Кьопоолу в буркани

Ако някой някога ви прати за зeлен хайвер, има вероятност не да ви е излъгал, а просто да му е било нужно бурканче с кьопоолу. Произходът на думата е турски и означава ястие с печени патладжани. Другите ни съседи – сърбите и македонците, също имат навика да пращат приятелите си за зелен хайвер, защото думичката за този вкусен зеленчуков мус е пинджур (Пинђур), варианта с повече червен пипер пък наричай айвар (ajvar) И докато обикаляме Балканския полуостров, дойде време за приготвяне на зимнина.

Кьопоолуто може да се хапва свежо или консервирано, като предястие, като гарнитура към основно ястие или пък намазано върху филия. В различните краища на България за оригинална се смята различна рецепта. Аз лично смятам, че класическа е тази само с патладжан. За приготвянето на 7 бурканчета класическо стерилизирано кьопоолу са ви нужни 5 кг сини домати. Хубаво е, когато ги избирате от магазина, да проверявате да са здрави, без петна, средно меки и с хубава лъскава тъмно виолетова кожа.

Измитите патладжани се нарязват по дължината на две, като се маха и дръжката им. Нареждат се в тавичка и се пекат във фурна. По-нетърпеливите могат да изпекат сините домати и в микровълнова. В този случай обаче е задължително кората им да се набоде поне на 5-6 места, за да не гръмнат. Пекат се на пълната мощност, за около 10 минути. Използването на жар на открито е особено чаровен вариант, при който патладжаните могат да се пекат едновременно от всички страни, а ароматът, който се разнася, е божествен. Но с оглед на по-често срещаните условия в съвременните домакинства, фурната със сигурност е най-експлоатираният уред. А докато патладжанените полумесеци кротко се пекат там, вие може да прочетете още малко полезна информация.

Съществуват множество вариации на тема кьопоолу. В традиционния си, основен вид, то се приготвя само с печени и обелени сини домати, нарязани на много ситно или счукани на каша. Овкусява се със сол, чесън и олио. В съвременната кулинария обаче импровизациите са на особена почит. Затова съществуват варианти, които освен патладжани включват и печени чушки, попарени домати, лук, орехи и магданоз. Разнообразието на вкусовете и особеностите на местните кухни предопределят и разнообразието от рецепти.

След като са се изпекли, патладжаните трябва да се обелят. В кората им се съдържа най-голямо количество соланин, заради което те леко нагарчат. Преди изобщо да ги бутна във фурната, си зададох въпроса – „А няма ли да е по-лесно предварително да ги обеля с нож или картофобелачка?”. Всъщност не. Първо, кората им е доста твърда и дебела. Второ, по време на печенето тя задържа целостта на домата, така че да не се окажете с тава, пълна с безформени „медузи”.

След като леко са се поохладили (но не прекалено, защото колкото са по-топли, толкова по-лесно се белят), по дължината на патладжаните се прави разрез с тънък, остър нож. След това кората лесно се сваля на ивици или пък просто се остъргва внимателно. Оставете обелените парчета за известно време, за да се отцедят. С отделената от тях вода се изхвърля допълнително количество от горчивия соланин.

Според традиционния начин на приготвяне на кьопоолуто изпечените патладжани се счукват в дървено хаванче. За улеснение и бързина обаче аз използвах ръчна машинка за мелене на месо и зеленчуци. С нея за 5 минути петте килограма се превърнаха в хомогенна смес. Изпечените домати са изключително меки и затова не са нужни почти никакви физически усилия за смилането им.

Сместа леко се посолява. Насипва се в бурканчета, които се стерилизират за около 7 минути в кипяща вода. Малка хитрост при затварянето на буркани – капачките предварително се кипват във вода. Така гуменото им уплътнение омеква и прилепва по-плътно към гърлото на буркана. Доброто хващане на капачката към буркана гарантира, че няма да има консерви бомбаш.

А когато сняг забръска... Тогава обичам да отворя някое бурканче, да забъркам кьопоолуто с 3-4 лъжички майонеза, да поръся със ситни парченца чесън и да го намажа върху мека филийка от току-що изпечен домашен хляб. В комбинация с чаша вино е перфектно за лека вечеря. Пък навън нека си е зима – нали си имаме хубава зимнина.