Мери Едуардс Уокър - жената, която промени лицето на медицината

Мери Едуардс Уокър е лекар, феминистка и активистка за правата на жените. Тя е първата жена, получила Медала на честта на Конгреса на САЩ (1865 г.) за работата си като хирург по време на Гражданската война. Участва активно за реформа в облеклото (рестриктивните стилове на женската мода) и избирателното право.

Мери Уокър е родена на 26 ноември 1832 г. в Осуего, Ню Йорк (САЩ). Получава ранно образование в Семинарията на Фали във Фултън, Ню Йорк. Следвайки кариера в традиционно мъжка област, тя се записва в Медицинския колеж в Сиракуза, завършвайки докторска степен по медицина през 1855 г. След това се премества в Колумб, Охайо, където започва частна практика. Не след дълго се връща в родния си щат и сключва брак с колегата си Алберт Милър, малко преди да навърши 23 години. На церемонията Уокър носи къса пола с панталони под нея и отказва да включи „послушание“ в обета си, запазва и фамилното си име – действия, характерни за упоритото й непокорство. По-късно двамата се развеждат, поради изневяра на Милър.

Скоро след започването на Гражданската война в САЩ през 1861 г., Мери Уокър започва да се занимава с доброволческа дейност като медицинска сестра, работеща в болницата на Патентното ведомство във Вашингтон, DC. в Ню Йорк, но скоро се връща към военните дела. Този път тя работи на бойното поле, в палаткови болници в Уорънтън и Фредериксбърг, Вирджиния. През есента на 1863 г. Уокър пътува до Тенеси, където е назначена за помощник-хирург в армията на Камбърд от генерал Джордж Х. Томас, един от главните командири в западния театър на военните действия.


Уокър е обичала да носи мъжко облекло, с което си е навличала гнева на обществото.

През април 1864 г. Мери Уокър е пленена и затворена от армията на Конфедерацията. Тя е освободена през август, след като е била задържана в Ричмънд, Вирджиния, в продължение на няколко месеца. След освобождаването й, Уокър се завръща за кратко във Вашингтон. През есента на 1864 г. тя получава договор за „действащ помощник-хирург" с 52-а пехота в Охайо и скоро започва да ръководи болница за жени-затворници, а след това сиропиталище.

Мери Уокър се оттегля от правителствената служба през юни 1865 г. По-късно същата година, в знак на признание за нейните смели военни усилия, тя е удостоена с Почетен медал за благодарствена служба – тя се превръща в първата жена, получила Медала на честта (най-високото военно отличие в САЩ, присъждано за проявен героизъм във военна обстановка и въведено от Ейбрахам Линкълн). Почти век по-късно, Мери Уокър остава единствената жена, носител на отличието.



Феминистите твърдят, че тесните корсети и дългите тежки поли са вредни за здравето на жените и дори са предназначени да ограничат възможните дейности, които те могат да предприемат. Амелия Блумър, активист в кампания за правата на жените и издател, се заема с изработването на домашно ушито облекло, комбинация от рокля и панталон, което осигурява по-голямо движение, без да се прави компромис с „женското благоприличие“. Костюмът на Блумър веднага се възприема от други феминистки, но и бива изоставен със същата бързина след като става ясно, че облеклото предизвиква повече вълнение, отколкото политиката. Много жени са подложени на унижение, когато носят облеклото на публични места, а вестниците са пълни с подигравателни карикатури. Двадесет години по-късно, когато призивът на движението на активистите за правото на жените на глас привлича национално внимание, реформата за промяна в облеклото отново се превръща в тема на публичен дебат.


Уокър в "Костюма на Блумър"

Самата д-р Мери Уокър носи специалната рокля до края на 70-те години. Тя е избрана и за президент на Националната асоциация за реформа на облеклото през 1866 г. и няколко години след това е тясно свързана с Белва А. Локууд в различни реформаторски движения. Феминистките организации широко популяризират усилията на Уокър по време на гражданската война, но тя се отчуждава от тях през годините заради нарастващата си ексцентричност (започва да носи изцяло мъжко облекло и често е арестувана за маскиране като мъж; тя твърди, че е получила разрешение да се облича така от Конгреса, но не съществува запис за такова изрично действие). Нейният възглед за избирателния въпрос е, че Конституцията вече е дала гласа на жените и че законодателството, търсено от организираните активисти, е безсмислено. Уокър публикува и две книги, частично автобиографичния Hit (1871) и Unmasked; или „Науката за неморалността“ (1878).



Въпреки противоречията около кариерата и политиката й, д-р Мери Уокър се гордее с постиженията си като лекар и защитник на правата на жените. По случайно развитие на събитията, през 1917 г., американското правителство променя критериите за Медала на честта и оттегля отличието на Уокър (тя продължава да го носи непрекъснато въпреки това). След дълго боледуване умира две години по-късно, на 21 февруари 1919 г. в Осуего, Ню Йорк, на осемдесет и шест години. Погребана е в гробището в Осуего, с обикновена церемония, в ковчег, покрит с американското знаме и с черен костюм вместо с рокля. Нейната смърт през 1919 г. идва една година преди приемането на 19-та поправка на американската конституция, която гарантира на жените право на глас.

Почти 60 години след смъртта й, през 1977 г., Медал на честта на Мери Уокър е посмъртно възстановен от президента Джими Картър. Тя е една от забележителните жени в световната история, която променя лицето на медицината и оставя своя сериозен принос в борбата за женските права.