Шарл Перо - един от бащите на вечните детски приказки

Шарл Перо (12 януари, 1628 г. - 16 май, 1703 г.) е виден юрист, прекарал целия си живот в Париж във вярна служба на краля и то не на кой да е, а на Краля Слънце Луи XIV. Роден и расъл в буржоазно семейство от привилегированата класа, близо до кралския двор, брат му също е видна за епохата си личност - архитект в двора. Но този Шарл Перо още не е онзи Шарл Перо, с който всички свързваме обичната детска класика.

Шарл Перо, авторът на няколко от любимите приказки на всички времена, започва живота си като такъв едва на 55 годишна възраст. Тогава епохата е била такава - цени се поезията, театъра и кратките хумористични форми. Лекота, забава, блясък - това е Кралят Слънце. Нуждата да се живее в една непрестанна метафора предизвиква вълната на един нов жанр - авторската приказка. В нея лекомислените придворни търсят житейска дълбочина и правят реверанс към народното творчество, което отново излиза на мода заради идеализираната си реалност.

Шарл Перо написва първите си пет приказки зад името на сина си Пиер Дарманкур, и от негово име през 1695 г. посвещава своя ръкопис на Мадмуазел, племенница на Краля Слънце. Това са “Спящата красавица”, “Червената шапчица”, “Синята брада”, “Котаракът с чизми”, “Вълшебници”. Ръкописът е богато украсен, както е била модата, с винетки и илюстрации на Шарл Перо, а всяка приказва завършва със стих с поучителен характер.

Две години по-късно при именития книжар Клод Барбин се появява една книжка “Истории или приказки от старото време с морални наставления”. На корицата има илюстрация, на която селянка разказва истории на заобиколилите я малки деца. Към приказките от ръкописа с петте са добавени още три приказки: “Пепеляшка”, “Рике с перчема” и “Малечко-Палечко”.


Илюстрациите на "Червената Шапчица", "Спящата красавица" и др. са на Гюстав Доре (6 януари 1832 — 23 януари 1883) - прочут френски художник, график и гравьор, автор на илюстрации на едни от най-големите творби, сред които "Ад", "Дон Кихот", "Гаргантюа и Пантагрюел", творби на Балзак, Едгар Алан По, Байрон. Той е известен с прецизната си работа със сенките и светлосенките, а лицата на илюстрациите му се отличават с голяма експресивност.

Шарл Перо не след дълго е разкрит и получава признание - става член на Френската академия на науките, годината е 1671. През 1687 г. той издава и публично чете труда си "Векът на Луи Велики". Той има програмен характер и призовава писателите и поетите да избягат от скованите дворцови форми и да обогатят сюжетно, езиково и смислово творбите, ползвайки народно творчество и неговото богатство. С този си труд Шарл Перо идейно навлиза в следващата историческа епоха - Просвещението.

Днес тълкувателите на класическите приказки твърдят, че в тях има много повече подтекст (вкл. и сексуален), който се подсказва и от контекста на епохата. Каквито и идеи да влагаме в приказките, днес те имат същата функция, каквато винаги са имали - да оформят представите за добро и зло, за героично и низко, за семейство и чест, но и да доближат децата до техните дълбоки страхове и копнежи и да им помагат да се справят с тях.