Какво научих в университета?

Колко е хубаво да знаеш нещо важно и полезно, колко е ненужно да знаеш всичко.

Да бъда невидима, когато има труден семинар с безмилостен преподавател, но да знам как да ме забележат всички, когато ми е весело

Да уважавам хората, които знаят повече от мен и да игнорирам тези, които ми го натякват.

Да намирам бързо приятелства и да ги изоставям също така бързо, но и да позволя някои от тях да пуснат корени в душата ми.

Да се подмазвам на инспекторка, когато се налага, но и да и кажа смело, че не е права.

Да смятам жълтите стотинки стигат ли за хляб, а на следващия ден да стопя парите си за месец напред.

Да позная поражението, когато ме скъсат на изпит, но и да изпитам вкуса на победата, когато ме четат, цитират и хвалят.

Колко са незначителни оценките, които си раздаваме, не само по време на сесия.

Да попивам всяка дума от някой случаен, седнала на стълбите през университета, защото знам, че може никога повече няма да го видя, а този миг може да промени живота ми.

Колко голям е и най- малкият заем и от кой да го поискам. Кога трябва да го върна на следващия ден и кога може да почака. Да давам заем като инвестиция, за времето когато няма да имам аз пари.

Да търся добре платена, прилична работа с гъвкаво работно време, с опции за неплатен отпуск заради сесията. И да разбера колко е невъзможно това.

Да мина през Ошо, Дънов, Кришнамурти, Екхарт Толе, Ричард Брансън, Доналд Тръмп, Дейл Карнеги и всички, които искат да ме научат коя съм и как да живея и да мога да кажа – това не е за мен!

Да пия бира в пластмасова чашка в парка, да е пролет и да е весело, но и да вдигам тежки наздравици с професори в душни библиотеки.

Да не викам, когато открия на сутринта след купон непознат в леглото – дали съм го канила аз там или сам се е строплил, не помня, важното е да си ходи. И малко по- тихо, моля!

Да се съглася с някой просто, защото е прав. Да не споря на всяка цена, но и да пусна петиция или вдигна стачка, защото си струва да се бориш за някои каузи. Особено когато си млад.

Да намеря Мъжа и да разбера, че той е само спирка по пътя към Мъжа. Да не ми е мъчно, а да се радвам, че го откривам навреме.

Да обичам родителите си повече от всякога. Да ми липсва мамината манджа и татковите поучения. Да ми липсва детската стая и нейния аромат.

Да живея на квартира, да живея в общежитие, да живея у приятелка, да живея у приятел, да живеем много хора на малко място, да живея най- сетне сама.

Да отделя миг от този живот на свръх бързи обороти, през който да си кажа –

Да си студент е страхотно, но не всички го оценяват. Да си студент е привилегия, която не всички имат. Да си студент е нещо, което никога няма да се повтори, поне не и по този начин! Да си по този начин млад, влюбен, искрен, борбен и да учиш. Да не спираш да учиш.