Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Иконата на Париж - Айфеловата кула


Имате ли си любимо място по света? Някъде, където сте ходили и сте се почувствали наистина вдъхновени и пленени от красота? Или може би то е някъде, където все още мечтаете да отидете? Мисля, че всеки от нас има такова кътче- място, на което винаги би се върнал. Светът е огромен, а забележителностите и красивите местности дебнат от всякъде... И макар и да имам не до там голям “опит” със световните архитектурни паметници, един от тях съм посещавала два пъти- не просто, защото така се е случило, а защото исках да видя това място отново. И въпреки, че тогава още бях невръстна тийнейджърка, почти петнадесет години по-късно, перфектно помня чувствата и впечатленията си от там. И с огромно удоволствие, един ден отново бих се завърнала пред... най-известното чудо на света- Айфеловата кула.

Започвам от тук- за тези от вас, които не са толкова запознати с любопитностите около нея.
Най-високата конструкция в света до 1930 година- 324 метра, които се оказват и най-изкачваните в световната историята - всяка година това чудо се изкачва от минимум пет милиона души, като до 2010-та година, кулата е била посетена от общо 250 милиона души. Първото посещение се извършва от група правителствени личности на 31 март 1889 година, когато е напълно завършен строежът и. Изкачването тогава, обаче става единствено по стълбите, асансьорите не работят все още. Тук се сещам за моето огромно желание да стигна поне до първия етаж по стъпалата, но родителите ми намериха искането ми за малко страшничко и ме отказаха от идеята. А и към днешна дата, като се позамисля, едва ли бих катерила стълби 60 метра, гледайки си под краката и виждайки все по-голямата височина. Тийнейджърски щуротии, какво да правиш! А иначе- до върха има “само” 1792 стъпала. Любопитен факт е, че 1792-ра е годината на обявяване на Първата Френска Република. Също така промяната във височината и, което се случва в зависимост от околната температура- може да се измени най-много с 8cm поради разширението на метала. Отклонения се “дават” и при силни ветрове- около 12 см. Кулата е изградена от пудлинговано желязо с обща тежест около 7 300 тона в рамките само на две години, което е породило и много слухове във връзка с безопасността и. Някои дори са наричали създателя и- Густав Айфел, самоубиец. Построена като “макет”, целящ да представи Париж на световно изложение, кулата трябвало да бъде демонтирана след двадесет години. Естествено, небивалият и успех, не позволил това да се случи. Сигурно и днес, единственият човек, посетил творението на Айфел, но не изкачил го си остава Адолф Хитлер. При визитата му по време на Окупацията през 1940 година, кабелите на асансьора са разсечени от французите, за да го принудят да използва стълбите, но той така и не го прави. А, иначе, всички вие, които сте се запътили в посока Франция, в никакъв случай не се връщайте, без да видите не само чудото на Айфел, а и цялото “чудо”, наречено Париж- несравнима красота, завинаги оставаща в съзнанието ви. А гледката от върха на този великолепен архитектурен паметник- тя непременно ще ви омагьоса. Но нека ви доразкажа какво видях аз.

Случи се така, че първо видях Айфеловия “връх” по тъмно, “облечен” в безброй лампички. Светлинното шоу, което се откри пред очите ми беше удивително, вече съвсем губех търпение да дойде сутринта, за да я изкача. На следващия ден- там отдолу, под кулата- чувството ми беше меко казано необяснимо. Бях едно съвсем миниатюрно джудже, а над мен- триста метра желязо. Но не- не това е моето описание. Макар и да има хора, които я “охарактеризират” точно по този начин. А, аз- аз не бях виждала нещо по-масивно, по-могъщо и толкова теглещо ме към себе си. Величието на тази “сграда” е завладяващо. Направи ми впечатление и това, че желязото на кулата изглеждаше доста запазено и добре изглеждащо. Оказа се, че тайната се крие във факта, че този “монумент” се поддържа изрядно, пребоядисвайки се веднъж на седем години. Наредихме се на една от дългите опашки за билети. Бяхме осведомени, че понякога се чака по три-четири часа, понеже “пътникооборота” определено е впечатляващ. Всички тези хора, струпани тук долу, за да се качат там горе- беше наистина вълнуващо. И така, дойде и нашият ред. Ето, че вече сме пред единия от асансьорите. Макар да бях навита да пробвам стълбите, които определено изглеждаха много по-опасни (въпреки, че се виждаха доста хора, които ги бяха избрали), сега, чакайки асансьора, се чувствах в още по-голяма опасност. Нямах си на идея какво е усещането, а и като гледах колко много хора ще влезем в него, някак ми се стори особено клаустрофобично. За щастие, асансьорът не беше никак страшен. И за още по-голямо щастие, се оказахме на върха много бързо. Гледката от 276 метра височина е наистина уникална и въпреки това, не е онова, което можеш да видиш от втория или дори от първия етаж. Телескопите, поставени тук, пък въобще не ми бяха по вкуса, защото предпочитах да съзерцавам реалността единствено с две широко отворени очи. За щастие, при двете ми посещения успях да обиколя и трите етажа. Единственото, което не ми хареса, бяха високите мрежи, ограждащи парапетите, но пък случаите на самоубийства не бяха за пренебрегване.

Някои хора твърдят, че разликата в гледката между втория и третия етаж е незабележима. Аз определено не съм сред тях. Вторият етаж се намира на височина 115 метра и със сигурност ви предлага много по-красива гледка, поради възможността да различавате забележителностите в далечината, което се случва още по-добре от първия етаж, но той пък не ви осигурява напълно т.нар. “птичи поглед” над града. На първата площадка се намира и изисканият ресторант "Алтитюд 95" ( името му идва от надморската височина, която тук е точно 95 метра), чиито панорамни прозорци гледат към река Сена и площад Трокадеро и забележителните му фонтани. А гледката...гледката е неописуема. Няма как да ви я разкажа. Очите не могат да разказват…те само гледат, докато душата се изпълва с някакво особено чувство на спокойствие, хармония, удовлетвореност, щастие и благодарност... Благодарност, че си успял да се изкачиш до този връх на човешката мисъл, до това забележително творение. Целият Париж е едно съвършено чудо, което несъмнено трябва да посетите. Величието на този град е ненадминато. Изящността на паметници като Нотер Дам или Секре кьор, ще ви изпълни с толкова красота и преклонение, колкото дори един безбрежен океан не може да ви донесе.

Париж е истинско доказателство, че не само природата е велика, а и човек със своите неповторими архитектурни произведения, очевидно направени с много любов. Не случайно го наричат градът на любовта- защото за мен това е мястото, на което можеш да се разхождаш със седмици, без да ти омръзне...просто, защото “околността” непрекъснато зарежда сетивата и сърцето с незабравими емоции.

Някои казват, че тя е най-фотографираната забележителност в целия свят и все още мечтаят да я посетят. Има и такива, които не са особено впечатлени от вида и. Но съм убедена, че това са единствено хората, които не са успели да я видят високо над главите си и да я усетят под краката си. Всъщност, наистина не познавам човек, който да я е изкатерил и да не му е харесало изживяването. Според мен този “паметник” е символ на свобода, величие и изящество и винаги ще бъде едно от най-красивите места в целия свят. Затова- пожелавам на тези от вас, които не са я видели, да си “спечелят” възможността да го направят. А аз...аз отново мечтая да я изкача, а не просто да нося “макета” и на връзката с ключовете си. Защото Айфеловата кула със сигурност отключва една от най-важните и прекрасни емоции в мен.
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Коментари
2017-09-21 #1
Тоня Борисова
Така е! Това е невероятно място, най-уникалният прекрасен град за мен! Зареждаш се, дишаш, леко ти е. Не мога да кажа какво ми харесва повече, там ставаш разноглед Но сякаш най-любим ми е Монмартр с типичната си френска атмосфера. Въобще с две думи Париж е град с душа...
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
· Достъпни и бързи летни дестинации извън страната
· Какво да посетим в Европа през 2017?
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Сряда
19
Май 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2

3
4
5
6
7
8
9

10
11
12
13
14
15
16

17
18
19
20
21
22
23

24
25
26
27
28
29
30

31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Стартира четвъртото издание на “Ти и Lidl за по-добър живот”
Лидл България обявява стартa на четвъртото издание на най-голямата си социално отговорна инициатива "Ти...
Най-гледаното в Youtube за 2014 година
След като Google ни показа как ще запомни годината според това, както сме търсили, време е и YouTube...
Създадени за любов
Какво е честта пред любовта на една жена? Какво е дългът пред докосването на новородения син в ръцете...
"По устройство е държава, в която всеки се устройва както намери."
"За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По...
Катастрофална коледна фотосесия
Настъпва времето на семейните коледни сесии. Красиви декори, атмосфера, излъчване на семейна сплотеност...
На тази дата: Роден Златю Бояджиев
Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово. Считан за един от най-самобитните български български...
Най-романтичните комедии на всички времена
Най- добрите любовни филми на едно място. В началото бях вдъхновена от тази идея и мислех, че е лесна...
8 март - какво всъщност празнуваме?
8 март е един много криворазбран празник. Той е оспорван, считан за комунистическа отживелица, част от...
Градско пчеларство за хоби и за запазване на еко равновесието
„Заедно връщаме природата“ е мотото на група немски ентусиасти, обединени от идеята да развиват едно...
Дневникът на мама
Идеята за този дневник е породена от две неща. От време на време ме хваща един ужасен фатализъм. "Ами...
Соня Хени - норвежката принцеса на леда (видео)
Искам да правя с кънките това, което Фред Астер прави с танците. Соня Хени е норвежка състезателка...
Ви(в)а Адриатика – II: Бока Которска
Въпреки плътно затворените кепенци – задължителен елемент от средиземноморската архитектура, слънцето...
19 август - Световен ден на фотографията
Фотографията се приема за изкуство на 19 август 1839 г., когато френското правителство представя изобретението...
Ние сме онова, което прави от нас любовта
Ние сме онова, което прави от нас любовта. Срещне те стар познат и се провикне: - Какво става с тебе?...
На тази дата: полетът на Георги Иванов
На 10 април България се нарежда след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР като шестата "космическа" страна...
Стоте болести и стоте лекарства
1. Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест. 2. Забравяйки за дълга,...
Черните периоди в живота понякога се превръщат в писти за излитане
Черните периоди в живота понякога се превръщат в писти за излитане. ...
Коледна Виена - I
Да попаднеш във Виена е преживяване, което безспорно си струва, но това да ти се случи точно преди коледните...
Имате ли чувството за хумор?
Не го виждаш, не го чуваш, а може да ти потекат сълзи заради него. Що е то? Не, не е Батман с шапка невидимка....
Жоан Миро: "Всичко, което рисувам, съм го видял в полята или на морския бряг."
На 20 април през 1893 г., в Барселона се ражда Жоан Миро - един от най-видните представителите на сюрреализма...
Културата оцелява в отделния човек и в общността, от която е част
Последното убежище на културата, грамотността, словото, знанието остава в отделния човек и в микро общностите,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook