Буковски и жените

"Всеки може да преследва фусти, но изкуството изисква дисциплина."

"Това, което иска една жена, е реакция. Това, което иска един мъж, е просто една жена."

"Малко са красивите жени, които биха показали на публично място, че принадлежат на някого."

"Докато мъжете гледат футбол, пият бира или играят боулинг, жените са тези, които мислят за нас, съсредоточават се, изучават и решават: дали да ни приемат, да ни изхвърлят, да ни заменят, да ни убият или просто да ни оставят."

"И все пак жените – свестните жени – ме плашеха, защото те в крайна сметка искат душата ти, а аз исках да си запазя онова, което ми бе останало от моята.”

"И все пак, от време на време човек имаше нужда от жена – дори само за да си докаже, че е способен да си намери.”

"Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче."

"След като жената се обърне срещу теб, всичко е загубено. Понякога наистина те обичат, но после нещо се обръща в тях. Тогава могат да те видят как умираш в канавката, блъснат от някоя кола, и няма да ти помогнат, а ще се изплюят върху теб."

"Няма нищо по-лошо от това жена ти да те остави, когато си беден. Тогава няма нищо за пиене и нищо за правене – само голи стени, които да гледаш вторачено и да мислиш. Такова е отмъщението на жените, но тях също ги боли. Или поне така ми се иска."

"На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много."

"Любовта е форма на предразсъдък. Човек обича онова, от което се нуждае, онова, което го кара да се чувства добре, човек обича също и това, което му е лесно и удобно. Как можеш да кажеш, че обичаш един човек, когато на света има още десет хиляди други, които би обичала повече от него, ако бе имала шанса да ги срещнеш? Само че никога няма да ги срещнеш."