Нещата от живота, на които ни научи пандемията

На мен не ми вървят послания като "това е време за медитация, откриване на себе си, разгръщане на потенциала си и възможност за самоусъвършенстване". Пандемията на коронавирус COVID-19 ми донесе шок, страх и несигурност. Радвам се за всички, които в това време имат възможност да обърнат повече време на себе си, но за мен това се оказва време, в което става дума за другите. Започнах повече да забелязвам другите. И то в много конкретен аспект - пари, здраве, лекарства, физическо оцеляване, храна, психика.

Културата, без която не можем

За това, че много културни институции отвориха архиви, стриймват онлайн, записват клипове, които разпространяват по всички възможни канали, ни накара да си помислим колко зависими са те от нас, своята публика. Не само като приход от билети, но и като от страна, заради която произвеждат всичкия този продукт - представления, изложби, концерти. Ние им липсваме. Някои от тях обявиха и символични билети, за да можем тези, които искаме, да ги подкрепим И финансово. Да не говорим колко хора отидоха, макар и виртуално, на опера, балет - нещо немислимо до този момент за тях. Да, защото е на аванта, но дори и така да е - пак е нещо.

Хората, които ни забавляват, вдъхновяват, замислят

Още по-болезнено усещат липсата самите артисти, но и фитнес треньори, спортисти, инструктори по танци, учители по шах и таекуондо. В социалните мрежи те записват видео клипове на гаражни концерти, правят представяния на труда си в стрийминги, правят демонстрации и уоркшопове. Търсят контакта с нас, за да напомнят за себе си, за да получават нашите сърчица, палчета горе или долу, за да коментираме и така - да покажаем любов, отношение, благодарност. Да, такива са хората на изкуството, хората, които ни забавляват, вдъхновяват. Провокират ни всеки ден да бъдем по-добрата версия на самите себе си. Понякога са толкова зависими от нас и не става дума само за пари. Нека, когато всичко това свърши, да отидем на концертите, изложбите, спектаклите им и да ги зарадваме на живо с аплодисментите си. Нека подновим курсовете си, тренировките, да идем на библиотека.

Учителите

Поставихме се на мястото на учителите на децата си. Както стана популярно във Фейсбук "Родители, които не одобрявахте как се обучават децата ви, сега имате възможност да блеснете". И си стана точно така. Някои от нас трудно преодолявахме техническите спънки, търсихме помощ от другите родители и някои томахавки от родителските срещи бързо се заравяха. Но скоро разбрахме, че техническата част е най-малкият проблем. Видяхме колко дисциплина, усилие, труд се влага във всеки час, във всяко дете. Колко е трудно да се изправиш и да продължиш с усмивка и настроение (за по-малките) и със здрави нерви (за по-големите). Мисля, че дължим огромна благодарност на всички учители, които се мобилизираха - и в елитните училища, и в малките градове и села, и в българските училища в чужбина.

Възрастните хора

Спомнихме си за възрастните хора. Да, възрастта тук е порок. Възрастните хора стават просто незабележими. Каквито са техните доходи, какъвто е техният социален живот. Критикувахме ги, че продължават да се събират около масите за шах и по пейките, защото не разбирахме до този момент, че това е техният начин да общуват, а не чрез картинки и смешки във Фейсбук. Критикувахме ги, че се струпват на опашки - пред хипермаркети и пред пощите за пенсиите им, защото не осъзнавахме колко бедно живеят, как броят всяка стотинка. И ако осъзнаването на факта, че нашите майки и бащи са в рисковата група, не само заради възрастта си, но и заради лошото здравеопазване, ни накара поне малко да се замислим за това, как живеят, ако ни е накарало да им се обаждаме по-често, да пазаруваме вместо тях, пак, ами добре е.

Малкия и среден бизнес

Забелязахме трудностите на малкия и средния бизнес. Една от много дискутираните теми е как да подпомогнем собствениците на малкия и среден бизнес и като хора, оцеляващи като всички нас, и като работодатели, принудени да съкращават, пращат в отпуски и в дистанционна заетост своите служители. "Малък и среден бизнес" звучи като клише от медиите, но на практика това е нашата фризьорка, закусвалнята до блока, книжарницата, магазинчето за козметика, бакалията. Това са наши приятели, хора, с които всеки ден разменяме усмивка, добра дума. И ето, те са на ръба на фалита. Нека им помогнем, както можем, с всеки трудно похарчен лев ние можем да направим това.

Лекарите

За тях се говори най-много, но сега ясно видяхме, как Системата може да е лоша, несъвършена, бездушна машина, но в нея работят хора, които изпълняват дълга си без пазарене и без мрънкане. Става ясно понякога в какъв хаос работят, в какъв недоимък и ужасни условия, колко са тежки смените им и отговорна работата. Цялото съсловие медицински работници и неболничен персонал отговори с достойнство и професионализъм на погледите, вперени в тях. Да не забравяме, че тази година 7 април - Международен ден на здравето и здравния работник е посветен на акушерките и медицинските сестри!

Ние самите

Научихме и много за нас като общество. Най-тежкият урок е този за нас самите. Колко сме недисциплинирани, безотговорни, агресивни в социалните мрежи и как се скатаваме и мишкуваме на живо. Как пренебрегваме правилата, не приемаме да ни ограничават свободите, не приемаме и тежестта на отговорностите, които вървят с тях. Да, това го видяхме...Видяхме и още безпрецендетни актове на добро - съседи помагаха на по-възрастните, децата рисуваха послания, хората пееха, свиреха и ръкопляскаха по балконите си и се окуражаваха. Много от нас станаха доброволци, много от нас дариха скромни и не толкова скромни суми на болници и нуждаещи се институции. За много от нас да се явят на работа, спазвайки мерките за безопасност, се оказа повече от геройство...



Освен окончателно как да си мием ръцете и да придобием няколко висши по вирусология и епидемиология, теория на конспирациите и връзката на вируса с 5G мрежата, геополитика, диетика, педагогика и психология, като истински българи естествено изнесохме на нови висоти статута си на експерти по всичко. Дано обаче научихме урока, че всички сме свързани. И в трудни времена, когато моралът се проявява в чист вид, когато няма време за маски и преструвки, да покажем, че нашето истинско лице отразява солидарност, самоотверженост и търпимост.