"Към себе си" - откровението на императора-философ Марк Аврелий

1. От дядо си Вер (научих) — добротата и уравновесеността.

2. От спомена за доброто име на моя родител — скромността и поведението на мъж.

3. От майка си — благочестието, щедростта и въздържанието — не само от злосторно действие, но и от достигане до такава мисъл; още простотата във всекидневието и да се държа далече от богателия начин на живот.

4. От прадядо си — да не посещавам обществените училища, а да се уча от добри учители у дома и да знам, че за такова нещо човек трябва да харчи с широка ръка.

5. От моя възпитател — да не бъда нито от зелените, нито от сините, нито за късите, нито за дългите щитове, също издръжливостта на трудности и да се нуждая от малко. Сам да си върша работата, да не се занимавам с много неща наведнъж и да не допускам до себе си клевети.

6. От Диогнет — да не ме занимават суетни неща, да се отнасям с недоверие към това, което разправят разни чудотворци и магьосници в своите заклинания, отпъждания на духове и други подобни действия. Да не отглеждам пъдпъдъциFF и да не се отдавам на подобни страсти. Да понасям да ми се говори открито. Да ми стане близка философията, както и това да чуя най-напред Бакхий, след това Тандасид и Марциан. Да пиша диалози още от момче. Да обикна покрития само с кожа нар и всичко друго от този род, присъщо за елинския начин на живот.

7. От Рустик — убеждението, че характерът ми се нуждае от оправяне и постоянни грижи. Да не влизам в софистически спорове и да не пиша на отвлечени теми, нито да произнасям подбудителни слова и да се стремя да изумя хората, представяйки се за човек, който се занимава с много работи или върши благодеяния. Да стоя далече от реториката, поезията и изискания стил. Да не обикалям у дома облечен в тога, нито да се поддавам на друга подобна суета. Да пиша просто писмата си като онова писмо, което той беше писал на майка ми от Синуеса. А спрямо разсърдилите се или провинилите се да се показвам отстъпчив и готов за помирение, щом пожелаят да дойдат при мене. Да чета внимателно, а не да се задоволявам с един общ поглед, и да не се съгласявам лесно с хора, които говорят за нещата отгоре-отгоре. И да прочета беседите на Епиктет, които той ми донесе от дома си.

8. От Аполоний — да бъда независим и без колебание устойчив. И дори за най-кратко време да не отвръщам поглед от разума. Винаги да бъда еднакъв — при силна мъка, когато съм загубил дете, при дълга болест. Ясно да видя от жив пример, че един и същ човек може да бъде и крайно енергичен, и благ. Да не показвам отегчение, когато някому нещо се обяснява. И че видях човек, който открито смяташе своя опит и изкуството да предава другиму теоретическите си принципи за най-незначителното от своите качества. Че научих как да приемам добрините, които е прието да се правят между приятели — нито отстъпвайки пред тяхната настоятелност, нито отпращайки ги грубо.

9. От Секст — да бъда приветлив и примера за дом, в който владее редът на бащиното единоначалие. Възгледа да се живее съобразно природата и безизкуственото достойнство. Грижливо да следя какво желаят моите приятели. Да понасям простите хора и тези, които не се опират на теоретически принципи. Да мога да се свързвам лесно с всички хора така, щото, както при него, ласкавата ми беседа да не допуска никакво ласкателство и да кара в същото време да се отнасят към мене с най-дълбоко уважение. Изкуството в ясен вид и последователно да откривам и да разполагам в определен ред нужните за живота основни възгледи. Никога да не допускам дори само външно да изразя гняв или някакво друго чувство, но да бъда колкото се може по-незасегнат от чувства и същевременно преизпълнен с привързаност. И да говоря добро за другите без много шум. И това как да зная много без показност.

10. От филолога Александър — да се пазя да укорявам и да не се подигравам на човек, произнесъл варварска дума или нещо неправилно или неблагозвучно. Да казвам благосклонно само това, което би трябвало да се каже — във формата на отговор, на одобрително допълнение или вметване и да се произнасям за самия предмет, а не за употребената дума. Та по този или по друг подобен начин — с умерено скромно напомняне, което не се натрапва.

11. От Фронтон — да обърна внимание в какво клеветничество, двуличие и лукавство изпадат тираните и че така наречените у нас патриции са доста безчувствени хора.

12. От платоника Александър — да не казвам и да не пиша някому в писмо често и без нужда, че съм зает и по този начин постоянно да отклонявам онова, към което ме задължават отношенията ми с моите другари по живот, като се извинявам, че съм зает.

13. От Катул — да не се отнасям с пренебрежение. Когато приятел ме вини за нещо, и дори укорът му да е неоснователен, да се опитам да възстановя обичайните отношения. От все сърце да говоря добре за учителите си, както се разправя, че правили Домиций и Атенодот. И да се отнасям с истинска обич към децата си.

14. От брат си Север — обичта към семейството, истината и справедливостта. И това, че благодарение на него ми станаха известни Тразей и Хелвидий, Катон, Дион, Брут и получих ясна представа за демократичното управление, основано на равенството и на еднаквото право да се говори, за императорската власт, която от всичко най-много цени свободата на управляващите. От него още неотстъпно и без промяна да ценя философията. И също ревностно да върша добрини и да бъда щедър. Да бъда изпълнен с добра надежда и да вярвам в обичта на приятелите си. Да не лицемеря с тези, които съм порицал. И да не се налага приятелите ми да гадаят какво искам и какво не искам, а да е ясно.

15. От Максим — да се владея и да не се суетя за нищо. Да запазвам доброто си настроение и при други трудни обстоятелства, а също и в болест. И доброто съчетаване в характера на мекота и достойнство. Да изпълнявам задачите си, без да се оплаквам. Когато говоря за нещо, Всички да вярват, че и така мисля, а когато върша нещо, че не го върша с лошо намерение. Да не се чудя и да не изпадам в изумление и никога да не бързам, да се суетя или да се чудя какво да правя; или да унивам и да бърча чело, а после да изпадам в гняв или да ме обзема недоверие. Да правя благодеяния, лесно да прощавам и да бъда правдив. И да оставям впечатление на човек поначало безукорен, а не на станал такъв с оправяне. И това, че никой никога не си помисляше, че той го гледа отвисоко, нито допускаше да се смята, че стои по-горе от някого …

16. От баща си — кротостта и да държа без всякакво колебание на това, което съм решил след дълго премисляне. Да не гъделичкат тщеславието ми така наречените почести. Също трудолюбието и постоянството. Да изслушвам тези, които могат да ми предложат нещо общополезно. И непреклонно да отдавам всекиму заслуженото. Опита да зная кога има нужда от напрягане и кога — от отпускане. Да се откажа от любовни истории с момчета. Да мисля за свързаността си с другите, но да не допускам моите приятели да отсъствуват от трапезата ми и да не са непременно с мене, когато пътувам, а ако са ме оставили поради свое задължение за известно време, да ме намират винаги същия. Грижата, когато участвувам в съвет, да изследвам точно и упорито даден въпрос, а не да се отказвам и да ми е достатъчно първото, което ми дойде наум. Да пазя приятелите си, като не допускам нито бързото пресищане, нито страстното вкопчване. Във всичко да се стремя да съм си достатъчен и ведър. Отдалече да предвиждам, като премислям и най-незначителните детайли, но без поза. Да сдържам овациите и всякакви форми на ласкателство, насочено към мене. Да следя неотменно за основните нужди на държавата, като разпределям правилно държавните средства и търпя критиките, които ми се отправят по въпроси от подобен характер. Да не съм суеверен в отношенията с боговете, нито в отношенията си с хората — угодлив демагог, който гледа да се хареса на тълпата; винаги да съм трезв и устойчив и никога лишен от чувство за мярка и вкус новатор. А с вещите, които правят живота удобен и които случаят предлага обилно, да си служа скромно и същевременно открито, така че, когато са налице, безизкуствено да ги ползувам, а когато ги няма, да не ми липсват. И никой да не каже за мене, че съм празнодумец, шут или педант, а че съм зрял и завършен човек, комуто не действуват ласкателства и който е способен да ръководи както своите, така и чуждите дела. Освен това да ценя истинските философи, а останалите да не обиждам, но и да не им бъде лесно да ме подвеждат. Още да бъда приятен събеседник, но без да прекалявам в това. Да се грижа умерено за тялото си, но не като човек, обичащ живота, и не да го крася или да се отнасям немарливо към него, а така че вследствие на грижата ми почти да няма нужда от лекарска помощ, от лекарства или мазила. Особено това: да се съгласявам без завист с хората, които са вещи в нещо — примерно в красноречието, познават законите, човешките обичаи или нещо друго — и да им съдействувам, за да си спечелят име, всеки в своята област. И като върша всичко съобразно отечествената традиция, да не личи, че правя това, че спазвам отечествената традиция. Да не се движа и местя постоянно, а да мога дълго и на едно и също място да седя и с едно и също нещо да се занимавам. Също като него веднага след острите пристъпи на главоболие да се заемам с обичайните си дела свеж и с нова сила. Да нямам много тайни, а съвсем малко и рядко, и то отнасящи се само за държавата. Да бъда разумен и умерен в уреждането на обществени празници, при строителни работи, народни подаяния и други подобни начинания като човек, чиято цел е да извърши необходимото, а не да се сдобие със слава за извършеното. Да не се къпя по никое време, да не си строя къщи, да не измислям нови блюда, нито да се замислям за тъкънта и цвета на дрехите си или за възрастта на слугите. Да не забравям, че тържественото одеяние в Лориум често го отвеждаше направо от чифлика и земите му на юг в Ланувиум; и това как се отнесе към молбата на митничаря в Тускулум и изобщо реакциите му в подобни случаи. Като него никога да не съм намусен, обзет от лъжлив срам или от гняв, щото някой да каже: „Чак се е изпотил“. Всичко да подлагам на подробен анализ, все едно, че с нищо друго не съм зает — спокойно, подредено, без колебание и в съгласие със себе си. За него отива да се каже това, което се разказва за Сократ: че можел както да се въздържа, така и да се наслаждава на нещата, от които хората трудно се въздържали и пред чиято наслада отстъпвали лесно. А това да си силен, устойчив и трезв в единия и в другия случай е присъщо за мъж с непоколебим и здрав характер, какъвто се показа той по време на отвелата го в гроба болест.

17. На боговете дължа, че съм имал великолепни деди и родители, прекрасна сестра и отлични учители, добри близки и роднини и добри приятели — почти за всички мога да го кажа. И че спрямо никой не се случи да сбъркам, макар че имах наклонности, които, ако се случеше, можеха да станат причина да сторя нещо подобно. На божието добро дело се дължи, че нямаше такова стечение на обстоятелства, което да ме покрие със срам. И това, че недълго бях отглеждан при незаконната жена на моя дядо. Както и това, че бях младолик и че не станах мъж по-рано, отколкото трябва, а дори по-късно. Че ме ръководеше и бях подчинен на баща, който се стремеше да премахне всякакво важничене в мене и да ме накара да разбера, че човек може да живее в дворец и да не се нуждае от телохранители, парадни одежди, от тържествено осветление, статуи и други подобни прояви на надменен блясък, а че може да се сдържа и да живее съвсем като обикновен човек и че по този начин няма да се принизи, нито ще занемари това, което е нужно да върши в качеството си на повелител на държавните дела. Че случих с такъв брат, чийто характер можеше да ме подбуди да се заема със себе си и който ведно с това ми доставяше радост с преценките и обичта си. Че ми се родиха деца, нормални телом и не ненадарени. Че не напреднах особено в заниманията с реторика и поезия, както и в останалите занимания, в които вероятно щях да се задържа, ако бях усетил, че вървя добре. Че навреме сдобих възпитателите си с почетните длъжности, които според мене те желаеха, а не го отложих, казвайки си, че понеже са още млади, ще го направя по-късно. Че познавах Аполоний, Рустик и Максим; че ясно и много пъти можах да осъзная какво представлява природосъобразният живот. Така че, доколкото зависи от боговете, от предаденото и приетото, от внушеното ми от тях, вече няма никаква пречка да живея природосъобразно, но аз съм виновен, че все още не успявам напълно и не спазвам божиите напомняния, ако не трябва да кажа, уроци. Това, че тялото ми продължава да устоява в един толкова изнурителен живот, Че не съм имал работа нито с Бенедикта, нито с Теодот, а и по-късно, когато ме е обхващала любовна страст, съм оздравявал. И че при честото ми сърдене на Рустик, не съм направил нищо за което да се разкайвам. Че майка ми, която трябваше да умре млада, се случи все пак да живее в последните си години заедно с мене. Че колкото пъти пожелах да помогна на беден или на човек, нуждаещ се от пари за нещо друго, никога не ми беше казано, че няма откъде да се вземат. И че аз самият не изпаднах в подобна нужда, така че да трябва да заемам средства от друг. Че имах такава жена — толкова покорна, любеща и скромна. Че разполагах с толкова добри възпитатели за децата си. И че ми бяха открити насън и други неща, но и помощни средства срещу храченето на кръв и световъртежите, а и това в Кайета като един вид прорицание. Че когато пожелах да се заема с философия, не попаднах на някой софист и не седнах да правя разбори на автори и силогизми или да се занимавам с разсъждения за небесните явления.

Всичко това стана благодарение на помощта на боговете и на случая.

Цитатът е от книгата "Към себе си", превод: Богдан Богданов