Апетитът на богомолката

Съзнателно или не хората винаги са правели сравнение между себе си и животинския свят. Особено, когато става дума за потайните дебри на сексуалността – именно там, човешкото въображение се развихря най-неудържимо.
Примерите за това са многобройни – от „лековатото” поведение на пеперудата, която прелита от цвят на цвят до “подлите номера” на кучката. Безспорно обаче богомолката е животното, което поражда най-силни сексуални асоциации, особено в мъжете. Тя е въплъщение на най-смразящите им страхове – че ще бъдат унищожени от неустоима и съблазнителна жена. На дамите също понякога им се иска, особено в пристъп на ярост към силния пол, да бъдат богомолки. В основата на всички това стои един простичък факт – по време на съвкуплението женската богомолка първо обезглавява, а после изяжда мъжкия.

Това, което ние разумните смятаме за крайна жестокост, в природата е само инстинкт. В защитата на богомолката ще отбележа, че при насекомите мъжките рядко надживяват първия си сексуален подвиг. Например за мъжките мравки и пеперуди животът си отива заедно със семената течност. Така без да бъдат убивани от самките, след изпълнението на единственият си дълг, те се оказват вече ненужни и веднага умират. При пчелите, търтеите се радват на малко по-дълъг рахат, но с наближаването на есента биват изхвърлени от кошера и обречени на сигурна смърт. Логиката е същата – през дългата и сурова зима няма мед за безполезните мъжки. Женският паяк също изяжда своя партньор след половия акт. Науката обаче е установила, че го прави не от агресия, а за да осигури хранителни вещества за съзряването на яйцата, които носи в себе си. След това на свой ред малките изяждат майка си.

При богомолката нещата стоят по иначе. Тя не хапва мъжкия от грижа за поколението си. Според своите предпочитания едни самки само откъсват главата на партньора си по време на акта, други го доизяждат за десерт, а трети оставят щастливеца да си тръгне по живо - по здраво. В случая наистина става дума за лакомия, само че сексуална. Просто след обезглавяването мъжкият става по-добър любовник – движенията му са по-енергични, а изхвърлената сперма повече. Това е възможно, защото нервните възли свързани с оплождането се намират в корема му, а висшият нервен център в главата само затормозява добрата им работа.

И тъй като мъжете прехвърлят някои особености в поведението на богомолката на нас жените, аз се изкушавам да направя същото. Наблюдението на силната половина на човечеството понякога наистина ме навежда на мисълта, че главата пречи на сексуалните им постижения. Затова пък, те са намерили успешен начин да я изключват. Може би заради това, най-популярното мъжко оправдание е „толкова много се възбудих, че не мислих в този момент”. Време е да повярваме на тази реплика.