"Балада за любовта" на Висоцки: "Щом обичам - жив съм аз поне!"

Кога в света водата на Потопа
завърна се към свойте брегове,
на сушата от пяна на потока
излезе Любовта, тя тиха бе
и изпари се някакси до срока
а хиляди лета там срокът бе.

Има чудаци - още тука днес -
да гълтат с пълна гръд от тази смес,
и ни награда чакат, нито укор,
те мислят че, ще дишат ей така,
а тук внезапно те попадат в такт
и тука им сърца неравно чукат...

Вятър свеж избраните пои,
и възкреси от мъртвите умрял,
щом не любил си, тогава ти,
значи, не си дишал, и живял!

А много ще е скитане по пътя,
страна Любов - велика е страна!
И рицарите си опитва в мъка
по - строго ги изпитва днеска тя.
Ще иска разстояния, разлъка,
ще ги лиши от сън, покой така...

Назад безумците не връщат пак
те вече са съгласни да платят
каква да е цена - дори живота,
да не се скъсат и да съхранят
вълшебните си нишки с лик незрящ,
протегнати между тях, тези щото...

Вятър свеж избраните пои,
и възкреси от мъртвите умрял,
щом не любил си, тогава ти,
значи, не си дишал, и живял!

Но много от Любов пресити сякаш -
без слух са те - не чуват ничий зов
Мълва и празнословие броят ги,
от кръв разчета този е готов.
На тях ще сложим свещи с почит някак -
погиващи в невиждана любов...

И гласовете им ще пеят в такт,
душите им ще бъдат във цветя,
и вечно в дъх един ще бъдат елени,
щом срещнат се с въздишка на уста
по мостовете крехки във нощта,
по тесен кръстопътя на вселена...

Аз за тях полята бих постлал -
те да пеят в сън и наяве!
Аз щом дишам с обич съм живял!
Щом обичам - жив съм аз поне!

Превод: Васил Станев