Коледни пости - Ден 19:
Болестта е минало. Първата рецепта пристига.

Ужасен грип ме тресна, сигурно сте разбрали. Буквално не можех да стана от леглото – главоболие, болки в мускулите, очите, треска – пълна прелест. Вечерта няма нищо, на сутринта – кошмар.

Две неща разбрах, докато ме тресеше:

Едното беше, че половината излекуване зависи от това, да има кой да се грижи за теб, мъжът ми, или поне някой да те попита: „Как си, мамо?”, голямото дете. Някой да ти поднесе чай, да те завие, да сложи ръка на челото ти, макар изобщо да не разбира нищо от температура. Загрижеността е от нещата, които трябва да си оказваме един друг. Нито един жест не е излишен в такъв момент.

И другото е, че трябва да слушаме тялото си. Когато ни връхлети един такъв вирус, задължително трябва да се отдадем на пълен покой. Забравете „карам грип на крак”. Това, ако не е знак да си останеш вкъщи и да почиваш, ами здраве му кажи. За разлика от настинките и вирусните инфекции, грипът е вирус, който почти няма симптоми като зачервено гърло, хрема, кашлица. И затова няма никакъв смисъл от каквито и да е лекарства. Особено пък антибиотици. Наскоро СЗО отново алармира да не се изписват и пият поголовно антибиотици, заради растящата резистентност към тях. Скоро обикновени болнични инфекции няма да могат да бъдат излекувани. Единственото, от което тялото има нужда в този момент, е почивка и витамин Ц, обилно поляти с чай. Температурата, която се вдига, всъщност е целебна и ако не надвиши 39 градуса, когато става опасна, няма смисъл да вземаме мерки против нея. Напротив. Завиваме се с одеала и се молим потенето скоро да започне. Така сторих и аз. Към 10 часа вечерта след обилно потене вече надигнах глава. И какво да видя?

Инна поела нещата в свои ръце и разбирам аз, че конкурсът, който бяхме обсъждали много хипотетично и на шега малко, вече се „опекъл”. И докато съм се тресяла под три одеала, всичко наредили – регламент, подаръци, цялата концепция. Страхотен труд са положили, не мислите ли?


Защо ще е хубаво да участвате?

Ще имам повече разнообразие. И без това съм забила тотално, а има още 20 дни. Съгласете се, че задушени зеленчуци, паста, ориз и картофи омръзват на всички...

Но не само аз имам нужда от идеи, а и всички, които следят тази инициатива. Много хора ни четат ежедневно и споделят разни неща с нас, защо да не ги подкрепим и тях. Дори и да не постите, сигурна съм, че приготвяте поне нещо без месо, яйца и мляко и може да ни го предложите.

Изобщо не е трудно да се участва – в крайна сметка вие си готвите, просто трябва да напишете „Помагам на Цвети от Hera.bg” на листче и да снимате. Хубаво е да има повече снимки, хубаво е да се постараете за тях, хубаво е и вие да сте на снимката. Хубаво е, но не е задължително.

И да, може да спечелите награда, а това винаги е приятно, нали?. Подаръчетата ни са дребни, но избирани с много желание. Разпределни са в категории и така, ако искате нещо повече от другите, може да участвате в именно тази категория.

Конкурсът трае до 25 декември и много се надявам да участвате, защото предпочитам идеи от вас, а не да се ровя из интернет.

Да се върна на грипа. Колкото до храненето, излишно е да казвам, че и хапка не съм изяла. Замислих се, дали има нещо общо постът с падналия имунитет. Четох тази сутрин и не открих никаква връзка. Напротив – токсините от месото и млечните продукти, пречат на организма в борбата му с вируса, както и бързото възстановяване след това. А ако се храним балансирано и пълноценно – имунитетът би следвало да се повишава. Така че, доказана връзка няма на този етап. Днес коремът ми е залепнал, но не може да поеме много, след вчерашния очистителен ден. Захранвам със сладките, които приготвих в неделя.

Самите сладки са много лесни. Използвах сварена тиква ( около 200 гр ), която ми беше останала, заедно с овесени ядки ( 4 супени лъжици ) и мед ( 2 супени лъжици ). Забъркваме това в чаена чаша хладка вода, захар ( кафява – кафена чаша ) и брашно с чаена лъжичка бакпулвер – колкото поеме за лепкава смес. Изсипваме с лъжица на хартия за печене и слагаме във фурна, загрята на 180 градуса.



Засега не мога да поема друго. За довечера ще направя някаква супичка. Но сега поливам сладките с чай и съм в очакване на вашите рецепти.

И докато го пиша и редактирам това, представете си, получавам първата рецепта – на Диана от Пловдив. Изпратила е салата с цвекло и нахут. Не се стърпявам и ще ви покажа как изглежда. Пише, че в последния момент се е сетила да напише „Помагам на Цвети от Hera.bg”. Драснала е на салфетка, докато се хранели вече. Утре ще видите рецептата й на страниците на Хера и във фейсбук, за да участва тя в категория: „Най- харесвана рецепта във фейсбук".



И така, сгответе любимата си постна рецепта и просто я снимайте с този надпис, лесно е!

Ако искате да проследите Коледните пости ден по ден, заповядайте тук.