Пет филма (и един сериал) по книгите на Стивън Кинг, които си заслужават

Малко неточно определят Стивън Кинг като майстор/крал на ужаса. Неговите книги рядко съдържат хорър елементи, дори в тях да има свръхестествени или паранормални събития. При него ужасът е психологически, почетеното директно се свързва с кътчета на душата, до които трудно или изобщо не искаме да стигаме. Той разплита мислите ни, повежда ги в съвсем нови посоки и ги заплита наново. И вече нищо не е същото.

Цитати от Стивън Кинг: Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!

Стивън Кинг е много продуктивен автор и немалко режисьори са се заемали през годините да поставят неговите невероятни истории на екрана. Но много малко са успявали да хванат идеята и да я претворят. Защото точно това трябва да се случи - разказване наново, с други средства, на друг език. Киноезикът рядко успява да улови дълбокия психологизъм на Кинг. Не защото киното е изкуство с беден арсенал, но той е прекалено сложен автор. Като резултат - има безумни екранизации, има прилични екранизации и някои страхотни. Интересното при добрите е, че колкото са по-хубави, толкова са по-далеч от книгата първоизточник. И все пак Кинг се усеща, преди да се филмира. И ако се усеща от режисьора и от всички замесени, без да се стараят да са достоверни на книгата в ущърб на киното, усешаме го и ние. И знаем, че това е негова история.


Сиянието
(The Shining, 1980 г., реж Стенли Кубрик. По едноименния роман, издаден 1977 г., превод: Надя Баева)

Определят "Сиянието" повече като филм на Стенли Кубрик, отколкото екранизация на Стивън Кинг. Самият той никак не харесва филма. Но той е сред филмите, в които, благодарение на маниакалното превъплъщение на Джак Никълсън, в който наистина се усеща ужасът. Въздейства и на сетивата, в това Кубрик е бог, и на психиката.



Мизъри
(Misery, 1990 г., реж. Роб Райнър. По едноименния роман, 1987 г., превод: Весела Прошкова и Весела Еленкова)

Мизъри е сред филмите, които почти плътно се доближават до книгата и това стои отлично на екран. Отново феноменално е изпълнението на Кати Бейтс с ролята на вманиачена фенка. Тук вече се усеща непосредственият ужас, роден от болния мозък и водещ до насилие.



Зеленият път
(The green mile, 1999 г., реж. Франк Дарабонт. По едноименния роман, превод: Крум Бъчваров)

Престъпление, мистерия, страдание и история, която бръква в сърцата. Неслучайно "Зеленият път" е любим филм не само на фенове на Кинг, на киномани и на хора, които не си падат много по киното. Ето един много популярен цитат, изречен от Майкъл Кларк Дънкан (в ролята на Джон Кофи), който вече не е сред нас:

"Уморен съм, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един с друг. Уморен съм от болката, която чувам и усещам по света всеки ден. Твърде много е. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Разбирате ли?"



Изкуплението Шоушенк
(The Shawshank Redemption, 1994, реж. Франк Дарабонт. По разказа "Рита Хейуърт и изкуплението в Шоушенк" от сборника "Особени сезони", превод: Симеон Николов)

Този филм съдържа още повече от идеалните съставки, защото освен мистерия, престъпление, страдание, което бръква в душата, има и хумор. Морган Фрийман и Тим Робинс в страхотен тандем за свободата на човешкия дух, за волята и за..един плакат на Рита Хейуърд на стената на една килия.



Остани с мен
(Stand by me, 1986 г., реж. Роб Райнър. По разказа "Тялото" от сборника "Особени сезони", превод: Симеон Николов)

Най-любимият ми филм по текст на Стивън Кинг е този. Кинг има особен афинитет към това, което става в детските сърца. Една от основните линии в творчеството му е магията, мрака, несигурността и безумната смелост, коят осе ражда само от болката, от травмата, които децата, особено подрастващите, притежават. В тази сърцеразбиваща история за детството, приятелството и момчешките драми се крие истинско голямото сърце на Стивън Кинг, който може да пише за ужаси и мрак, но знае, че освен тях, в човешкото сърце се крие добро, пожертвование и нужда от свързване.


Разбира се, има много филми, някои от които заслужават споменаване: "Кери", "Кристин", "То" (по-скоро филмът от 2017, макар че Пениуайз на Тим Къри от сериала е ужасяващ), "Играта на Джералд", "Таен прозорец", "Сърца в Атлантида"...А ето го и сериалът, който си заслужава според мен:


11.22.63
(11.22.63, 2016 г., автор: Бриджит Карпентър. По едноименния роман, превод: Деница Минчева)

Малкото серии в моите очи е огромен плюс за който и да е сериал. Този отлично балансира историята в сериите така, че хем нямаш търпение да видиш какво следва, но не се чувстват тягостно обсебен. Един мъж (Джеймс Франко) пътува през времето в опит да предотврати убийството на Джон Кенеди. В тези опити се вплита и чудесна любовна история.