Нарисувай ми песен

Нарисувай ми песен. Планина да обръща.
Тънка гайда да писне, дето къса душата.
Нарисувай ми ехо, песента да ми връща.
Но такава, каквато досега не е пята.
Нарисувай ми песен, от мъка зачената.
Дето нощем засуква от лунното виме.
И подкарва света, а е тясна вселената.
На вселената трудно се дава име.
Нарисувай ми песен, като дива кобилка.
Да си няма юздичка, да си търси стопанин.
Да я хване накрая и страха й да милва.
Нека няма камбани. Нарисувай ми чанове.
Нарисувай ми песен. И когато прогледне
този свят самовлюбен от цяла вечност,
ей така по приятелски кротко ще седнем...
Нарисувай ми песен за сълза и човечност.