Български хайдутки, възпяти в народните ни песни

Всички сме чували за Райна Княгиня, която развява знамето на Априлското въстание. Тя е била учителка в девическото училище в родното Панагюрище и само на 20 години, когато Бенковски й предлага да ушие знамето. Но преди нея е имало още героични жени, смели и непоколебими. С висок дух и ярки дела. За учителки като нея има повече исторически сведения. Но за тези жени няма снимки и факти, за тях се разказват само легенди и се пеят песни.


Българките хайдутки, възпети в народните песни

Бояна войвода:

Бояна млада войводка,
извади сабя френгия,
та я два пъти прегърна
и три я пъти целуна,
че са на сабя помоли:
- Сабльо ле, моя сестрице,
толко си мене слушала,
че и сега ма послушай,
да зема хазна голяма.
...
па са Бояна провикна:
- Дружина вярна, сговорна,
кой накъде е да дойде,
да взема тежко имане
кой колко може да дигне,
пък аз с колата ще карам,
че ще го давам, раздавам
на бедни и сиромаси.


Румена войвода:

Румена мома войвода
турнала пръстен в бука.
– Кой си пръстен удари,
той ще ми бъде войвода.
Румена пръстен удари!
– Хайдутите, момци, със мене,
със мене момци, при мене,
я ще ви додим войвода


Стояна войвода:

Мама Стоенки думаше:
- Стоенке, мила мамина,
я стига ходи по гора,
стига хайдутлук да правиш!
Ела се мами прибери,
та хвърли рухо хайдушко,
облечи рухо девишко,
па земи фурка шарена,
със позлатено вретено,
та преди тънки дарове,
ленени и копринени,
да дариш свекър, свекърва,
да дариш зълви, девери.
Стоянка мама послуша,
па хвърли рухо хайдушко,
облече рухо девишко,
па зела фурка шарена,
със позлатено вретено,
да преде тънки дарове,
ленени и копринени.
Па си Стоянка отиде
на чичови си хармани,
погледна гора зелена,
погледна поле широко,
па се дома си върнала.
Хвърлила фурка шарена,
със позлатено вретено,
съблекла рухо девишко,
облекла рухо хайдушко,
запаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия
и втикна чифте пищове,
па си отиде Стоянка
навръх на Стара планина,
па ми се викна, провикна:
- Дружина вярна, сговорна,
дека сте сега, елате,
върли хайдутлук да правим
по тая гора зелена,
по тая Стара планина!
За овчар не са седенки,
ни вито хоро моминско,
за юнак не са плачове,
за мене не е къделя,
ни позлатено вретено!