Нещастието, което можем да си позволим

Чували ли сте думите на известният американски писател и лектор Дейл Карнеги: “Ако се държиш все едно си щастлив, ти действително ще станеш по-щастлив”? И замисляли ли сте се, че те важат също толкова и за нещастните ни “състояния”? А именно- колкото по-зле се чувстваме и дълбаем в това чувство, толкова повече то ще се увеличава. Всъщност, знаете ли какво всъщност е нещастието? Ето ви и най-точното определение.

Нещастието е психологическо състояние, проявяващо се в резултат на голямо разочарование, стрес и емоционални изживявания, с които ни е сблъскал животът и които ние не искаме да приемем.

Обратно на него, разбира се, е определението за щастие, а именно- психологическо състояние, възникнало в резултат на дадено удоволствие, което ние искаме да приемем.
Ето тук се корени най-важното, над което трябва да се замислим- приемането. А кога в действителност ние не искаме да приемем нещо- единствено, когато ни е страх, защото знаем, че едно разочарование е свързано с определена промяна в живота ни. Твърде малко са онези от нас, които посрещат трансформациите в живота си смело и без да преминават през депресивни състояния.

Казват, че няма понятия като щастие и нещастие, а само сравняване на едно състояние с друго. Сами по себе си дадени неща не могат да направят всички ни щастливи. Щастливи се чувстваме от възприемането на нещо или някого. И обратното- когато не можем да допуснем дадено състояние или мисъл в живота си, ние автоматично започваме да изпитваме неудовлетворение и дори пълно нещастие. Или поне така сме свикнали да го наричаме.


Запитвали ли сте се с какво свързвате понятието нещастие?

Има три основни неща и те са сигурност, усещане и сила. Когато сме нещастни, ние се чувстваме несигурни, свързваме ежедневието си с повтарящи се неприятни усещания, че нещо не е наред в живота ни и още по-лошо- изпитваме безсилие- смятаме, че не можем да променим нищо. Да, понякога наистина не можем. Но това, което със сигурност умеем, е да се опитаме да приемем нещата...да позволим на черните мисли и чувства да се излеят като река в душата ни...да им разрешим да преминат през нас с гръм и трясък. Така много по-лесно ще успеят да излязат в последствие. Много е просто- за да не искаш нещо, първо трябва да го изучиш и да разбереш причините, поради които не го искаш.

Замисляли ли сте се над това, че нещастието ви създава чувство на зависимост?
В един момент просто свикваме с това състояние, както с всяко друго...сякаш се носим по течението на мътните мисли. Достатъчно ни е само едно неодобрение от страна на някого, едно неосъществено желание или някакъв страх от дадена ситуация да се намърда трайно в съзнанието ни, за да се почувстваме нещастни. И когато сме си създали вече тази зависимост, всичко най-незначително и дребно за другите, ще бъде същинска трагедия за нас.

Знаете ли кое е чувството, което изпитват наистина малко хора?
Блаженството. А на вас познато ли ви е това усещане? Усещането за пълно щастие, насладата от всеки един миг. Ако никога не сте се чувствали блажено, как въобще може да кажете, че познавате истинското нещастие? Ако не сте изпитали абсолютното съвършено усещане от съществуването си тук и сега, как ще “оцените” нещастието и дали няма всеки малко по-труден момент в живота ви да ви изглежда като същинска катастрофа?

А дали любовта е тази, която може да ни донесе същинското блаженство? Как си обяснявате факта, че има хора, които твърдят, че са обичани и обичат и въпреки това се чувстват нещастни?
Отговорът е много елементарен. Просто, защото не могат да приемат безусловно другия т.е. те го приемат, но само до там, до където той не “застрашава” техните зависимости. А това не е истинска любов. Може да е друг вид зависимост, чисто физическо привличане или пък навик, но не и безусловна любов.

Има и такъв вид нещастие...Може би то е най-страшното.
Когато си позволим да искаме недостижимото, невъзможното дори. Да, трябва да си поставяме високи цели, да мечтаем, но не и да сме вечно недоволни от онова, което нямаме. Ако не успеем да се чувстваме щастливи само, заради онова, което притежаваме, никога няма да разберем какво е истинско удовлетворение.

Няма как да живеем в розов свят. И най вече няма как да избягаме от собствените си усещания...Така или иначе в един момент животът ще ни разочарова твърде много, но така или иначе през това преминава всеки един от нас. Мисля, че Чарлз Буковски го беше казал: ”Винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни. Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Важното е, човек винаги да е готов да бъде отнесен.”...И след това да се изправи и да започне да гради отново. И да помни, че след всеки период на тъга и нещастие, следват и миговете щастие. И тогава те са още по-сладки!