Фаталната жена на Димитър Димов в три от неговите героини

Димитър Димов пише в "Поручик Бенц", "Осъдени души" и "Тютюн" историите на три жени, но всъщност разказва за една-единствена. Обрисува един архетипен женски образ в развитие и дълбочина, непознати дотогава на нашата литература. Жената с нейната сложна натура, объркана в емоциите си, в моралните си разбирания. Жената между физическото и духовното си оцеляване, при което мъжът е само повод, средство, стъпало, но никога цел. Вътрешната драма на всяка от тях - Елена, Фани Хорн и Ирина, е на фона на изключителната им физическа красота. Но гръцкият идеал при всяка от тях е разбит - красотата им само подчертава моралните пропадания, парадокси и стихийни пориви към мъжете.

Елена:

“Тя не отговори. В очите й, устремени в Бенц и златисточерни под светлините на залеза, блестеше нещо сладостно и страшно, каращо човека да мисли за тайната на битието със същото чувство на ужас и потреперване, което би изпитал в някоя ясна нощ, гледайки звездите.

“Нейният поглед, пронизващ и черен, се спря изпитателно върху Бенц и като изпълни сърцето му със сладък копнеж, го накара да забрави всичко, що бе разказала преди малко за играта си с Хиршфогел. Фатална сила : — мигновената съблазън, която винаги ни примирява с миналото на жените, които обичаме.”


Фани Хорн:

„Тя го желаеше с всички фибри на тялото си, с оня прилив на сили, в който изпадат чувствата, когато човек знае, че би могъл да откъсне любимото същество като разкошен, недокоснат от други узрял плод.”


Към филма "Осъдени души" (1975 г., реж. Въло Радев), композитор: Митко Щерев

"Ето за кого бе дошла тук! … Ето какво бе останало от магнетичната привлекателност на този испански монах! Спомни си юношеския възторг, с който бе почнала да го обича, мъката, която изпитваше за него, устрема и себеотрицанието, с което се бе хвърлила да го спаси от анархистите, петнистия тиф, на който излагаше живота си всеки ден. Какво бе останало от всичко това! Само смехът й, само съжалението към един луд!"


Ирина:

“Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!”

“Гневът ѝ се прибави към тежкото чувство на празнота и самотност, което я измъчваше постоянно. Бяха изтекли две години от раздялата с Борис, но раната в душата ѝ не зарастваше. Ирина беше много горда, за да покаже, че страда, много пламенна, за да се примири, и много ревнива, за да му прости. Така тя потискаше у себе си един постоянен хаос от болка, горчивина и раздразнение, от любов и накърнено честолюбие, който я караше да се затваря още по-дълбоко в себе си.”

“Тя разбираше света, който я уморяваше с паденията си, но гледаше на него хладно и безразлично. Не беше нито щастлива, нито нещастна. И много често тя съзнаваше, с тихата насмешка на философ,че беше само сива, никому непотребна вещ.”

“Стори й се, че в душата й имаше нещо прогнило и безнадеждно, от което дори чувството за собствено уважение вече я спасяваше трудно.”