Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Номофобия – страхът да останем без мобилен телефон


Мобилните телефони отдавна се превърнаха в незаменима част от живота ни. Докато едно време беше лукс да притежаваш такава джаджа, в момента всички имат, дори по два, по три телефона.

Всъщност до такава степен сме привързани към тях, че мисълта да ги загубим може да докара някои хора до отчаяние. Това е нов тип фобия, появила се в последните години. Наричат я номофобия и се изразява в страх от това да не останем без мобилен телефон. Проучване, проведено във Великобритания, показва, че това е доста често срещано състояние. Всъщност, двама на всеки трима англичани страдат от него.

Нещата, от които най-много се страхуват хората е да не загубят телефона си или просто да не го забравят вкъщи. С популяризирането на смартфоните това явление се проявява все по-често и според проучванията на специалистите, за една година хората страдащи от номофобия са се увеличили с 13%. Една от главните причини за това е, че смартфона предлага повече неща, които можем да правим на него – там съхраняваме бележките си, записваме срещите си, напомнянията и какво ли още не. Докато по-обикновените телефони ни служат само за разговори и ако ги забравим, липсата им няма да е толкова болезнена, то останем ли без смартфона си - чувстваме, че ни липсва нещо, без което не можем.

Терминът номофобия, иначе, не е измислен случайно, а е абревиатура на английското no-mobile-phone phobia. Изследвания и проучвания в тази област са правени почти само във Великобритания и засега няма строго емпирични данни, които да доказват, че номофобията е медицинско състояние. Въпреки това, много хора сами забелязват, че отделят все повече и повече време на мобилните си телефони и то не винаги с цел комуникация./ Пауза Moreto.net
Виж още статии за:   Любопитно · Нашите страхове ·
Коментари
2013-02-25 #1
Десислава Ив. Симеонова
Хубава статия. Преди 14 години нямах личен телефон. Преди 12 години имах мобифон. Преди 10 години се сдобих с първия си мобилен телефон. Преди около 7 години - и с първия си лаптоп. По принцип бях (ли съм??!!) човек, странящ всячески от технологиите. Допреди 2 години в петък вечер-до понеделник сутрин служебният ми мобилен беше изключен. А сега - не мога да си го позволя. Имам двусимов телефон, с интернет, навигация и всичко, което БИ могло да е полезно. Направо не е за вярване, че именно аз се НУЖДАЯ от подобно нещо... Работата ми го изисква, невъзможно би било иначе. Работата е другата половина на живота ми, тоест - обяснението е логично и налице. Все още предпочитам да чета книги, да докосвам с ръце ( , да общувам наяве и да страдам наяве..., но без интернет, да речем, не бих могла да изпълнявам служебните си задължения. И все пак... Понякога, все още, не ми се вярва, как се променя действителността и как, неосъзнато и трайно (завинаги ли?!), обстоятелствата променят и нас самите.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· От какво се страхуват мъжките уши?
· Страхът от старостта
· Фобиите – тези страшни думички
· Обичате ли дъжда? Не сте сами
· Опасни капризи: Странните диети, които хората са спазвали през вековете
· Япония триумфира над Франция на Световното първенство по сладкиши (снимки)
Виж още статии за:   Любопитно · Нашите страхове ·
Събота
18
Юли 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Показаха първия „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон (виж онлайн)
Три много ценни книги, възрожденски издания на „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон се съхраняват в Централната...
Четенето като опияняващо удоволствие
Скъпи ученици, зная, че нямате много време за четене на книги. Сигурно си мислите, че това е скучно и...
Анастасия Димитрова основава първото училище за момичета
Анастасия Димитрова е сред онези знайни и незнайни жени, народни будителки, които оставят ярка диря в...
Българска национална кухня – що е то?
Страната ни може да е малка, но поводи за национална гордост – колкото искаш. Всеки ще има какво да изтъкне...
Градският парк – душата на града
Във всеки по- голям град има парк или поне някаква зелена площ с пейки и градинки. Някои са в самото...
1
На тази дата: Човекът стъпва на Луната
„Малка стъпка за човека - голям скок за човечеството!.” 20 юли 1969 г. - това е датата, която остава...
Пол Елюар, за когото нощта не траеше никога безкрай
„Да, има друг свят, но е в този, в който живеем.” „Жената е по-красива от света, в който живея, затова...
Ви(в)а Адриатика – II: Бока Которска
Въпреки плътно затворените кепенци – задължителен елемент от средиземноморската архитектура, слънцето...
Луната
Поредната безсънна нощ отново ме подканя да се замисля: дали проблемът е в мен или някъде горе? Вдигам...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook