Защо плуването се оказа "моето нещо"?

Колкото и хубава да е фигурата ти (или пък не толкова), идва момент, в който тя престава да работи като даденост в твоя полза, а се налага да работиш ти в нейна. Хората, които имат проблеми с теглото или пропорциите, целулит и т.н. вероятно са свикнали да се терзаят, да са на диета, да опитват какво ли не. Но такива като мен - нуждата от грижа за тялото на 34 години беше изненада.

Винаги съм мислела, че здравословното отношение към теглото идва от приемането на недостатъците, но и от отказа да се примирим с тях. Разумно хранене, повечко движение, овладяване и осъзнаване на вредните навици са едната страна. От другата са умът да е спокоен, да няма сравнения с останалите жени, да се опитваме да търсим баланс. Така си мислех аз, докато сега, на 34 години, при слаба фигура, 165 ръст и 53 кг, не установих начеващ целулит, увиснали ръце, отпуснати бедра и дупе. И разбрах, че нещо трябва да се направи. Всичко прежалвам, но ръце, които висят - не!



Имам голям проблем със спорта. Не си падам по стадното преживяване, макар да осъзнавам колко добре действа на мои приятелки, как се сформират общности, мероприятия. Не мога да правя контакти насила, само защото 20 жени играем зумба, йога, пилатес. От друга страна колективът иска да те схване, разпредели под етикетче и да ти намери мястото сред другите в обичайните социални роли. Пробвала съм - не е моето нещо.

Не искам да ходя на фитнес, защото идеята за силови тренировки ме отблъсква, цялото това потене, пъшкане и блъскане. Ако фитнесът е смесен - ами има разни оглеждащи те мъже. Ако е само дамски - жените са по-жестоки в изучаващите погледи и сравненията неминуемо изплуват. Бягане и колездене - лек проблем със ставите. Изобщо опитвала съм някои неща и нищо не намерих за себе си. А се чувствам така в този момент от живота, че не ми се правят компромиси, не искам да опитвам постоянно нещо и да го зарязвам, да ми е безкрайно сложно и трудно да се организирам. Искам да ми е лесно и приятно и тогава, тогава ще дам всичко от себе си, обещавам.

И ето че то дойде само. Плуването. Басейнът е в училището на голямата дъщеря и до градината малката. Сутрин ги водя, а в 8 басейнът отваря и няма никакви хора. Идеално за моя график. Една приятелка покрай детето си започна и тя самостоятелно. Не ме надъхвала, но то и няма нужда. С нея така се усещаме, че й разбирам въодушевлението като свое. Импулсивно и с друга вярна приятелка с повечко здрав разум от мен си купих бански, плувни очила и шапка. И ето ме един прекрасен вторник, точно след Великден - екипирана, 8 часа сутринта (далеч от тълпите, нали), със сакчето, пред басейна, чакам треньора. "Аз мога да плувам иначе кроул", започвам, "но се уморявам бързо. Явно правя нещо, не както трябва." "Със сигурност.", казва той,



Плуването е идеално за интровертни хора или за такива, уморени от общуване, тълпи и социализиране. Във водата е наистина, наистина тихо. И не ти се налага да говориш, ама с никого.

Плуването ти помага да се съсредоточаваш върху привидно лесни неща, мах на ръцете и краката, дишане, които обаче критично изискват пълното отдаване на ума. Пътят към добрата техника е като медитация - концентрация върху дишане, освобождаване на ума. Път към просветелението = Път към идеалната техника.

Плуването те приземява много бързо. То ти показва, че не владееш всичко под контрол, че има стихия, която е над теб. Че от перченето и самонадеяността полза няма. Човек трябва да познава възможностите си и да знае къде е мястото му. Да не се надценява. Да се контролира.

Плуването те кара непрекъснато да се усъвършенстваш, като се състезаваш единствено и само със себе си. Плуването изисква тотална хармония между тяло и мисъл. Досега не бях осъзнавала до каква степен наистина контролираме телата си и как всяка мисъл, променяща движението ми, има последствия - може да стане по-добре, а може и не. Всяко движение е важно и трябва да бъде по-добро от предишното. За да се махне умората и да дойде насладата.

В плуването няма суета. Да, може да си сложиш някакъв готин бански (цял обезателно) или шарена шапка, но във водата тялото не се вижда, нито оттенъкът на тюркоазено в банския ти. Зад очилата всички приличаме на рибоци, не носим грим и няма значение колко перфектна е опашката ти, защото е тотално сплескана така или иначе.

С плуването част от срама изчезва. Ако не си някаква много срамежлива жена, нали, но задължителното къпане, понякога с няколко голи жени рамо до рамо, може да те докара до границите ти. Да ги преминеш е по-добрият вариант, отколкото да се криеш и срамуваш от тялото си. След две естествени раждания, първото сред куп стажанти, на мен лично не ми е останала капка срам, когато нещото трябва да бъде свършено - да махнеш целия хлор и да започнеш деня с хубав душ.

Екипировката за начинаещ не струва много: сносен бански, очила и шапка ми излязоха 40 лв. Докато се убедя, че това е моето нещо, реших да не давам пари за скъпи марки, които за спорта обикновено значат качество, а не само суета, реклама и маркетинг.


Колкото до ползите за тялото - те са очевидни:
Плуването е сред малкото, ако не и единственият спорт, при който хармонично се натоварва цялото тяло.
То не натоварва ставите, но пък напряга повече мускулите заради съпротивлението на водата.
Плуването подобрява дишането и ето, моята приятелка отказа цигарите след 4 месеца активни тренировки.
Докато си почиваш, можеш да правиш лека аква аеробика за стегнати бедра и дупе.
Идеален спорт за хора, които превиват гръб пред монитори, астматици и хора с опорно-двигателния апарат.
Плуването може да спаси твоя и живота на друг човек.

Още не мога да кажа как се отразява плуването на моята фигура и тегло, на начеващия целулит, но е факт, че ме кара да се чувствам на мястото си, в силата си, да проявявам воля и никой да не ме занимава с глупостите си. И това, докато правя нещо добро за здравето си. Доскоро не вярвах в това и дори леко подкачах трениращите ми приятелки, но чувството да правиш нещо за себе си е невероятно.

Сега, освен нещо за духа и тялото, нещо и за окото с този приятен младеж: