Голата душа

Веднъж при един мъдрец дошло младо момиче. Красивата девойка обаче била обляна в сълзи.

- Какво да правя?- рекла тя. - Старая се винаги да бъда добра към хората, да не ги наранявам, да не ги обиждам, да им помагам с каквото мога. И въпреки цялата ми доброжелателност, вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Дори сред тях има такива, които се държат откровено враждебно с мен. Толкова несправедливо и обидно! Кажи ми какво да правя мъдрецо?

Той я погледнал с усмивка и казал:

- Съблечи се чисто гола и мини така през града!

- Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!

- Ето, виждаш ли! - усмихнал се отново мъдрецът. - Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи. Не всеки има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника.

- Но какво да направя? - попиталo момичето.

- Да излезем, искам да ти покажа градината си.

Навън той продължил:

- Виж тези прекрасни цветя! Дълги години аз се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях.

Бъди като цвете, разкривай сърцето и душата си на хората бавно и незабележимо. Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака.