак ги има.
А пък аз точно такива харесвам -
дето ги няма.
Непримирими.
И към...
 Гениалната Камий Клодел, която променя света на изкуството
Камий Клодел e френска скулпторка, известна най-вече с бронзовите си и мраморни фигури в мрачен, но чувствен...
 Думите понякога излизат скъпо, не защото сме ги изрекли, а защото сме ги премълчали
Думите понякога излизат скъпо, не защото сме ги изрекли, а защото сме ги премълчали.
...
 Глухарче
Не разпростирай мисълта си
във време и пространство.
Там няма смисъл, няма щастие,
там няма нищо ясно.
Във...
 Екатерина Каравелова - една силна жена в крак с времето си
Екатерина Каравелова е учителка, преводачка, активистка за правата на жените, обществена деятелка и основателка...
 Три руски поетеси
Каролина Павлова
(22 юли 1807 - 14 декември 1893)
Сред грижите в човешките пустини
захвърлил и...
 10-те правила на Томас Джеферсън за практичен живот
1. Никога не безпокой другиго за нещо, което можеш да свършиш сам.
2. Никога не отлагай за утре нещо,...
 Ако има труд - ще има успех
Ще има обстоятелства. Ще има съмнения. Ще има грешки. Но ако има труд - ще има успех....
  Да погледнем света през микроскоп
Когато ви омръзне да гледате света със собствените си очи, защо не го погледнете под микроскоп? Изглежда,...
  Защо сватбената рокля е бяла?
Въпреки че съвременната традиция повелява бялото, слонова кост и бежовото да са основни цветове на сватбената...
  Прочети безплатно 30 разказа на 30 български автори (линк за сваляне)
В “Декамерон2020” са събрани произведения на автори като Деян Енев, Георги Господинов, Здравка Евтимова,...
 Рецепта за ден
Когато много бързам да се съмне,
сама си ставам слънцето дори.
Във снежнобяло утро се превърнах.
А...
  Начинът, по който се променяме, щом влезем в библиотека
Обичам библиотеките. Обичам мириса на стари книги, тежки пердета и прашасали рафтове. Обичам, когато...
 Автобиография в пет кратки части
Част първа
Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубена съм... нямам надежда.
Не...
 Любовните филми с незабравими саундтраци
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
 Настъпва нов ден
Настъпва нов ден. И свети Слънцето, защото това е нещото, което трябва да прави, за да остане Слънце....
|