Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Номофобия – страхът да останем без мобилен телефон


Мобилните телефони отдавна се превърнаха в незаменима част от живота ни. Докато едно време беше лукс да притежаваш такава джаджа, в момента всички имат, дори по два, по три телефона.

Всъщност до такава степен сме привързани към тях, че мисълта да ги загубим може да докара някои хора до отчаяние. Това е нов тип фобия, появила се в последните години. Наричат я номофобия и се изразява в страх от това да не останем без мобилен телефон. Проучване, проведено във Великобритания, показва, че това е доста често срещано състояние. Всъщност, двама на всеки трима англичани страдат от него.

Нещата, от които най-много се страхуват хората е да не загубят телефона си или просто да не го забравят вкъщи. С популяризирането на смартфоните това явление се проявява все по-често и според проучванията на специалистите, за една година хората страдащи от номофобия са се увеличили с 13%. Една от главните причини за това е, че смартфона предлага повече неща, които можем да правим на него – там съхраняваме бележките си, записваме срещите си, напомнянията и какво ли още не. Докато по-обикновените телефони ни служат само за разговори и ако ги забравим, липсата им няма да е толкова болезнена, то останем ли без смартфона си - чувстваме, че ни липсва нещо, без което не можем.

Терминът номофобия, иначе, не е измислен случайно, а е абревиатура на английското no-mobile-phone phobia. Изследвания и проучвания в тази област са правени почти само във Великобритания и засега няма строго емпирични данни, които да доказват, че номофобията е медицинско състояние. Въпреки това, много хора сами забелязват, че отделят все повече и повече време на мобилните си телефони и то не винаги с цел комуникация./ Пауза Moreto.net
Виж още статии за:   Любопитно · Нашите страхове ·
Коментари
2013-02-25 #1
Десислава Ив. Симеонова
Хубава статия. Преди 14 години нямах личен телефон. Преди 12 години имах мобифон. Преди 10 години се сдобих с първия си мобилен телефон. Преди около 7 години - и с първия си лаптоп. По принцип бях (ли съм??!!) човек, странящ всячески от технологиите. Допреди 2 години в петък вечер-до понеделник сутрин служебният ми мобилен беше изключен. А сега - не мога да си го позволя. Имам двусимов телефон, с интернет, навигация и всичко, което БИ могло да е полезно. Направо не е за вярване, че именно аз се НУЖДАЯ от подобно нещо... Работата ми го изисква, невъзможно би било иначе. Работата е другата половина на живота ми, тоест - обяснението е логично и налице. Все още предпочитам да чета книги, да докосвам с ръце ( , да общувам наяве и да страдам наяве..., но без интернет, да речем, не бих могла да изпълнявам служебните си задължения. И все пак... Понякога, все още, не ми се вярва, как се променя действителността и как, неосъзнато и трайно (завинаги ли?!), обстоятелствата променят и нас самите.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· От какво се страхуват мъжките уши?
· Страхът от старостта
· Фобиите – тези страшни думички
· От Могилово до Нова Зеландия. Българска изба произвежда вино на другия край на света
· Тиквата като символ: Изкуство и Традиции
· 2000-годишната римска баня Basilica Therma, известна като „Дъщерята на краля“ в Турция (снимки)
Виж още статии за:   Любопитно · Нашите страхове ·
Сряда
22
Май 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Моето детство
Моето детство винаги тича нанякъде, косите му се ветреят след него, а слънцето и птичките сочат невидимите...
Какво научих в университета?
Колко е хубаво да знаеш нещо важно и полезно, колко е ненужно да знаеш всичко. Да бъда невидима,...
Създадени за любов
Какво е честта пред любовта на една жена? Какво е дългът пред докосването на новородения син в ръцете...
Неповторимата Прага - III
Пражкият храд Обиколката ни на Прага продължава. Следващата ми цел е Пражкият храд или Градската крепост....
Априлци - целунато от Бога кътче в сърцето на Балкана - II
В Априлци се състоят и немалко ежегодни празници. На Тодоровден в местността „Маринска” се провеждат...
Не запушвай тази врата...
"Но аз наистина го обичах. — Голяма работа. Била си влюбена в някого. Не виждаш ли какво е станало?...
На тази дата: Роден е Гео Милев
Сред тези сиви отчаяния Сред тези сиви отчаяния, които кърмят мойта плът с горчиви горестни познания и...
Вълнуващи и трогателни - любовните писма на известните личности
Писмото на Джони Кеш за 65-тия рожден ден на Джун Картър (1994) "Остаряваме и свикваме един с друг....
Никога не се отказвай...
Никога не се отказвай от нещо, за което мислиш всеки ден!...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook