"Поете мой! Презри ти любовта народна"

Поет

Махнете се, какво ви прави
поетът мирен, спрял до вас!
Вий тънете в развратни нрави,
не буди ви лиричен глас!
Противни сте като гробове.
За глупостите си, за злоба
вий имахте до този час
тъмници, бичове, топори; —
дотегна ми, народ безумен!
В града от улиците шумни
измитат смет – полезен труд! —
Но щом служение изоставят
и жертвата си пред олтаря
с метли жреците ли метат?
Че не в житейските вълнения,
за користи и гневен бой,
родени сме за вдъхновение,
молитви, песенен покой.

Превод: Мария Шандуркова


Към поета

Поете мой! Презри ти любовта народна.
На шумната хвала шумът ще мине див.
Ще чуеш глупав съд, мълва неблагородна.
Но остани ти твърд, спокоен, мълчалив.

О, ти си цар: живей самин. Върви свободен,
където те влече свободният ти ум,
на разума плода отглеждай в празен шум,
презрял наградите за подвиг благороден.

В самия теб са те. Ти съдия си сам.
Най-строго съдиш ти труда си тъй голям.
Доволен ли си ти, взискателен художник?

Доволен? Остави тълпата да крещи,
да плюе в тоз олтар, где огънят пламти,
да люшка с детска глупост твоя чист триножник.


Поетът и тълпата

Procul este, profani.

Поет шептеше вдъхновено
в ръка със лира с нежен глас.
Той пееше — ала надменно
непросветен народ студено
го слушаше без капка страст.

И казваше тълпата тъпа:
„Защо с такива стихове
той губи времето ни скъпо?
И към каква ни цел зове?
Какво си дрънка и защо ли
измъчва гордите ни воли
като капризен чародей?
Да, като вятъра свободен,
но като вятъра безплоден
стихът му празен се пилей.“

Из "Избрани произведения в шест тома • Том втори" с преводачи: Цветан Ангелов; Радой Ралин; Пенчо Симов; Димитър Методиев; Иван Теофилов; Любен Любенов; Ижо Соколов; Иван Теофилов; Георги Джагаров; Кръстьо Станишев; Атанас Смирнов; Найден Вълчев; Григор Ленков; Димо Боляров; Александър Миланов; Тихомир Йорданов; Никола Фурнаджиев; Андрей Германов; Стоян Бакърджиев; Петър Алипиев; Димитър Златев; Иван Пауновски