Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Сбогуване с лятото



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
„Когато в нощите се промъкне хлад
и по върхарите затрепти мъгла.
Когато сладък сок налее гроздето
и слезе тихичко есента...”


Вероятно сме имали невероятно лято. Насладата от солените пръски по горещата кожа, полетът на чайките на фона на вълнолома, тишината на утрините в планината, щурците и светулките нощем. Вероятно сме имали незабравим летен флирт. Страстен и мимолетен, оставил сладък отпечатък и пърхане на пеперуди ниско в стомаха само от спомена за него. Вероятно сме били неотразими в пъстра рокля и сандали, широкопола шапка и обемисти гердани или обеци. Цвят, аромат, слънце, бриз, сладолед, коктейли на залез слънце, тръпки и безумия. Да, лятото е всичко това. То е сладката лудост след бодрото събуждане на пролетта. Дори и цялото лято да сме били на работа и да сме въздишали след разказите на приятели за техните ваканции, а нашата нетактично да е отлагана за догодина, пак друго е било – по- лежерно, без толкова стрес, сякаш офисната жега ни отпуска и нищо не е чак толкова важно.

Изведнъж, но много изведнъж, осъзнаваме, че сутрин е вече хладно. Свежият ветрец гали ръцете ни, още свободни изпод тънки презрамки, но не предизвиква прохлада, а тръпки, и кожата ни настръхва против волята ни. И не е само това. Всички снимки са разгледани, всички са се завърнали, нищо вече не предстои – поне нищо отпускарско и безгрижно. Във въздуха се носи ароматът на печени чушки, по земята се търкалят кестени и пробягват изпопадали листа. Есен.

Много ми е трудно да се разделя с лятото. То е като раздялата със скъп човек, който заминава в дълга командировка – знаеш, че така се налага, знаеш, че ще трае дълго. Знаеш, че той ще се върне накрая, но това не кара времето да минава по- бързо. Или по- приятно. Казват, че, за да се върне някого при теб, трябва да го оставиш да си тръгне. И всяка година в края на август и началото на септември, зависи от времето, имам един ритуал, който ми помага да пусна лятото да си отиде.

Всичко започва с дрехите. Да, тривиалното осъзнаване, че вече не носим тънките си презрамки и роклите с гол гръб. Една по една слагаме най- обичните си фриволни дрехи в пералнята, окичваме терасата си с ухаещото пране и пред очите ни е квинтесенцията на най- хубавите ни летни преживявания. „Онази рокля носех, когато се срещнахме. Пооправи усуканата и презрамка и тогава пламна тръпката.”, „Тази пола я измокриха морските вълни когато се гонехме с момичетата по плажа, а кучето лаеше след нас.”, „Ето го любимото ми парео, което от небрежно заметнато на кръста, се превърна във вечерна рокля на плажното парти за рождения ден на сестра ми...много коктейли се изпиха там и спахме който къде намери”. Ето това си спомняме и без да гледаме снимки.

Домът също се нуждае от промяна. Време е за есенното му почистване. От праха на лятото, от поокапали листа на балконските растения, които ще обновим и освежим, разместим може би. Време е да сменим пердетата, дамаските, за да остане по- дълго светлината на намаляващия ден в дома ни. Да измием прозорците, макар вече да твърде вероятно да завали на следващия ден. Със сигурност има много за вършене.

Снимките – лятото в дела и документи. Ако вече сме на работа, не пропускаме в почивката да си разгледаме любимите снимки и да си спомним всичко, точно както беше – щуро, безспирно, пълно с емоции, усмивки през топлите вечери. Няма да пропуснем и да ги споделим с приятели тук и там из мрежата, ако още не сме го направили.

Ако сме сторили това, значи е време малко по малко да се обърнем към прелестта на есента.

Щом сме прибрали летните дрехи, отваряме място на есенните. Множество жилетки, ботички и обувки тип „балерина” ни чакат да ги извадим, преразгледаме и отсъдим кое ще продължаваме да носим. Следва и най- приятната част – сезонното обновяване на гардероба. Време е за пазаруване, по магазините знаят това и са извадили есенните си колекции още в първите дни на септември – да се възползваме. Колкото до есенната депресия, тя чудесно се преборва с ярки шалове, някои плодове и зеленчуци, като любимата ни тиква например. Нов парфюм, нова прическа, ярки чорапогащници – нима това е малко?

А кой е казал, че навън не става за разходки? Всъщност, като се замислим, есента е най- хубавият сезон за разходки. Няма я смачкващата жега, потенето и вече може да се излиза по обед дори. А цялата красота наоколо? Цялата палитра на листата, от слънчево жълто до земно кафяво – да се огледаме само. А защо да не се отклоним от алеите в парка и да заровим крака в листака отстрани и като малки деца да вдигаме облаци от листа и усмивки.
Прибирайки се към вкъщи ще усетим сладкия аромат на печените чушки и защо не- решаваме да си спретнем, ей сега в неделя следобед, за два- три часа, една домашна лютеничка. Отклоняваме се към пазара или в кварталния плод- зеленчук и всичко е там – тикви, сливи, шипки, патладжан, сушени плодове, истински селски домати, червени пиперки, кестени дори за печене, кратунки можем да намерим, които да превърнем в част от домашния уют. И не само лютеничка ще си направим, ами и кьопоолу, и сладко от сливи. Навън може и да превали ситен дъждец, но ние ще сме на топло и ще ухае на детство. Офанзивата по домашната зимнина не е само за едно по- разнообразно и екологично хранене през зимата, то е консервиране на вкусовете на лятото.

Трудно се разделям с лятото, не го пускам дълго време, разтягам момента до ... до когато мога. Сладката меланхолия и нега от косите слънчеви лъчи, миризмата на препечен прах по улиците, хладът вечер и сутрин го превръщат в любимия ми сезон. А и лятото просто уморява. И търсейки топло одеалце, под което да се сгушим, време е да си починем от него, от неговото темпо, изпепеляващите му температури, не само навън, а и вътре в нас. И с очи, пълни с пъстри есенни листа, усмихвайки се тъжно, да се сбогуваме с това чудно лято.
Виж още статии за:   Любопитно · Здрав дух · Лятото · Нещо лично · Есента ·
Коментари
2017-08-23 #5
деду Въсу
- печени чушки...
... оня ден ми са зави свет от тоа аромат...
Яаасноо, летото си отфада, а лястовичките са като броеници по жици...
2016-08-25 #4
деду Въсу
... и шом замирише на печени чушки... летото си отива...
2014-08-30 #3
vesi
Това е любимият ми сезон....а тази статия е чудесна...благодаря на автора!
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Защо да хапваме тиква: 10 причини
· Есенната умора + 5 стъпки да се справим с нея
· Лято е, но да не се отпускаме
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Полезни съвети как да се предпазим от горещините
· 5 вкусни и освежаващи безалкохолни коктейли за лятото (рецепти)
· 5 симптома на дехидратация и как да се справим с нея
· Как да избегнем пролетната умора
· Невролог: Сапунените сериали увреждат мозъка
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
· Тиквата като символ: Изкуство и Традиции
· 2000-годишната римска баня Basilica Therma, известна като „Дъщерята на краля“ в Турция (снимки)
· Най-известните жени в света на игрите
Виж още статии за:   Любопитно · Здрав дух · Лятото · Нещо лично · Есента ·
Петък
1
Декември 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Който е смел да почука на вратата
Вратата се отваря само за този, който е достатъчно смел, за да почука на нея....
Съвременни интерпретации на известни картини
Всички познаваме тези картини. Но никога не сме ги виждали по този начин. Сайтът www.booooom.com е предизвикал...
"Обичаме залезите, защото траят кратко и бързо се свършват"
"… Човек не иска вечно да съзерцава залеза. Кой желае един залез да трае дълго? Кой иска все да е топло?...
Голата душа
Веднъж при един мъдрец дошло младо момиче. Красивата девойка обаче била обляна в сълзи. - Какво да...
Философът, магьосникът, добрякът - сър Тери Пратчет
"Каквото не умира, не може да живее. Каквото не живее, не може да се промени. Каквото не се променя,...
Празнуването на Кирил и Методий - публицистика от Христо Ботев
Букурещ, 8 майя В историята на сичките почти европейски народи се срещат такива личности, на които...
17 ноември - Международен ден на студентите
Международният ден на студентите се отбелязва ежегодно на 17 ноември от 1941 г. Датата е избрана през...
Капанът на егото: "Егото е умело скрито в благородни мисли"
Ако мислите, че е “по-духовно” да станете вегетарианец, да купувате органични храни, да практикувате...
Затова и вие не тъжете
Проявете малко деликатност! Лятото и без това разбира. Сигурно не му е най-приятно да повтаряте, че...
„Ето така се чувствам. Разбираш ли ме? И при теб ли е така?”
Ето такива са важните повратни точки в кариерата на писателя, а навярно и в много други поприща. В повечето...
Марк Твен - от просяка до принца
Когато говорим за хора, които завинаги ще останат в историята, несъмнено Марк Твен (30 ноември 1835...
Да си спомним: Майчина сълза - Ангел Каралийчев
Заромоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата...
В живота няма нищо даром, но битките ни носят безценни дарове
В живота няма нищо даром, но битките ни носят безценни дарове. ...
25 вдъхновяващи снимки на силни жени, оставили следа в историята
Темата за мястото на жените в обществото, историята, политиката, науката продължава и винаги ще бъде...
Йорданка Филаретова - "Госпожата"
Йорданка Филаретова - "Госпожата" е общественичка, филантроп, просветителка. Тя е родена на 19 март 1843...
Величествени морски фарове в епична битка със стихиите
Морските фарове са едни от най-старите човешки конструкции, съществували от дълбока древност. Строени...
Най-добрите снимки от дивата природа за 2017 г.
Както е традицията, в края на 2017 г. списание National Geographic представя победителите от конкурса...
Коледни пости - Ден 2:
Закуската, трудности в супермаркета, нови идеи.
Вторият ден започва с огромно предизвикателство – закуската. Свикнали сме у дома да закусваме филийки,...
Защо се прозяваме?
Забелязали ли сте кога се прозявате? Дали е само, когато ви се спи? Помислете пак. Все още се водят...
Клара Бартън - основателката на Американския червен кръст
Клариса „Клара” Харлоу Бартън посвещава живота си на хуманитарна дейност за благополучието на другите....
Мрачната история на вилицата
Доброто възпитание изисква да се храним с прибори. Ако се замислим кой от тях използваме най-често, безспорният...
Реч в Сорбоната
Да изучаваш философия е редно, в най-добрия случай, след петдесетте. Да изградиш модел на обществото...
Честит рожден ден, Валери Петров!
На 22 април е роден изключителният български поет Валери Петров. Да кажем за него, че е поет, е силно...
Орел и гълъб - Йохан Волфганг Гьоте
Разперил млад орел крила, На лов поел, Но в миг пронизва го стрела И скършва устрема му смел. Той...
Айзък Азимов: "Бог обича всички нас, но от никого не е във възторг."
"Ако гладна мечка те измъкне от челюстите на вълк, нямаш причина да си ѝ благодарен." "Колкото...
Виж своя град!
Човек привиква към нещата. След първоначалната еуфория ги приема за даденост и дори спира да ги забелязва....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook