Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Иконата на Париж - Айфеловата кула


Имате ли си любимо място по света? Някъде, където сте ходили и сте се почувствали наистина вдъхновени и пленени от красота? Или може би то е някъде, където все още мечтаете да отидете? Мисля, че всеки от нас има такова кътче- място, на което винаги би се върнал. Светът е огромен, а забележителностите и красивите местности дебнат от всякъде... И макар и да имам не до там голям “опит” със световните архитектурни паметници, един от тях съм посещавала два пъти- не просто, защото така се е случило, а защото исках да видя това място отново. И въпреки, че тогава още бях невръстна тийнейджърка, почти петнадесет години по-късно, перфектно помня чувствата и впечатленията си от там. И с огромно удоволствие, един ден отново бих се завърнала пред... най-известното чудо на света- Айфеловата кула.

Започвам от тук- за тези от вас, които не са толкова запознати с любопитностите около нея.
Най-високата конструкция в света до 1930 година- 324 метра, които се оказват и най-изкачваните в световната историята - всяка година това чудо се изкачва от минимум пет милиона души, като до 2010-та година, кулата е била посетена от общо 250 милиона души. Първото посещение се извършва от група правителствени личности на 31 март 1889 година, когато е напълно завършен строежът и. Изкачването тогава, обаче става единствено по стълбите, асансьорите не работят все още. Тук се сещам за моето огромно желание да стигна поне до първия етаж по стъпалата, но родителите ми намериха искането ми за малко страшничко и ме отказаха от идеята. А и към днешна дата, като се позамисля, едва ли бих катерила стълби 60 метра, гледайки си под краката и виждайки все по-голямата височина. Тийнейджърски щуротии, какво да правиш! А иначе- до върха има “само” 1792 стъпала. Любопитен факт е, че 1792-ра е годината на обявяване на Първата Френска Република. Също така промяната във височината и, което се случва в зависимост от околната температура- може да се измени най-много с 8cm поради разширението на метала. Отклонения се “дават” и при силни ветрове- около 12 см. Кулата е изградена от пудлинговано желязо с обща тежест около 7 300 тона в рамките само на две години, което е породило и много слухове във връзка с безопасността и. Някои дори са наричали създателя и- Густав Айфел, самоубиец. Построена като “макет”, целящ да представи Париж на световно изложение, кулата трябвало да бъде демонтирана след двадесет години. Естествено, небивалият и успех, не позволил това да се случи. Сигурно и днес, единственият човек, посетил творението на Айфел, но не изкачил го си остава Адолф Хитлер. При визитата му по време на Окупацията през 1940 година, кабелите на асансьора са разсечени от французите, за да го принудят да използва стълбите, но той така и не го прави. А, иначе, всички вие, които сте се запътили в посока Франция, в никакъв случай не се връщайте, без да видите не само чудото на Айфел, а и цялото “чудо”, наречено Париж- несравнима красота, завинаги оставаща в съзнанието ви. А гледката от върха на този великолепен архитектурен паметник- тя непременно ще ви омагьоса. Но нека ви доразкажа какво видях аз.

Случи се така, че първо видях Айфеловия “връх” по тъмно, “облечен” в безброй лампички. Светлинното шоу, което се откри пред очите ми беше удивително, вече съвсем губех търпение да дойде сутринта, за да я изкача. На следващия ден- там отдолу, под кулата- чувството ми беше меко казано необяснимо. Бях едно съвсем миниатюрно джудже, а над мен- триста метра желязо. Но не- не това е моето описание. Макар и да има хора, които я “охарактеризират” точно по този начин. А, аз- аз не бях виждала нещо по-масивно, по-могъщо и толкова теглещо ме към себе си. Величието на тази “сграда” е завладяващо. Направи ми впечатление и това, че желязото на кулата изглеждаше доста запазено и добре изглеждащо. Оказа се, че тайната се крие във факта, че този “монумент” се поддържа изрядно, пребоядисвайки се веднъж на седем години. Наредихме се на една от дългите опашки за билети. Бяхме осведомени, че понякога се чака по три-четири часа, понеже “пътникооборота” определено е впечатляващ. Всички тези хора, струпани тук долу, за да се качат там горе- беше наистина вълнуващо. И така, дойде и нашият ред. Ето, че вече сме пред единия от асансьорите. Макар да бях навита да пробвам стълбите, които определено изглеждаха много по-опасни (въпреки, че се виждаха доста хора, които ги бяха избрали), сега, чакайки асансьора, се чувствах в още по-голяма опасност. Нямах си на идея какво е усещането, а и като гледах колко много хора ще влезем в него, някак ми се стори особено клаустрофобично. За щастие, асансьорът не беше никак страшен. И за още по-голямо щастие, се оказахме на върха много бързо. Гледката от 276 метра височина е наистина уникална и въпреки това, не е онова, което можеш да видиш от втория или дори от първия етаж. Телескопите, поставени тук, пък въобще не ми бяха по вкуса, защото предпочитах да съзерцавам реалността единствено с две широко отворени очи. За щастие, при двете ми посещения успях да обиколя и трите етажа. Единственото, което не ми хареса, бяха високите мрежи, ограждащи парапетите, но пък случаите на самоубийства не бяха за пренебрегване.

Някои хора твърдят, че разликата в гледката между втория и третия етаж е незабележима. Аз определено не съм сред тях. Вторият етаж се намира на височина 115 метра и със сигурност ви предлага много по-красива гледка, поради възможността да различавате забележителностите в далечината, което се случва още по-добре от първия етаж, но той пък не ви осигурява напълно т.нар. “птичи поглед” над града. На първата площадка се намира и изисканият ресторант "Алтитюд 95" ( името му идва от надморската височина, която тук е точно 95 метра), чиито панорамни прозорци гледат към река Сена и площад Трокадеро и забележителните му фонтани. А гледката...гледката е неописуема. Няма как да ви я разкажа. Очите не могат да разказват…те само гледат, докато душата се изпълва с някакво особено чувство на спокойствие, хармония, удовлетвореност, щастие и благодарност... Благодарност, че си успял да се изкачиш до този връх на човешката мисъл, до това забележително творение. Целият Париж е едно съвършено чудо, което несъмнено трябва да посетите. Величието на този град е ненадминато. Изящността на паметници като Нотер Дам или Секре кьор, ще ви изпълни с толкова красота и преклонение, колкото дори един безбрежен океан не може да ви донесе.

Париж е истинско доказателство, че не само природата е велика, а и човек със своите неповторими архитектурни произведения, очевидно направени с много любов. Не случайно го наричат градът на любовта- защото за мен това е мястото, на което можеш да се разхождаш със седмици, без да ти омръзне...просто, защото “околността” непрекъснато зарежда сетивата и сърцето с незабравими емоции.

Някои казват, че тя е най-фотографираната забележителност в целия свят и все още мечтаят да я посетят. Има и такива, които не са особено впечатлени от вида и. Но съм убедена, че това са единствено хората, които не са успели да я видят високо над главите си и да я усетят под краката си. Всъщност, наистина не познавам човек, който да я е изкатерил и да не му е харесало изживяването. Според мен този “паметник” е символ на свобода, величие и изящество и винаги ще бъде едно от най-красивите места в целия свят. Затова- пожелавам на тези от вас, които не са я видели, да си “спечелят” възможността да го направят. А аз...аз отново мечтая да я изкача, а не просто да нося “макета” и на връзката с ключовете си. Защото Айфеловата кула със сигурност отключва една от най-важните и прекрасни емоции в мен.
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Коментари
2017-09-21 #1
Тоня Борисова
Така е! Това е невероятно място, най-уникалният прекрасен град за мен! Зареждаш се, дишаш, леко ти е. Не мога да кажа какво ми харесва повече, там ставаш разноглед Но сякаш най-любим ми е Монмартр с типичната си френска атмосфера. Въобще с две думи Париж е град с душа...
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Метеопрог за планиране на почивката
· Туристическа агенция за специални събития: как да организирате персонализирано пътуване за специални поводи?
· Какви обувки задължително да вземем по време на почивката си
Виж още статии за:   Пътешествия ·
Четвъртък
18
Юли 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н

1
2
3
4
5
6
7

8
9
10
11
12
13
14

15
16
17
18
19
20
21

22
23
24
25
26
27
28

29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
"Търся я с поглед, за да я приближа към мене."
Търся я с поглед, за да я приближа към мене. Сърцето ми я търси, а нея я няма. В такава нощ дървесата...
Из "Общуване без агресия"
Никога не съм срещала мързелив човек, но такъв, който, докато го наблюдавах, никога не бързаше, да. И...
Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
"Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение, ще бъде истински дар той да напусне живота ви. ...
Натали Портман в 5 култови роли
"Умните жени обичат умните мъже повече, отколкото умните мъже обичат умните жени" - Натали Портман Натали...
Предизвикателство от Hera.bg "Искам да ти кажа..." до една истинска Жена
Ако има точно време и място, за да кажеш топли и вълнуващи думи за жената, оставила огромна или малка,...
„Хера. Бг” с награда на публиката
Скъпи читатели, Ето, че конкурсът „БГ сайт’ 2010” отмина. Екипът на „Хера. Бг” си тръгна от церемонията...
Ако винаги правиш нещата по същия начин...
Ако винаги правиш нещата по същия начин, ще получаваш същите резултати. Бъди смел за промяната....
Цветята на малката Ида
— Бедните ми цветя, съвсем увехнаха! — каза малката Ида. — Снощи бяха тъй хубави, а сега главичките им...
Тайната на Любовта...
Любовта е такова нещо, че кацне ли на рамото ти искаш да я запазиш завинаги. Това искали и влюбените...
Отиде си колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес
На 87 години на 17.4.2014 година почина Габриел Гарсия Маркес един от най-известните писатели, представител...
15 незабравими цитата от Блага Димитрова
Заслужава си да пропътуваш от единия край на небето, чак до другия, за да срещнеш усмивката. Не вървете...
Честит 3 март!
Никой не избира къде да се роди. Нито в кое семейство. Може да избере например къде да живее и кои да...
Лошите моменти идват, за да ни отворят очите за хубавите, които не ценим
Лошите моменти идват, за да ни отворят очите за хубавите, които не ценим....
Трудностите са най-добрият начин да изпитаме силата на характера си
Трудностите са най-добрият начин да изпитаме силата на характера си....
Коледни пости - Ден 15:
Бърз ориз на крак. Време за ръчен труд и творчество.
След вчерашния възторжен ден, обилно полят с какао, днес настроението все още лети нагоре. Сутринта обиколих...
Казанлък- град с аромат на гюл - II
Тук може да посетите музея на розата. Някогашната сграда построена през 1907г. била Институт на розата...
Цвят и апетит – синестезия на сетивата
Замисляли ли сте се за цвета на храната, която ядете всеки ден? Вероятно в менюто ви присъстват много...
Поемане на дъх
Ние по инерция търсим чистия полъх отвън, а неговия извор е вътре в душите ни. Не задържай въздуха в...
Ленард Коен – “Не трябва да се противопоставяте на чудото”
Навсякъде има пукнатини, през които навлиза светлината. Канадският певец и автор на песни, поет...
Априлското въстание
Априлското въстание е връхна точка в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането....
Родих се да живея в бури…
Родих се да живея в бури… Родих се да живея в бури – но ей живота ясноок ръка на устните ми тури: “Чуй,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook