Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Нещата от живота, на които ни научи пандемията



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
На мен не ми вървят послания като "това е време за медитация, откриване на себе си, разгръщане на потенциала си и възможност за самоусъвършенстване". Пандемията на коронавирус COVID-19 ми донесе шок, страх и несигурност. Радвам се за всички, които в това време имат възможност да обърнат повече време на себе си, но за мен това се оказва време, в което става дума за другите. Започнах повече да забелязвам другите. И то в много конкретен аспект - пари, здраве, лекарства, физическо оцеляване, храна, психика.

Културата, без която не можем

За това, че много културни институции отвориха архиви, стриймват онлайн, записват клипове, които разпространяват по всички възможни канали, ни накара да си помислим колко зависими са те от нас, своята публика. Не само като приход от билети, но и като от страна, заради която произвеждат всичкия този продукт - представления, изложби, концерти. Ние им липсваме. Някои от тях обявиха и символични билети, за да можем тези, които искаме, да ги подкрепим И финансово. Да не говорим колко хора отидоха, макар и виртуално, на опера, балет - нещо немислимо до този момент за тях. Да, защото е на аванта, но дори и така да е - пак е нещо.

Хората, които ни забавляват, вдъхновяват, замислят

Още по-болезнено усещат липсата самите артисти, но и фитнес треньори, спортисти, инструктори по танци, учители по шах и таекуондо. В социалните мрежи те записват видео клипове на гаражни концерти, правят представяния на труда си в стрийминги, правят демонстрации и уоркшопове. Търсят контакта с нас, за да напомнят за себе си, за да получават нашите сърчица, палчета горе или долу, за да коментираме и така - да покажаем любов, отношение, благодарност. Да, такива са хората на изкуството, хората, които ни забавляват, вдъхновяват. Провокират ни всеки ден да бъдем по-добрата версия на самите себе си. Понякога са толкова зависими от нас и не става дума само за пари. Нека, когато всичко това свърши, да отидем на концертите, изложбите, спектаклите им и да ги зарадваме на живо с аплодисментите си. Нека подновим курсовете си, тренировките, да идем на библиотека.

Учителите

Поставихме се на мястото на учителите на децата си. Както стана популярно във Фейсбук "Родители, които не одобрявахте как се обучават децата ви, сега имате възможност да блеснете". И си стана точно така. Някои от нас трудно преодолявахме техническите спънки, търсихме помощ от другите родители и някои томахавки от родителските срещи бързо се заравяха. Но скоро разбрахме, че техническата част е най-малкият проблем. Видяхме колко дисциплина, усилие, труд се влага във всеки час, във всяко дете. Колко е трудно да се изправиш и да продължиш с усмивка и настроение (за по-малките) и със здрави нерви (за по-големите). Мисля, че дължим огромна благодарност на всички учители, които се мобилизираха - и в елитните училища, и в малките градове и села, и в българските училища в чужбина.

Възрастните хора

Спомнихме си за възрастните хора. Да, възрастта тук е порок. Възрастните хора стават просто незабележими. Каквито са техните доходи, какъвто е техният социален живот. Критикувахме ги, че продължават да се събират около масите за шах и по пейките, защото не разбирахме до този момент, че това е техният начин да общуват, а не чрез картинки и смешки във Фейсбук. Критикувахме ги, че се струпват на опашки - пред хипермаркети и пред пощите за пенсиите им, защото не осъзнавахме колко бедно живеят, как броят всяка стотинка. И ако осъзнаването на факта, че нашите майки и бащи са в рисковата група, не само заради възрастта си, но и заради лошото здравеопазване, ни накара поне малко да се замислим за това, как живеят, ако ни е накарало да им се обаждаме по-често, да пазаруваме вместо тях, пак, ами добре е.

Малкия и среден бизнес

Забелязахме трудностите на малкия и средния бизнес. Една от много дискутираните теми е как да подпомогнем собствениците на малкия и среден бизнес и като хора, оцеляващи като всички нас, и като работодатели, принудени да съкращават, пращат в отпуски и в дистанционна заетост своите служители. "Малък и среден бизнес" звучи като клише от медиите, но на практика това е нашата фризьорка, закусвалнята до блока, книжарницата, магазинчето за козметика, бакалията. Това са наши приятели, хора, с които всеки ден разменяме усмивка, добра дума. И ето, те са на ръба на фалита. Нека им помогнем, както можем, с всеки трудно похарчен лев ние можем да направим това.

Лекарите

За тях се говори най-много, но сега ясно видяхме, как Системата може да е лоша, несъвършена, бездушна машина, но в нея работят хора, които изпълняват дълга си без пазарене и без мрънкане. Става ясно понякога в какъв хаос работят, в какъв недоимък и ужасни условия, колко са тежки смените им и отговорна работата. Цялото съсловие медицински работници и неболничен персонал отговори с достойнство и професионализъм на погледите, вперени в тях. Да не забравяме, че тази година 7 април - Международен ден на здравето и здравния работник е посветен на акушерките и медицинските сестри!

Ние самите

Научихме и много за нас като общество. Най-тежкият урок е този за нас самите. Колко сме недисциплинирани, безотговорни, агресивни в социалните мрежи и как се скатаваме и мишкуваме на живо. Как пренебрегваме правилата, не приемаме да ни ограничават свободите, не приемаме и тежестта на отговорностите, които вървят с тях. Да, това го видяхме...Видяхме и още безпрецендетни актове на добро - съседи помагаха на по-възрастните, децата рисуваха послания, хората пееха, свиреха и ръкопляскаха по балконите си и се окуражаваха. Много от нас станаха доброволци, много от нас дариха скромни и не толкова скромни суми на болници и нуждаещи се институции. За много от нас да се явят на работа, спазвайки мерките за безопасност, се оказа повече от геройство...

Минавайки през всичките тези уроци, няма как да не си дадем сметка, че и ние научихме нещо за себе си.


Освен окончателно как да си мием ръцете и да придобием няколко висши по вирусология и епидемиология, теория на конспирациите и връзката на вируса с 5G мрежата, геополитика, диетика, педагогика и психология, като истински българи естествено изнесохме на нови висоти статута си на експерти по всичко. Дано обаче научихме урока, че всички сме свързани. И в трудни времена, когато моралът се проявява в чист вид, когато няма време за маски и преструвки, да покажем, че нашето истинско лице отразява солидарност, самоотверженост и търпимост.

Отразява доброто.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Най-голямата утеха - пролетта пак е тук
· Подкрепете учителите на децата си!
· Нека в днешния ден да обърнем поглед към възрастните хора около нас
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Ако си тъжен, се чувствай поласкан...
· "Правилният път"
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
· Скуката не е толкова страшна, колкото изглежда
· Червената рокля - милиони шевове, които разбиха културните бариери
· Отвори вратата...
Неделя
16
Юни 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Мароко - Страната на 1001 нощ- II. Танжер
Петък е - денят на кускуса. През този ден може да се опитат най-различни вариации на това характерно...
Вслушвай се в себе си. Хубав човек лошо няма да те посъветва
Вслушвай се в себе си. Хубав човек лошо няма да те посъветва....
Къде в света се събират най-много хора?
Кое обединява и разделя в най-силна степен големите групи от хора? Религията, безспорно. Принадлежността...
Нуждата от красота
Възможно е някои да се усъмнят, че такава нужда изобщо съществува. Красотата е нещо, което звучи толкова...
Не порицавай разсъждаването на другия, загдето се различава от твоето
Най-големите блага, дадени на човека, са разсъждаването и волята. Щастлив е онзи, който не ги употребява...
Как се празнува Великден по света - II
Във Великобритания на Разпети петък се хапват малки хлебчета със стафиди и нарисуван кръст. Подобно на...
Домът на душата
Душата ми е дом с отворени врати - за канени и за неканени, за носещи цветя, за идващи от сметището...
Разговор с Любовта
- Ти, коя си? Защо ме будиш? - Здравей, аз съм Любовта. - Любовта ли? Че, щом си Любовта, защо...
Пътешествието - начин на употреба
Пътешествията до далечни и непознати места често се предлагат като награди в различни състезания. За...
Септември си отиде. И вали
Септември си отиде. И вали. Една тъга пресича хоризонта. Небето се завива със мъгли и крие някаква...
Не позволявай на хората да те привличат в техните бури
Не позволявай на хората да те привличат в техните бури, привлечи ги в твоя покой....
Рецепта за ден
Когато много бързам да се съмне, сама си ставам слънцето дори. Във снежнобяло утро се превърнах. А...
Вярват ли децата в Дядо Коледа?
Попаднах на спор между две деца по повод Дядо Коледа. Едното твърдеше, че той съществува, тъй като го...
Есенен уют в кухнята
Сигурна съм, че много от нас вече ни гони носталгията по летните дни. По жарките следобеди, ефирните...
Задава се дълга магнитна буря. Как да се предпазим
Слънцето ни се „усмихна“ днес в много интересна поза. „Усмивката“ му обаче ще изпрати към Земята порция...
Хобито – удоволствие и релакс
Да имаш свое любимо занимание не е само начин за запълване на свободното време, а и възможност за пълноценна...
Carpe diem!
„Не питай (ний не можем да узнаем) какъв ли край предвидили са боговете за теб и мен, Левкония, нито...
Емил Чоран: Човек забравя болката, но никога унижението
"Аз, разбира се, не правя нищо. Но аз виждам часовете да отминават – то струва повече от това да се опитвам...
Сбогуване с морето
Сбогом, мое море, сбогом, мое море! Още топло е, още е лято, но от час там над нас се върти, без да...
Изобретяването на синьото
Синият цвят има дълга и сложна история - от наметалата на ренесансовите мадони до обикновените докерски...
Тийнейджърска песничка
На младостта ни лодката отплува, реката на живота си тече и виждам във дъжда да се целуват едно момиче...
Коледни пости - Ден 13:
Как изглежда вътрешното равновесие над супа леща. Втори шанс за коледната украса.
Днес, надвесена над купа леща, гледам снега и си мисля, колко ми е бедна коледната украса. Сутринта я...
На тази дата: Роден Златю Бояджиев
Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Считан за един от най-самобитните български български...
16 април - Ден на юриста и българската конституция
На 16 април 1879 година в Учредителното събрание във Велико Търново е приета и гласувана демократично...
Щом имаш куража да мечтеш за нещо...
Щом имаш куража да мечтеш за нещо, значи имаш куража и да го направиш....
Градският парк – душата на града
Във всеки по- голям град има парк или поне някаква зелена площ с пейки и градинки. Някои са в самото...
"Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?"
Светите отци учат: "Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден...
Мечтите се сбъдват, когато погледът е вперен в звездите, но краката са стъпили на земята
Мечтите се сбъдват, когато погледът е вперен в звездите, но краката са стъпили на земята. ...
Животът е кратък
"Животът е кратък. И трябва да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е лош. Да захвърлиш...
Виена - разказ с полезности за пътешественици - III
Естествено продължение на разходката са два от най-интерсните музеи във Виена – Природо-научния музей...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook